Училищна медиация

 

Медиацията в училищата цели да подкрепи учебната среда в случай на конфликти между ученици, учители, родители, да получат спокойна яснота за себе си и за взаимоотношенията си, като насърчи разрешаване на споровете по конструктивен начин. И с това да вдъхнови и допринесе за мотивацията им в учебния процес, за душевното им здраве и за тяхната лична удовлетвореност, че сами са намерили решение на проблема.

И добавената стойност: да изгради култура на миротворчество в общността им в конкретни техни житейски ситуации – с приобщаване, равностоен диалог, личен пример и предаване нататък.

„Във всяко дете е заложен стремеж да учи, стига да не бъде отблъснато, насилвано и принуждавано и то постоянно усвоява нови неща за себе си и заобикалящия го свят чрез две естествени средства  – игра и свободен разговор.“ – Яков Хект чрез нашите прекрасни партньори Маги Благоева и Общност за демократично образование

Медиация в училище – защо е важна? тук: можете да чуете разговора ни с Нина Колева в БНР (15 мин.)

Нормативна регламентация на училищната медиация в страните от ЕС
Законодателното проучване е проведено в следните насоки:

І. Правна уредба и етични норми

II. Предмет на училищната медиация

III. Съдържание на училищната медиация

IV. Процедура по училищна медиация

V. Други особености

Законодателното проучване по поставената тема обхваща нормативната уредба на държави, членуващи в Европейския съюз и такива от Европейското икономическо пространство (Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария и Швеция). Медиацията е доброволна, неформална и поверителна процедура за решаване на спорове извън съда, при която трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите сами и по своя воля да постигнат взаимноприемливо за тях споразумение. Медиацията е възможност за бързо, евтино и ефикасно разрешаване на правни и неправни спорове. Медиаторът ръководи процедурата по медиация. Медиаторът не е съдия, арбитър или адвокат на страните. Той не решава спора и не дава правни, психологически или други професионални съвети. Медиацията е приложима на всеки етап от спора: непосредствено след възникването му; преди отнасянето му пред съда; във всеки етап на съдебното производство. В България е създадена нормативната база за утвърждаване и практикуване на медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове. През декември 2004г. беше приет Закон за медиацията (Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.2004 г., изм. и доп., бр. 86 от 24.10.2006 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм. и доп., бр. 27 от 1.04.2011 г.), а през юни 2005г. Министърът на правосъдието утвърди Стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и Единен регистър на медиаторите. С последното изменение и допълнение на този закон се въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО. Релевантна е също така НАРЕДБА № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора (Издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 26 от 27.03.2007 г., в сила от 27.04.2007 г., доп., бр. 29 от 8.04.2011 г.).

ПРАВНА УРЕДБА И ЕТИЧНИ НОРМИ

В хода на изследването беше установено, че в много малка част от държавите, включени в проучването, въпросите, свързани с училищната медиация намират регламентация в законови разпоредби:

Австрия – Граждански закон за медиаторите (в сила от 01.05.2004 г.). Законът регулира приложението на медиацията, нормите на поведение на медиаторите, както и обучението за получаване на квалификация медиатор.

Белгия – нормативно проблемите на училищната медиация са уредени в три декрета и една наредба. Пожелателно действат и други два способа за постигането целите на медиацията – „анимация“ /разиграване на различни ситуации от учителите/ и избиране на ученици от всеки клас, които да обсъждат текущите проблеми с училищния персонал.

Германия – Закон за медиацията, приет на 08.04.2011 по стандарт на ЕС.

Дания – „Инструкция за дисциплината, доброто поведение и благоденствието в началните училища”, издадена от министъра на образованието. Този подзаконов нормативен акт няма императивен характер, а просто насърчава училищата да изготвят правила за поведението в училищата и да прилагат санкции при неспазването им.

Италия – материята относно медиацията като цяло и етичните норми, свързани с прилагане на процедурата за медиация са установени в Постановление № 28 относно реформа в гражданския процес и съответно в Етичния кодекс на медиаторите. Приложение по отношение на медиацията намираме и в Указанието на Министерство на образованието за прием и интеграция на чуждестранните ученици. Етичните норми основно са свързани с информираност на страните за процедурата, конфиденциалност на процеса, безпристрастност и неутралитет на медиатора.

Люксембург – нормативната регламентация се съдържа в два законови акта /за Центъра за психология и училищна ориентация и за персонала в образованието/. Има реализиран проект в тази насока, който ни дава етичните правила в областта на училищната медиация.

Полша – Наредба на министъра на правосъдието за посредничество при младежи към Граждански процесуален кодекс от 18 май 2001 г. ( ДВ № 56 от 2001г.) (Sprawie postępowania mediacyjnego w sprawach nieletnich).

Румъния – Закон за образованието и Закон за наемането, труда и възнаграждението на училищния медиатор. Етичният кодекс на сертифицираните медиатори членове на Националната служба за медиация установява етичните норми, които следва да се спазват от вписаните медиатори. Етичните правила са свързани със запазване на основните принципи на процедурата, а именно конфиденциалност, безпристрастност и неутралитет на трето независимо лице-медиатор.

Франция – Образователен кодекс.

Чехия – Закон за предучилищното, началното, средното, професионалното и други видове образование (Закон за народната просвета); Наредба № 24 246/2008-6, Предотвратяване на тормоза сред учениците в училищата и учебните заведения – Министерството на образованието, младежта и спорта; Наредба № 20 006/2007-51, Превенция на социално-патологични явления при деца, ученици и студенти в училищата; Наредба № 263/2007, Определяне на условията за наемане на служители на училищата и учебните заведения – Министерство на образованието, младежта и спорта.

Швейцария – Закон за гражданския процес (в сила от 1.01.2011 г.) В него са регламентирани актуалните особености на медиацията. Заедно с възможността на спорещите страни да се позоват на държавен арбитраж е предоставена и алтернативата за медиация. Медиацията се организира и провежда по инициатива на спорещите страни и е независима от Съда или Арбитражната институция.

В повечето от изследваните държави материята, свързана с алтернативното разрешаване на спорове е регулирана чрез етични норми:

Великобритания – Основа за Училищната медиация във Великобритания дават Препоръчителните стандарти за училищните програми по ПЕЕР медиация от Асоциацията за разрешаване на конфликти (АРК) която се разпространява в две издания 1-вото издание е от 1996, а 2-рото издание е от 2006 година. Други източници от които се черпи информация за училищната медиация са: „Peer медиация в началните училища от Джери Тирел и Шеймъс Фарел” – Център за изследване на конфликтите и Европейски етичен кодекс за медиаторите.

Гърция, Естония, Словения, Финландия, Холандия – всяко училище има свой собствен правилник, в който е регламентирана тази материя. Всяко учебно заведение изхожда от различни етични правила при изготвянето на текстовете, посветени на училищната медиация.

Ирландия – освен етичните норми, се очаква Комисията по правна реформа да публикува проект на Закон за алтернативно разрешаване на спорове, тъй като тя вече е издала консултативен документ по въпросите за алтернативно разрешаване на спорове (Consultation Paper on Alternative Dispute Resolution – ADR). Документът съдържа временни препоръки.

Испания – съществуват етични норми, които се споменават в различни документи и проучвания: „Conflictos y resolución de conflictos escolares: La experiencia de mediación escolar en España”(Конфликти и разрешаване на училищни конфликти: Опитът на Испания в училищната медиация); „ESTRATEGIAS DE INTERVENCIÓN EN LA INSTITUCIÓN EDUCATIVA PARA LA RESOLUCIÓN DE CONFLICTOS: MEDIACIÓN ESCOLAR”(Стратегии за интервенция и разрешаване на конфликти в училищната институция: Училищна медиация); Programa Nacional de Mediación Escolar (Национална Програма за Училищна Медиация).

Латвия, Литва – етичните норми се съдържат в Европейския етичен кодекс за медиаторите, както и в статии и семинари на национални и международни автори.
Португалия – етични норми, които се споменават в различни документи и проучвания. Сред тях са: Estatuto do Aluno ( Статут на ученика); MEDIAÇÃO ESCOLAR — UMA MUDANÇA DE PARADIGMA; MediaÇÃо Escolar para uma gestao positiva dos conflitos.

Словакия – етични норми, които се съдържат в Етичен кодекс на учителя (Návrh etického kódexu učiteľa) и в отделни статии.

Унгария – Етичен кодекс (ETIKAI KÓDEXE 15.04.2004).

Швеция – няма специфични правила като кодекси за поведение на медиатори. Няма специфична информация относно обучение за медиация и няма национален орган за обучение на медиатори. В Швеция е разработен проект за осъществяване на т.нар. медиация между равни в училищата.

ПРЕДМЕТ НА УЧИЛИЩНАТА МЕДИАЦИЯ

Медиацията в училищата цели да подпомогне учениците в случай на конфликт с други ученици, учители, родители да получат по-ясна представа за себе си и взаимоотношенията им с другите, като насърчи разрешаване на споровете по конструктивен начин, което да допринесе за психичното здраве на учениците и за тяхната лична удовлетвореност, че сами са намерили решение на проблема.

В Италия се наблюдава следната особеност: медиацията в училище се налага изключително във връзка с голeмият брой на чуждестранни ученици. Установено е, че в италианските училища общият брой на чуждестранни ученици е по-висок с 400 000 при средно нарастване за последните три години, от около 60 000 на година, в сравнение с честота от общото население на училище от около 5%. Поради тази причина се налага използването на културно-езикови медиатори, които изключително са заети в училищата.

СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧИЛИЩНАТА МЕДИАЦИЯ

Австрия: медиацията се изразява в превенция от насилие; освобождаване на съзнанието за учене/преподаване; развитие в училищната атмосфера; развитие и допълнения към стратегиите за разрешаване на конфликти; извежда от спиралата конфликт-санкция-конфликт; успокоява училищното ръководство, учителите, учениците и родителите.

Белгия: основните принципи на училищната медиация са безпристрастност на медиатора и поверителност на получената информация. В разрешаването на споровете действат четири различни органа: Център за медиация за френскоговорящата част на страната; Център за медиация за района на град Брюксел; Мобилни екипи; Психо-медико-социални центрове.

Великобритания: съществуват основни правила/принципи в медиацията, които се разясняват на страните преди самото й провеждане и се запитват дали са съгласни с тях (дали ги приемат). Напр. не се разрешават изричането на клетви и имена; прекъсването на този, който говори; както и опити да се обвинява насрещната страна. Медиаторът е физическо лице, посредник, което спомага за разрешаване на възникналите конфликти/спорове във връзка с образованието или поведението на учениците, в училищата. Той е независим експерт от Съвет по медиация или ученик, предварително обучен за това, на възрастта на учениците, с които разговаря. В този случай медиацията е известна като „партньорска медиация“ (или „медиация между равни“, „peer mediation”). Не съществува единен регистър на медиаторите в Англия. Има различни организации и адвокати, занимаващи се с такава дейност.

Германия: медиаторът информира страните за принципите на медиацията, дава насоки по отношение начина на протичане на процеса; убеждава се, че страните са там доброволно; изисква се еднакво отношение на медиатора към двете стани; насърчава и води комуникацията между страните; може да води разговори с всяка от страните по различно време което е удобно за тях; може да прекрати медиацията, когато е на мнение, че страните няма да стигнат до решаване на проблема; длъжен е да се убеди при наличие на разрешен конфликт, че двете страни са напълно наясно със съдържанието на постигнатия консенсус.

Гърция: прибягването до медиация е изцяло по избор. Самият процес е поверителен и не е разрешено да се водят записки.

Дания: училищната медиация се изгражда на доброволен принцип и се организира в различните училища по различен начин. Медиатори могат да бъдат както учителите, така и самите ученици. Няма специални изисквания. При т. нар. „равнопоставена медиация” по-големите ученици играят ролята на медиатори при конфликтите между по-малките ученици в училищата.

Естония: всяко училище има назначен училищен психолог или училищен съветник, чиято основна задача е да съдейства за разрешаване на проблемите, с които се сблъсква ученикът по повод на образователната дейност в училището. Специалните изисквания са свързани с образователен ценз – медиаторът трябва да има висше образование (да е завършил специалност „Психология” или „Педагогика”).

Ирландия: по презумпция, училищната медиация следва да се подчинява на общите принципи, от които се ръководят медиаторът и страните.

Испания, Лихтенщайн, Малта, Словакия, Унгария, Полша, Финландия, Швеция: принципите са доброволност, добросъвестност, поверителност, безпристрастност.

Италия: процедурата предпоставя участието на медиатор като трето независимо лице, което подпомага страните, и доброволно участие на спорещите, които са с по-специфични нужди поради тяхната възраст.

Латвия: принципите на училищната медиация са доброволност, неутралност, поверителност, равнопоставеност, безпристрастност и независимост. Страните по спора се явяват лично, при необходимост може да се поиска помощ и от други специалисти. Медиаторът в Латвия помага на хората да разберат по-добре гледната точка на всяка от страните, потребностите, ценностите и желанията им; може да предложи варианти и различни гледни точки, за да улесни страните да изкажат позицията си, но във никакъв случай не заема страна; той е обучен специалист, който провежда процеса по медиация.

Литва: процедурата се извършва от обучен специалист, който има правото да провежда сеанси по медиация. Той трябва да е неутрален при изслушването на страните и при взимането на решение по спора.

Люксембург: извършването на училищната медиация трябва да бъде съобразено с индивидуалния интерес на отделния ученик.

Португалия: безпристрастност, справедливост, непринуденост, бързина, поверителност, свобода на волята, респект, сътрудничество и добра воля. Не съществуват правни изисквания към медиатора, тъй като темата все още не е напълно развита в страната. Често училищният психолог е и сътрудник при идентификацията и превенцията на проблемните ситуации сред учениците, както и проявите на агресия.

Румъния: училищната медиация съдържа участие на определен кръг от субекти-ученици, учители, родители. За да има успешна медиация, медиаторът в училище заедно със специализираното обучение по медиация, следва да са запознати с езика и културата на местната общност.

Словения: медиатор може да бъде както ученик, така и учител. За целите на медиацията лицето трябва да премине през обучение, което се осъществява в Словенската асоциация на медиаторите. Там преминава през специален курс за медиатори. В Словенската асоциация на медиаторите се води специален регистър на всички лица, които са завършили успешно проведения курс за медиатори.

Франция: съществува национален медиатор, който се назначава от министъра на образованието. Той се подпомага в своята дейност от помощници.

Холандия: училищната медиация се развива въз основа на принципа “ Самите деца носят отговорност за климата в училище“. Медиатори са ученици на възраст 6-ти, 7-ми, 8-ми клас, преминали курс на обучение по медиация. Могат да бъдат предложени за медиатори от учители, съученици или пък сами да заявят желанието си да участват.

Чехия: директорите на училища са отговорни за редовните занимания за предотвратяване на тормоза и насилието в училище. Директорите включват персонала на училището в акредитирани курсове по въпросите на тормоза в училище (обучава се и непреподавателския персонал).

Швейцария: в рамките на медиацията, благодарение на една трета и неутрална личност, участниците взаимно развиват разбирането на различните възгледи (своите и на срещуположната страна) и мотивите за това и осъзнават своят дял в конфликта, в резултат на което се освобождава насъбралото се напрежение и се постига ефект на широкоскроено мислене.

ПРОЦЕДУРА ПО УЧИЛИЩНА МЕДИАЦИЯ

Австрия, Германия, Швейцария: дели се на 5 фази: споразумение за процедиране; събиране на информация, съобщаване на темите за дискусия; преработване на конфликтното поле, търсене на интереси от страна на позициите на спорещите; разгъване на полето за разрешаване на конфликта, разработка на алтернативни решения и оценка; фаза на сътворението, описание на разрешаването, край на медиационната процедура.

Белгия: всеки може да сезира някой от посочените органи, включително и лице, външно за страните. Въпросният орган трябва да изслуша страните по случая, да направи подробен анализ на фактите и да уведоми Главна дирекция за задължително образование.

Великобритания: необходимо е директорът на съответното училище да получи съгласието и одобрението на всички учители за провеждане на медиация – защото те са тези, които ще обучават бъдещите медиатори. Провежда се обучителен курс на учениците, след което всеки, който желае да стане медиатор, попълва формуляр. В средните училища, ако има твърде много желаещи, се провежда интервю, след което избраните лица преминават допълнителен двудневен курс на обучение. Самата медиация се провежда като двете страни в спора се изслушват последователно, без да се прекъсват; медиаторът прави списък на въпросите, по които страните са склонни да постигнат споразумение, след което сключват такова по тези въпроси и се подписват. Може да си стиснат ръцете, ако желаят.

Гърция: тъй като към момента Гърция не е ратифицирала Директива 52, няма регламентирани правила кога точно може да се извърши медиация. Медиаторът изслушва страните като отграничава въпросите, по които те могат да постигнат съгласие. След приключване на процедурата по медиация се изготвя доклад (протокол) с резултатите от проведената медиация, който доклад съдържа информация за участниците в процеса и за медиатора.

Дания: всяко училище е свободно да избере дали да въведе училищната медиация. В този смисъл „Инструкцията за дисциплината, доброто поведение и благоденствието в началните училища”, издадена от министъра на образованието не е задължителна . Тя просто насърчава училищата да изготвят правила за поведението в училищата и да прилагат санкции при неспазването им. Но все пак има редица общини, които задължават училищата да въведат училищната медиация.

Ирландия: не съществува централизиран орган за предоставяне на услуги по медиация. По принцип обучението на медиаторите не попада в компетенцията на държавата.

Испания, Лихтенщайн, Малта: по искане на страните, споразумението за медиация може да се състави в писмена форма. Медиаторът трябва да проведе процедурите надлежно, отчитайки фактите и обстоятелствата по конкретния случай, включително възможен дисбаланс на силови отношения и всички желания, които могат да изразят страните, върховенство на закона и необходимостта от бързо разрешаване на спора. Страните могат да се споразумеят с медиатора относно начина, по който ще се извърши медиацията, посредством препращане към определена правна уредба или по друг начин. Ако медиаторът прецени за необходимо, той може да изслуша страните по отделно. Медиаторът трябва да се увери, че всички страни имат възможността ефективно да участват в процедурата.

Италия: характерът на процедурата предполага неформално общуване, основната роля на медиатора е запазена, а именно неговото участие като трето независимо, безпристрастно лице, което да подпомага страните в тяхното общуване. Няма нормативно определена процедура по училищна медиация.

Латвия: процедурата по училищна медиация в Латвия протича по следния начин: Медиаторът се запознава с естеството на спора и събира информация за страните по нея – успех, родители, други конфликти и др. Той изслушва страните и се стреми да ги склони към мирно решаване на спора. Не е желателна външна намеса на други лица. Медиацията в Латвия дава възможност на страните да имат пълен контрол върху резултата от тяхното разрешаване на спора и уреждането на споразумение. Медиаторът и страните се вписват в протокола, като се дава копие на всяка от страните. Ако някоя от страните не спазва споразумението, то другата страна може да подаде жалба срещу него. По общо съгласие на страните или по искане на една от страните. С постигането на споразумение; по взаимно съгласие на страните; при отказ на една от страните и при смърт на страна по спора.

Литва: практиката сочи, че преди встъпване в самата процедура по медиация, се вписват страните по спора с всички данни, правят се предварителни записки по отношение позицията на страните по спора и се избира подходящ медиатор. Има опция да се изслушат страните поотделно, но не се препоръчва, за да може ефектът за разрешаване на спора да е по-голям.

Люксембург: всеки ученик или негов родител може да сезира Центъра за психология и училищна ориентация, който е длъжен да разгледа всички подадени сигнали. В зависимост от сериозността на спора, Центърът може да се уведоми и други институции в системата на образованието.

Полша: въз основа на подадено заявление от заинтересованите страни. В него се посочва: координатите на лицето, доклад по случая, кратко описание на проблем. Медиацията е доброволна и при конфликт страните призовават членовете на училищната медиация. Това могат да бъдат: педагогически съветник; учител и посредник; възпитател и посредник; външен посредник от ПЦМ. Заседанията се провеждат от съответния медиатор. Той води диалог с всяка от страните поотделно, докато не се постигне консенсус. Споразумението се нарича „сетълмент” и се сключва в писмена форма. Всяка от страните получава екземпляр от споразумението, като копие от документа се дава на посредника. Съдържанието на спогодбата не се огласява. Медиаторът гарантира изпълнение на постигнатото споразумение.
Португалия: в откритите материали по темата не се открива ясно определена процедура и стъпки, по които тя да се осъществява. Споменава се, че при предприемане на каквито и да било мерки, винаги трябва да се взимат предвид възрастта на ученика, конкретните обстоятелства и сериозността на проблема. Причините за медиацията могат да бъдат въведени устно или писмено, представя се възникналият спор. Медиаторът изслушва и двете страни с цел да разбере причините за този спор.
Румъния: относно стартиране на процедурата по училищна медиация основна роля играе ръководството на училището и настоятелството на родителите.

Словакия: процедурата по медиация започва по инициатива на едната или двете страни, или учителя. Спорът може да се отнесе пред самия медиатор или да бъде подаден формуляр, в който се посочва име, клас и кратко описание на проблема. Този формуляр се пуска в специална кутия за медиация, поставена на разположение в самото училище. На първо място се провеждат срещи със страните, договарят се правилата и се уведомяват страните по медиацията; страните изказват мнението си за конфликта между тях, уточняват се интересите им, предлагат начини за разрешаване на спора, а накрая се пристъпва към изготвяне на споразумение. Предлагат се по-нататъшни срещи със страните. Ако не се изпълняват уговорките по споразумението, се провеждат и др. допълнителни заседания. Споразумението е в писмена форма и се подписва от страните. В споразумението се посочват имената на спорещите страни. Когато изпълнението на задължението зависи от трето лице, това обстоятелство също се посочва. Проектът на споразумение се прочита на страните и се подписва от тях.

Унгария: медиациата се предприема въз основа на насрещно волеизявление от спорещите. Те трябва да изпратят покана до съответната медиационна служба. Заседанията по училищна медиация се провеждат от съответния медиатор. Следмедиационните действия се характеризират с постигнато споразумение между спорещите страни. Споразумението се сключва в писмена форма. В съдържанието се описва постигнатия консенсус между страните. Споразумението е строго поверително.

Финландия: VERSO – Медиацията обикновено започва по инициатива на учителя. Той образува папка и оставя бюлетин за медиаторите-ученици, така че учениците да знаят кой е посредникът. Версо-учителят уведомява класния ръководител на ученика за датата на посредничеството, а той уведомява за времето на посредничеството страните. Заседанието е в свободна форма. Медиатарът изследва валидността на договора, около седмица след дебата. Версо-учителят трябва да бъде информиран за това как е завършила медиацията. Версо-учениците заседават приблизително веднъж месечно, за да обсъдят ситуации от посредничеството с учителите. KIVA – Медиацията включва срещи и дискусии в малки групи и индивидуални срещи с хулиганите, жертвите и съучениците им, за да подпомогнат страните. ‘Помирението’ е в свободна форма. Процедурата обикновено завършва с чувство на облекчение и не предвижда санкции.

Франция: назначените медиатори в училище /ако има такива/ могат да се срещат с учениците в тяхната семейна среда, за да опознаят по-добре живота на ученика извън класната стая.
Холандия: когато възникне конфликт, медиаторите могат да се самосезират или да бъдат сезирани от техни връстници или учители. Медиаторите предварително проучват конфликта. След това се провежда заседание в присъствието на координатор, учител и медиатор. Всеки от участниците в конфликта представя проблема. Страните и медиаторът предлагат идеи за подходящото му разрешаване. Когато стигнат до консенсус подписват споразумение. Споразумението се подписва в писмена форма и съдържа ангажиментите които страните поемат. Изпълнението на споразумението се следи периодично. Координаторът присъства на срещите с медиаторите и съставя доклади. Проследява характера на конфликтите и напредъка на програмата.

Чехия: в случай на тормоз в училище, директорът трябва да приложи специална процедура за неговото разрешаване. За първоначално разследване на случаи на тормоз (това е процедурата по подразбиране). Може да се препоръча стратегия в следните 5 стъпки: интервю с тези, които са сигнализирали за тормоз или преследване; намиране на свидетели; индивидуално изслушване или събеседване със свидетелите (но не може събеседване между жертвата и агресора); осигуряване на защита на жертвата; изслушване на агресора или събеседване между агресорите. Необичайна форма на тормоз – ескалация на насилие от група ученици срещу жертвата или класа, наречен „линч”. Необходими са следните стъпки: преодоляване на сблъсъка от персонала в училище и незабавно консултиране на пострадалите; разположение на учителите за сътрудничество при разследването; споразумение с агресорите; продължаваща помощ и подкрепа на жертвите;докладване на полицията; собствено разследване на полицията.

Швеция: в Швеция няма централен орган, отговорен за регулиране на професията „медиатор“. Въпреки това за информация относно медиация можете да се свържете с Отдела за процесуално право и съдебни въпроси при Министерството на правосъдието. При търговско-правни въпроси Стокхолмската търговска камара и Търговско-промишлената камара на Западна Швеция работят в областта на медиацията. Като примерна процедура може да бъде посочена разработената по горецитираната програма. Обучението на всеки един в отделните училища е много важна част от работата. За работата по такава програма е важно да бъде обучен целият училищен персонал, не само учителите. Помощният персонал вижда учениците в различна светлина, както и учениците също контактуват с тях, основно защото учениците не са в позиция да зависят от тях. Обученията в училищата се организират в съвместно сътрудничество на училището според неговите нужди.

ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ
Белгия – медиаторите са йерархически подчинени на специално създаден за това отдел към Главна дирекция за задължително образование.

Великобритания – като допълнителна особеност към училищната медиация можем да добавим липсата на необходимост да се представят някакви доказателства или да се водят свидетели. Спорът е строго индивидуален и са необходими само лицата, между които е възникнал.

Гърция – медиационната процедура спира давностните срокове. Медиацията не е безплатна. Заплащането е предмет на споразумение между медиатора и засегнатите страни. Минималните разходи за медиация се определят с решение на министъра.

Ирландия – постигнатото чрез медиация споразумение може да бъде изпълнено принудително като договор. В Ирландия медиацията не е безплатна. Заплащането подлежи на договаряне между медиатора и страните.

Испания, Лихтенщайн, Малта – и в трите страни процедурата не е насочена пряко към регулирането на конфликти в училищна среда, а е в общия случай процедура по превенция и разрешаване на конфликти.

Италия – има културно-езикови медиатори, които изпълняват ролята на посредник между чуждестранните ученици и италианските. По този начин подпомагат общуването между семейството на ученика и училищните органи.

Люксембург – особено е фигурирането на отделен междуетнически медиатор. Той е част от училищния персонал и е длъжен да помага на учениците в тяхната социална адаптация.

! Тази информация ми е предоставена от докладчик на bg.parliament.

 

Dialog.mediation.teaFotolia-hands-together_32881097_Subscription_XL

ПОЛЕЗНИ СТАТИИ

УСПЕШНИ СЛУЧАИ

ПЪРВА СТЪПКА

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*