СъГласието (1 част)

 

ГЛАСЪТ

Какво е глас? Как звучи собственият ни глас? И колко важно е да звучи?…

С чаша чай под покрива на есенното небе, пиша тези въпроси с желанието да си ги зададем от-ново заедно, а не толкова с нагласата, че им отговарям.

Нали знаете това приятно усещане да споделиш някои от изследователските си наблюдения, докато наблюдаваш листопада… и взаимовръзките просто танцуват пред теб?!

 

Звук – Вибрация – Проява – Промяна

Човешки ГЛАС. „Човекът произвежда звук, който наричаме глас. Получава се, когато въздушна струя от белите дробове преминава през гласните струни. Гласът има енергийна и звукова вибрация. Тя се променя в зависимост от състоянието и настроението ни. Интересно е, че хората с много високо ниво на вибрация не само не се заразяват от болните, но и могат да им предават излишъка си от вибрации, помагат им да преодолеят болестта. Така постъпва майката по време на бременността и през първите години от живота на детето. Тя притежава по-висок коефициент на вибрация от обикновено и тази тайнствена връзка й позволява да предава на детето собствените си вибрации и по този начин да го предпазва от болести. Чрез човешкия глас и то, не само чрез неговата речева функция, можем да предаваме знаци, настроения и изрази. Говорният апарат е един от най-съвършените и най-сложни апарати на човешкото тяло. Представлява кодиращо устройство, чрез което мозъкът превръща мислите в звукови символи – звукове, срички, думи и изречения.” – Юлия Дончева, психолог, педагог.

 

Ако е така, тогава каква ли част от възможностите на гласа си използваме? Имам предвид, не само като дарба и даденост, а и като важен инструмент за себе-заявяване, лекуване, среща, промяна, споразумяване…

Проява.

Забелязали ли сте, че гласът, който чуваме в главата си докато говорим, не е точно гласът, който чуват хората около нас? Собственото ни възприятие за гласа ни е видоизменено от това, че значителна част от вибрациите му достигат слуховия ни апарат директно, буквално без да напускат главата ни. Затова често човек не може да познае гласа си, когато за първи път се чуе на запис и, дори е склонен да предположи, че записът не е качествен.

Ами, ако същото е възможно да се случи и с това, което си мислим, че сме казали?…

Това допускане може да звучи излишно, но наблюдавам, че е ключово в ежедневието и в работата ми. Особено в ситуациите на зациклило доказване кой-какво е казал. Добре, че понякога на някой му хрумва да попита: „- Кое ви е по-важно: да разберете какво сте казали тогава или да се разберете?“ Да, важно е какво сме казали, защото то е довело до определени последици. И осъзнавайки го, можем да сме по-прецизни при следващото си казване. Но не е ли водещо това, което сме възнамерявали да кажем и това, което казваме ето сега – в израз на настоящите ни намерения и избор?!… Нека използваме свободата си да заявяваме СЕГА! Независимо какво сме казали или сме били чути да казваме.  Така може да се окаже, че разминаване няма или е само в думите, които „преди“ сме използвали, за да изкажем намеренията и избора си.

В разпознаването и опознаването на собствения ни глас има немалко добри огледала и ориентири – от „проява на гласа през свободното заявяване на своя избор, „школата по изкуство на пеенето на П.Дънов“ и други духовни, любителски и социално-професионални инициативи. Те неслучайно разглеждат изразяването чрез глас като начин за изразяване на човешката същност, като „метод за изследване, трансформиране и овладяване на енергиите, ритъма и емоциите в човешкото тяло, за укрепване на здравето, развиване на дихателната система, комуникацията и живота като единно цяло“.

Промяна.

Какво правите с вече доказания факт, че дори само намеренията и мислите ни са „косо-настръхвателно“ значими („Thoughts become things“)? Аз правя, каквото правя, но внимавам 🙂 А, когато към тяхната сила се добави и тази на словото ни или даже на наричането?… Тогава неизбежно настъпва промяна, не само вътре в нас, но и навън и помежду ни. Ето това могъщество заслужава нашето внимание!

И вдъхновено повтаряме за него същите истини по нов начин – „повтаряме, докато се чуем, а чуем ли се и другите ни чуват“ 😉 Сред тези изконни истини, едни от любимите ми „evergreen-парчета“ са „Четирите споразумения“ и „Петото споразумение“ на дон Мигел Руис, които честичко имам повод да припомням на себе си и на приятели, познати, клиенти и колеги.

Аз ще съм (цялата, с всички мои части!) на първия Семинар на дон Мигел Руис в България (на 3. 11. 2012 г. – събота), а вие?!

И после ще се радвам да продължим да обменяме мисли и впечатления за гласа и за срещата на гласовете.

СЪ*ГЛАС*ИЕТО

Какво е съгласие? Какво съдържа? Как се случва (от само себе си?, на базата на компромиси?)? И „на всяка цена” ли трябва да е?…

Едно е ясно – за да има реално съгласие, първо е нужен ясен глас.

Следва продължение…

 

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

2 Comments on СъГласието (1 част)

  1. Значи, все пак, има магия в майчините песни край люлката и бабините наричания. И понеже винаги има и обратна страна, също и в проклинането!?

Вашият отговор на Катина Клявкова Отказ

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*