Наредба на ВСС за подбора на медиаторите, работещи в Центровете за съдебна медиация предвижда: 100 лв. на час за медиаторите и цедка при техния подбора им
Напомням, че т.нар. „съдебна медиация“ касае единствени вече заведени съдебни искове. Тя бе приета с измененията на Закона за медиация, които ще влязат в сила от следващата година. В тях се предвижда задължителна първа информационна среща по медиация за определени в закона дела, която ще се осъществява от медиатори в центрове към съда.
Всички извънсъдебни спорове, както и тези, които не са могли да бъдат качествено разрешени в съда, остават както досега в полето на мощна подкрепа, която осъществява медиацията и медиаторите извън съда.
За обществено обсъждане е публикуван и проект на Наредба за структурата и организацията за дейността на съдебните центрове по медиация.
Моите коментари към нея са два:
1. По чл. 20, ал.2 е логично в Съвета да се включи и един представител на националната професионална общност на медиаторите в България или доказан медиатор със смяна на ротационен принцип – не само като един глас за граждански коректив, а и като знаещ същината балансьор.
2. В главата за задължения на координатора и Съвета е логично да се включи и това да популяризират първо медиацията по Закона за медиация като цяло, а не само съдебната. В противен случай накъсването на информацията и от там противопоставянето между съдебна и извънсъдебна медиация обърква гражданите и те губят доверие в системата и законите. В призовките е законосъобразно и целесъобразно да се впише насочване за гражданите първо към Единния Регистър на Медиаторите, а след това и към Съдебния център или поне наравно с неутрална информация – защото изборът на добър медиатор за разрешаване на споровете ни е наше гражданско право, а не административно задължение.
И продължавам с информативен текст от статията на Lex.bg :
„100 лв. на час ще е възнаграждението на медиаторите, които ще бъдат ангажирани в провеждането на задължителната съдебна медиация по граждански и търговски дела. Първата среща в процедурата по медиация ще продължава до три часа, като разходите за заплатите на медиаторите ще се поемат от съдебния бюджет. Източник: Lex.bg
За медиатор към съдебен център може да бъде избран юрист, който отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията (ЗМ), преминал е успешно през допълнителен подбор и през задължително специализирано обучение като на всяка крачка се предвижда кандидатите да бъдат оценявани.
Мандатът на медиаторите към съдебните центрове е три години с възможност за удължаване с още три след оценка на дейността им.
Това предвижда проект на Наредба за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (виж проекта тук), публикуван за обществено обсъждане на сайта на Висшия съдебен съвет. Становища и мнения по него ще се приемат до 26 октомври.
Проектът на наредба е развива уредбата след приетите изменения в Закона за медиацията, с които беше въведена задължителната съдебна медиация по някои граждански и търговски дела като средство за насърчаване на използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове, намаляване натовареността на съдилищата и повишаване на ефективността в сферата на гражданското и търговското правораздаване. Предвижда се наредбата да влезе в сила от 1 юли 2024 г.
Подборът – писмен тест и събеседване
Както вече стана ясно, за медиатор към съдебен център може да бъде вписан юрист, който не е осъждан за престъпление от общ характер, нито е лишен от право да заема професия или дейност. Освен това той трябва да е завършил успешно курс по обучение за медиатор и да е вписан в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и е минал успешно допълнителен подбор.
Този допълнителен подбор се състои в оценка на професионалните знания и умения на медиатора в областта на медиацията и проверка на мотивацията и на опита в професионалната сфера, в която работи кандидатът, въз основа на представени от тях документи, писмен тест и събеседване.
Подборът ще се извършва за всеки отделен съдебен център. Когато медиаторът желае да бъде приет към повече от един съдебен център, той ще трябва да участва в подбора, организиран за прием към всеки един от центровете.
Проектът за наредба предвижда, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет ще открива процедура за подбор по предложение на председателя на съответния окръжен или районен съд, в който има съдебен център. Кандидатите ще подават заявления по образец, както и всички останали необходими документи.
Подборът се извършва от петчленна комисия – по един член ще излъчат Съдийската колегия, министърът на правосъдието и местната адвокатска колегия. Последните двама членове ще са съдии от района на окръжния съд, определени от председателя.
След преценка на допустимостта по документи, кандидатите ще попълват тест с отворени и затворени въпроси, свързани с познаването на националното и европейско законодателство в областта на медиацията, на етичните стандарти на медиаторите и с възможните за използване от медиатора подходи за овладяване на трудни или конфликтни ситуации по време на срещата. Писменият тест ще се изготвя и провежда по методика, утвърдена от СК на ВСС.
До следващия етап – събеседването, ще бъдат допускани участниците, които успешно са преминали теста. Целта на беседата е да се провери мотивацията на кандидата и уменията му за прилагане на медиаторски техники.
Задължително специализирано обучение и отново тест
Онези, които успешно преминат през втория етап на подбора, трябва задължително да преминат и през специализирано обучение, чиято цел е да надгради знанията и практическото прилагане на уменията на медиаторите за осъществяване на медиации по висящи съдебни дела.
Специализираното обучение ще се извършва по програма, одобрена от СК на ВСС. Тя ще обхваща:
- дейността на съдебния център, работата на медиаторите в него и взаимодействието им със съда и с координатора, включително и получаване на обратна връзка от участниците в медиацията;
- производството по граждански дела – етапите на развитие на гражданските дела; видовете дела и техните специфики, включително дължими такси и разноски, средната продължителност на разглеждане, какви отношения се засягат от различните видове спорове;
- допустимост на медиацията по висящи дела; специфични изисквания към одобряване на споразумения и спогодби, сключени в процедура по медиация по различните видове дела;
- практически медиационни умения и техники; етика на медиатора; етични проблеми, възникващи по време на медиации от действия или бездействия на медиаторите, страните и техните представители.
Специализираното обучение ще е безплатно и ще е в рамките на най-малко 20 учебни часа като поне половината ще са практическа част.
Самото обучение ще се организира и провежда от председателя на съответния окръжен съд, като той ще определя съдии, които да бъдат обучители. А от регистъра към Министерството на правосъдието ще се изберат и медиатори-обучители.
Специализираното обучение ще приключва с тест за проверка на придобитите знания. Издържалите го ще получат удостоверение и ще бъдат вписани в списъка към съответния съдебен център за срок от три години с възможност за удължаване с още три.
Удължаването няма да става автоматично само след заявено желание, а ще бъде оценявана дейността на медиатора от комисия, определена от председателя на съответния съд (тя ще включва съдия от района на центъра, двама представители на медиаторите, координаторът на центъра и техни резерви). В проекта на наредба са посочени редица обстоятелства, които ще изследва комисията, преди да вземе окончателно решение за оценката, която може да бъде положителна или отрицателна. Ако комисията установи, че медиаторът има значителен принос, то тогава той може да стане медиатор-наставник.
Провеждане на съдебната медиация
В наредбата е уреден и въпросът къде се провежда първата среща в процедурата по медиация, която продължава до три часа.
„Правилото, което се въвежда е, че процедурата се провежда в съдебния център към окръжния съд, в който се разглежда делото или в чийто район се намира районният съд, в който се разглежда делото. В случай, че делото се разглежда в районен съд, към който е създаден самостоятелен съдебен център, процедурата по медиация се провежда в този съдебен център. В случай, че делото се разглежда в районен съд, към който е създадено териториално поделение на съдебен център към окръжния съд, процедурата по медиация се провежда в това териториално поделение. Предвидена е хипотезата, когато страните са задължени да участват в процедура по медиация от въззивния съд и делото се разглежда от апелативен съд, тогава процедурата по медиация се провежда в съдебния център към окръжния съд, който е разгледал делото като първа инстанция“, пишат авторите на наредбата в мотивите към нея (виж още тук).
Ако между страните има няколко висящи дела в различни съдилища, те трябва да се разберат в кой център да се проведе срещата.
Страните на свой ред може да изберат медиатор от друг район. Тогава ще трябва да му платят пътни, дневни и квартирата, за да се проведе срещата в съдебния център към съда, пред който делото е висящо. За целта ще трябва да внесат депозит, независимо дали са освободени от заплащане на такси и разноски по делото. Размерът на депозита се определя от координатора на центъра, който ще отговаря за насрочването на първата среща, уведомяването на страните и други организационни въпроси.
Възнаграждения
30 лв. е таксата за администрирането на процедура по медиация към съдебен център по инициатива на страните.
100 лв. на час пък е възнаграждението на медиатора. В наредбата се посочва, че след приключване на първата среща в процедурата по медиация с продължителност от общо три часа, медиаторът има право на възнаграждение според продължителността на участието си в процедурата по медиация, което се определя на час, като се отчитат всеки започнали 15 минути от часа. Заплащането за тези три часа от първата среща се поемат от съдебния бюджет.
„Когато страните заявят съгласие процедурата по медиация да продължи след завършване на първата среща по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията в същия съдебен център, те внасят предварително по сметка на съда, към който е разкрит центърът, разноските за възнаграждение на медиатора, както и други разноски, които могат да се дължат съгласно тази глава. Размерът на разноските се определя приблизително от медиатора съобразно очакваната продължителност на медиацията и се вписва в писменото съгласие за продължаването на процедурата по чл. 38, ал. 2“, предвижда проектът.
При приключване на процедурата по медиация, когато предварително внесените разноски надхвърлят действителната продължителност на срещите в процедурата, по искане на страните съответна част от сумата може да се възстанови.
За обществено обсъждане е публикуван и проект на Наредба за структурата и организацията за дейността на съдебните центрове по медиация (виж още тук).“
Източник: Lex.bg
Оставете коментар