Почти

Имам си едни приятелчета, с които преди време си спретнахме една игра по миротворчество.

И от тогава постоянно идват с нови и нови питанки и идеи за миротворене.

Днес пристигат с едно куче (по-точно кучка) и един котарак (шарен, зеленоок), обитаващи двора на една съседска къща. И ми казват жално, че тези двамата постоянно се бият до почти.

– Как така „до почти“?- питам.

– Котаракът дразнел кучката като стои на оградата. А тя подскачала нависоко и почти го достигала. И дотам се напочтили, че кучката почти си счупила крак и накуцва, а котаракът почти ослепял с едното око и не мига. Децата се организирали, водили ги на ветеринар и си отдъхнали, че са почти, а не съвсем. И един прегърнал кучето, друг котката и ми разказват истории.

И, докато си говорим за старата война между кучета и котки, галя с една ръка кучето, а с другата котката. А те си стоят на почтително разстояние един от друг, в скута на едно момиче и в скута на едно момче. И децата отбелязват – че колко е хубаво, че имаме по две ръце. И, че сигурно това е една от причините да имаме по две. И всички галим с едната си кучето, а с другата котката. И така мина точно ‘не знаем колко’ време.

И двамата бойци се отпуснаха и замъркаха в съзвучие. Дали сa се помирили съвсем, ще видим и утре. На нас ни е хубаво днес, а и да повторим.

А вие сега да не започнете да ни пращате напочтили се кучета и котки. Пробвайте играта 🙂

P.S. Реакция с история от Denitza Borisova (един от ахадемиците-медиатори):

„На вилата имахме котка. Не точно наша, но идваше да я храним. Не много стара, но вече имаше няколко пъти котенца. По едно време дойде без едно око – беше го загубила някак си. Не вървеше да я оставим на вилата – през липсващото око доста инфекции могат да влязат, май вече бяха започнали да влизат, а вкъщи при две малки деца… хмм, щеше да е най-крайният вариант. Добре, че един приятел предложи да я вземе и от тогава се грижи за нея. Малък проблем ни се видя фактът, че той има питбулка – много лигава кифла, освен с кучета, особено женски. Та около милион пъти го питахме как ги вижда нещата котка с питбул в един апартамент, но той беше много спокоен и казваше „все ще трябва да се разберат някак си“. И се разбраха. С превес на котката 🙂 В момента има и още един мъжки питбул. Който взеха от приют малко след като си намери едно много свестно момиче. След това си намери и работа, защото временно беше останал и без работа. Според мен голямото сърце на въпросния Р. някак си нагласи нещата и привлече доброто към себе си. Всичко около него има някаква покъртителна история, включително неговият живот. А той все помага на разни живинки в по-голяма нужда от неговата. Аз пък седя с моя наблюдател и си мисля колко много степени и форми на доброто съществуват и колко много имам още да уча. Трудно е човек да не си мисли, че е ирационално да нямаш никакъв егоизъм и да правиш добро заради самото добро, дори да е във „вреда“ на себе си. Как можеш дори в момент на финансова несигурност да взимаш още животни вкъщи, които имат нужда от храна, от ветеринар, да даваш назаем на приятели, които знаеш, че няма да ти върнат заема, да ходиш и да помагаш на някого, когато имаш предостатъчно свои задачи и проблеми… Мисля си с моя наблюдател кое всъщност е „вреда“ за себе си – да имаш цялата тази доброта без да се замисляш или да оставиш доза „здравословен егоизъм“ за себе си… И как всъщност на добрите хора им се дава по един или друг начин в подходящия момент подходящото нещо, но кой може да го дочака? А те нищо не чакат. А колко жени има, за които това е най-големият недостатък у техния мъж… Поне аз познавам такива. Може би има и жени, но е някак си по-приемливо една жена да е грижовна, добра и алтруистична… Май не беше много за медиацията или почти :)“

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*