Споделено родителство

Това се счита за една от напредничавите концепции за родителските взаимоотношения след раздяла/развод, защото поглежда към майката и бащата като еднакво важни за децата и признава правото на детето да е в контакт и с двамата си родители.

И, същевременно СР е област, в която медиацията е особено ползотворна.

Защото то не може да е на всяка цена – насила хубост не става. И, защото, за да се случи наистина споделено родителство, е нужно да се изгради едно ново ниво на доверие, отговорност, комуникация и напасване между родителите, на нова основа.

И често много бивши интимни партньори не са готови за това ново партньорство. Често техните възгледи за възпитанието и „най-доброто за детето“ и ценностните им системи, се различават толкова много, че просто не намират общ език. Или в болката си смесват двата плана – интимните отношения помежду си и родителските си права и задължения. Да не говорим за емоционалния и психически товар, който тежи, пречи и изкривява погледа им към „доброто на детето“/“висшия интерес на детето“.

А, когато за щастие, те вече имат зрялото съзнание, интелигентността и готовността да прозрат важността на това партньорство за пълноценния живот на децата им, пак се оказва необходимо да се поработи – за ясно предоговаряне и практично реализиране в ежедневието им.

По същество, споделеното родителство означава и двамата родители да имат равен принос, решаващ глас и присъствие в живота на детето си, независимо, че са разделени/разведени, т.е. съвместно упражняване на родителските права.

Дори, когато в процедурата се изчистят емоционалните спънки и родителите се настроят заедно в една посока, предизвикателства се пораждат и от чисто физическо естество – например, когато двамата живеят на 100 км един от друг, а детето е още бебе? Ами, когато живеят в двата края на света?… Не е лесно, но е съвсем възможно да се намерят работещи решения и в тези случаи – медиацията доказва това!

И може би затова и СР става актуално в развиващото се гражданско общество, в което и майки и бащи, а и деца, избират да са все по-активен, искрен, отговорен и равностоен фактор в творенето на своя живот.

Наскоро адвокат-медиатор ми сподели:

„- Нали си разказвала, че имаш успешна практика с т.н.споделено родителство? Известно ми е, че има идея да се предвиди законодателно, но все още не е направено. Миналата година направих опит с едно споразумение по взаимно съгласие, но съдът ни указа, че не го харесва така: (не било по закон) и трябваше да го префасонираме, нищо че родителите се бяха разбрали точно за споделено родителство. Как е в Софийски Районен Съд? Четох, че има противоречива практика, а сега пак ми изниква такъв казус. Прочетох, че в София има напредък и браво! В Пловдив, когато се аргументирах защо го искаме, имах усещането за непознаване на този правен институт изобщо. Тогава се съгласиха хората със съдийската препоръка, но сега искам да отстоявам решението на родителите.“

Какво мислите Вие за това?

Има значение! Темата е обширна и си заслужава откровената дискусия.

! И ето веднага едно предстоящо събитие: Споделеното родителство. Проблеми и философия на родителството.

! И една статия, която горещо препоръчвам да се прочете (и то, като еднакво важима и за двамата родители): „Отхвърляйки бащата…“ или Психологически последствия от раздялата с майката

В практиката ми има дузина случаи, в които съдии от СРС приветстваха споразумението между родителите, постигнато в медиация, одобриха го и постановиха споделено упражняване на родителски права. За два от тях ще разкажа в отделни статии*.

В колко случаи вече съдът признава споразумение за СР между родителите?
Във все повече случаи, но още е далеч от масова практика. Има предложение за промени в Семейния кодекс с цел прокарване на СР като първа възможност след развод по взаимно съгласие, които още се дискутират.
На какви критерии трябва да отговоря то, за да го признаят?
Най-общо казано, на записаните в Семейния кодекс при съобразяване с Конвенцията за правата на детето и Протоколите към нея (за т.нар. висш/най-добър интерес на детето – ВИД). Преценката на ВИД се прави във всеки конкретен случай, затова тук има място за множество тълкувания. Но общата решимост на родителите и ясната, реалистична и конкретна изява на тяхната съвместна воля за СР е ключов фактор. Затова, ако те се споразумеят качествено, е много вероятно решението им да бъде подкрепено и от съда.

Теоретична обосновка (без претенция за изчерпателност):

„Българската правната доктрина още при действието на отменения СК, макар и като изключение, допуска възможността за съвместно упражняване на родителските права – Ненова, Л. Семейно право на Република България. С: София-Р, 1994 г., с.637: «Липсва обаче принципна пречка за едновременното упражняване на родителските правомощия, тъй като и двамата родители ги запазват и след развода.».

В действащия СК местоживеенето на детето се разделя от упражняването на родителските права и задължения. Диференциацията е проведена във всички значими за разглежданите отношения разпоредби – чл.51, ал.1; чл.59, ал.2; чл.70; чл.127, ал.2; чл.128, ал.2; чл.134 СК и други. Следователно, в действащата нормативна уредба не е възпроизведено безусловното изискване на предходните СК и ЗЛС за концентрация и на местоживеенето и на упражняването на родителските права единствено у единия от родителите. От новото разрешение на закона може да се направи извод, че законодателят допуска съвместното упражняване на родителските права.

Григорова, С. Практически проблеми на новия Семеен кодекс. С.: Сиби, 2011 г., с.85: «Разграничаването на тези два въпроса показва, че не е задължително и метоживеенето, и родителските права да са концентрирани само у единия родител.» Съществува също така виждането, че това разделяне е направено с цел определянето на местоживеенето на детето винаги да става по общо съгласие на родителите.

Вж. Тодорова В. Семейните отношения в променящия се свят. С. С.304: «Ето защо в хипотеза на еднолично упражняване на родителските права след развод родителят, при когото детето живее, не може еднолично да променя местоживеенето на детето.» Такова мнение се застъпва и в редица решения на ВКС – «Детето не следва родителя, комуто са предоставени родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127 ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители.» – Р. № 234 от 30.05.2012. ІV г.о. по гр.д. N 1580/2011 г и Р. № 225 от12.06.2013г. ІV г.о. по гр.д. № 1259/2012.

От своя страна Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, от 27 ноември 2003 г. «Относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност» дава следното легално определение на споделените родителски права: «Приема се, че родителските права се упражняват съвместно, когато по силата на решение, или поради действието на закона единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на другия носител на родителската отговорност.»“

Съдебна практика* по темата следва.

Следва продължение…

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*