Училищната медиация в България напредва

Днес ме попитаха кои са двете основни неща, когато говорим за медиация?

  • конкретна спорна ситуация (практичен повод за срещата) и
  • отворен диалог – поверителен, но включващ всички гледни точки с еднакво уважение, дори и най-незначителната и неудобна, и асистиран от неутрален медиатор в безопасна среда.

Обаче, наблюдавам един затрудняващ ни навик – да говорим за нещата „по принцип“, „под сурдинка“, да не им обръщаме „специално внимание“. За мен това е все едно да не си мием зъбите и да очакваме, че ще са чисти, а в случая с нажежени неща – да имаме зъбобол и да очакваме, че ще се оправи от само себе си или като го одумваме и нахокаме.

И по същият начин говорим за толерантност – по принцип, без конкретно да я изградим в налична ситуация. Така казваме и, че няма случаи, подходящи за медиация, а в ежедневието прелива от такива: учител-учител, ученик-ученик, учител-ученик, учител-родител и т.н.

И какво ги правим?

Училищната медиация цели:

  • да подпомогне всички участници в учебния процес в случай на конфликт с други ученици, учители, родители,
  • да получат по-ясно разбиране за себе си, различността и взаимоотношенията с другите,
  • като насърчи разрешаване на споровете по конструктивен начин,
  • и с това допринесе за психичното им здраве и естествената отговорност и
  • за тяхното трайно удовлетворение, че самостоятелно са намерили решение.

bnt-katina-2016-10-07Един от видовете училищна медиация е т.нар медиация между връстници (peer mediation), за която днес стана дума в репортажа на БНТ от Сливен, където наскоро бяха обучени ученици и учители-медиатори в 38 училища в областта. Благодаря за свежият разговор на тази важна тема в сутрешният блок на БНТ!

Запис можете да видите: ТУК

Този вид медиация се практикува успешно в някои страни в Азия, в Израел и Америка, в почти всички европейски държави и е особено добре развита в Холандия, Дания, Румъния. Тя е:

  • силно вдъхновяваща за самите ученици и учители, защото се чувстват „носители на честотата на мира“.
  • различна от класическия тип медиация, при която за медиатор се кани неутрален и утвърден, външен за училището специалист с богат опит, който може да действа в ко-медиация с обучен психолог/учител/ученик/родител от училището.
  • и при този вид медиация между връстници, е препоръчително обучените психолог, ученици и учители да имат ментор-медиатор, идващ отвън, с опит в различни училища, казуси и култури.
  • най-често работещата формула е обучен училищен психолог + външен медиатор + ученици/учители-медиатори (+ други външни специалисти при нужда).
  • във Франция съществува национален медиатор, който се назначава от Министъра на образованието. Той се подпомага в своята дейност от помощници.
  • работата на училищният психолог е различна от тази на медиатора. В най-добрият случай те действат заедно и така процеса е цялостен. Освен това, при насилие безпристрастното присъствие и гледна точка на специалиста-медиатор, може да даде една съвсем нова перспектива и подкрепа за всички.

Над 15% от участниците в образователния процес в българските училища имат поведенчески проблеми, според данни на Регионалните инспекторати.

Голяма е нуждата от практически обучения на учители, училищни психолози и ученици в медиаторски похвати за ненасилствена комуникация, да търсят и препращат първо към медиация и самите те да бъдат медиатори.

Любопитни факти от Законодателното проучване на нормативната регламентация на училищната медиация (УМ) в страните от ЕС:

  • В Италия има особеност: културно-езикови медиатори, които са изключително заети в училищата. Това се налага във връзка с голeмия брой чуждестранни ученици. Установено е, че в италианските училища общият брой на чуждестранни ученици е по-висок с 400 000 при средно нарастване за последните три години, от около 60 000 на година, в сравнение с честота от общото население на училище от около 5%.
  • В Австрия се говори за медиацията като: превенция от насилие, освобождаване на съзнанието за учене/преподаване, развитие в училищната атмосфера, развитие и допълнения към стратегиите за разрешаване на конфликти, извежда от спиралата конфликт-санкция-конфликт, успокоява училищното ръководство, учителите, учениците и родителите.
  • В Белгия: действат в синхрон четири различни органа: Център за медиация за френскоговорящата част на страната, Център за медиация за района на град Брюксел, Мобилни екипи, Психо-медико-социални центрове.
  • Във Великобритания: медиаторът е независим експерт от Съвет по медиация или ученик, предварително обучен за това, на възрастта на учениците, с които разговаря. В този случай медиацията е известна като „партньорска медиация“ (или „медиация между връсници/равни“, „peer mediation”). Няма единен регистър на медиаторите в Англия.
  • В Германия: медиаторът може да прекрати медиацията, когато е на мнение, че страните няма да стигнат до решаване на проблема; длъжен е да се убеди при наличие на разрешен конфликт, че двете страни са напълно наясно със съдържанието на постигнатия консенсус.
  • В Гърция: прибягването до медиация е изцяло по избор. Самият процес е поверителен и не е разрешено да се водят записки.
  • В Дания: медиатори могат да бъдат както учителите, така и самите ученици на доброволни начала. При т. нар. „peer mediation” по-големите ученици играят ролята на медиатори при конфликтите между по-малките ученици в училищата.
  • В Естония: всяко училище има назначен училищен психолог или училищен съветник, чиято основна задача е да съдейства за разрешаване на проблемите, с които се сблъсква ученикът по повод на образователната дейност в училището. Специалните изисквания са свързани с образователен ценз – медиаторът трябва да има висше образование (да е завършил специалност „Психология” или „Педагогика”).
  • В Ирландия: училищната медиация следва да се подчинява на общите принципи, от които се ръководят медиаторът и страните.
  • В Испания, Лихтенщайн, Малта, Словакия, Унгария, Полша, Финландия, Швеция: принципите са доброволност, добросъвестност, поверителност, безпристрастност.
  • Във Финландия работи моделът VERSO – медиацията обикновено започва по инициатива на учителя. Той образува папка и оставя бюлетин за медиаторите-ученици, така че учениците да знаят кой е посредникът. Версо-учителят уведомява класния ръководител на ученика за датата на посредничеството, а той уведомява за времето на посредничеството страните. Заседанието е в свободна форма. Медиатарът изследва валидността на договора, около седмица след дебата. Версо-учителят трябва да бъде информиран за това как е завършила медиацията. Версо-учениците заседават приблизително веднъж месечно, за да обсъдят ситуации от посредничеството с учителите. KIVA – Медиацията включва срещи и дискусии в малки групи и индивидуални срещи с хулиганите, жертвите и съучениците им, за да подпомогнат страните. Процедурата е в свободна форма, обикновено завършва с чувство на облекчение и не предвижда санкции.
  • В Литва: процедурата се извършва от обучен специалист, който има правото да провежда сеанси по медиация.
  • В Люксембург: извършването на училищната медиация трябва да бъде съобразено с индивидуалния интерес на отделния ученик.
  • В Португалия: безпристрастност, справедливост, непринуденост, бързина, поверителност, свобода на волята, респект, сътрудничество и добра воля. Не съществуват правни изисквания към медиатора, тъй като темата все още не е напълно развита в страната. Често училищният психолог е и сътрудник при идентификацията и превенцията на проблемните ситуации сред учениците, както и проявите на агресия.
  • В Румъния: училищната медиация съдържа участие на определен кръг от субекти-ученици, учители, родители, учители, родители. За да има успешна медиация, медиаторът в училище заедно със специализираното обучение по медиация, следва да са запознати с езика и културата на местната общност.
  • В Словения: медиатор може да бъде както ученик, така и учител. За целите на медиацията лицето трябва да премине през обучение, което се осъществява в Словенската асоциация на медиаторите. Там преминава през специален курс за медиатори. В Словенската асоциация на медиаторите се води специален Регистър на всички лица, които са завършили успешно проведения курс за медиатори.
  • В Холандия: училищната медиация се развива въз основа на принципа “Самите деца носят отговорност за климата в училище“. Медиатори са ученици на възраст 6-ти, 7-ми, 8-ми клас, преминали курс на обучение по медиация. Могат да бъдат предложени за медиатори от учители, съученици или пък сами да заявят желанието си да участват.
  • В Чехия: директорите на училища са отговорни за редовните занимания за предотвратяване на тормоза и насилието в училище. Директорите включват персонала на училището в акредитирани курсове по въпросите на тормоза в училище (обучава се и непреподавателския персонал).
  • В Швейцария: благодарение на една трета и неутрална личност, участниците взаимно развиват разбирането на различните възгледи (своите и на срещуположната страна) и мотивите за това и осъзнават своят дял в конфликта, в резултат на което се освобождава насъбралото се напрежение и се постига ефект на широко-скроено мислене.

Повече за процедурите в отделните държави можете да прочетете в Проучването.

Любопитно от други страни по света – Израел:

Медиаторен комитет в демократичното училище – моделът на „Демократичното образование“ от Яков Хехт. Средата и опитът на тези училища са уникални и са ми много любими! Ще споделям специално за това.

Моделът на Приобщаващото образование в България:

Katina-bnt-octomber-2016Новият Закон за предучилищното и училищното образование въведе нов модел в българската образователна система. Приобщаващото образование стана част от правото на образование. Налице е и свързаната с това промяна в Държавните стандарти за провеждане на образователния процес и квалификацията на учителите.

Финансиране:

  • Законът за предучилищно и училищно образование и Наредбите към него предоставят оперативна самостоятелност на директора на всяко училище да определя суми от училищния бюджет за обучения и за медиации;
  • Обществените съвети и Родителските съвети към училищата са често най-мотивирани за медиация и намират място, време и средства за нейното осъществяване;
  • Има европейски програми и проекти на НПО;
  • Има и проактивни директори, които намират начин да осигурят материална и финансова база за медиации;
  • Изобщо, възможности има много!

Бисер от медиацията днес:

С учениците от едно столично училище, в което провеждаме медиации, си говорим, че „за жалост техните приятели от други училища не могат да усетят колко готин инструмент е медиацията, защото училищните им ръководства просто не я осигуряват“.

И тъкмо се ентусиазираха да разкажат за конкретни случаи по телевизията – и учителите и родителите им казаха, че не са съгласни. Но лудо-младо винаги търси начини да отправи своя призив – с рисувани листовки за медиацията до учителите и родителите от района, за да насърчат участвалите в медиация да разказват и така информацията да стига до повече хора:

 „Не крий, че си човек. 🙂 Опитай човешки. И сподели, че си успял!“

Свързани статии:

Как да изберем медиатор?

Опитахте ли с медиация в училище?

Родители, учители, изпратете ясно послание към децата

Медиация в случаи с различните деца?

Защо медиацията помага за партньорското общуване между деца и родители?

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

2 Comments on Училищната медиация в България напредва

  1. От години се стремя да работя на принципа на медиаторите. Да насърчавам децата спокойно да изразяват мнение, да се достига до решение, което да удовлетворява всички деца в групата. Уча ги в неагресия, за целта съм разработила и изнесла пред колегите урок за 2 група.Във времето в което живеем,мисля че приобщаващото образование е наложащо и навременно.

    • Александра, ех, че хубаво.
      Благодаря, че споделяте. Радвам се, че сте с такава настройка! Да, приобщаващо и партньорско.
      „Няма нищо по-силно от идея, чието време е настанало.“ (Виктор Юго)
      Нека е! Поздрави сърдечни!

Вашият отговор на Александра Козарева Отказ

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*