Защо разводът не принадлежи на съдебната система?

Съдът е най-неподходящото място за развод. Особено за раздяла по взаимно съгласие!

Всъщност, това е логично да се отнася и за всички семейни и семейно-правни спорове. Защото са именно семейни – т.е. касаят най-интимните, човечни и „крехко дишащи“ теми в живота ни.

Защо сме допуснали правораздавателна система, според която те се уреждат първо и направо в съда?! Всеки може да събере свой букет от исторически, еволюционни и архетипни обяснения…

Но днес, съпрузи и съпруги, медиатори, съдии, адвокати, психо терапевти и духовни ментори, родители и деца, осъзнаващи безумието да се използва войнствената и състезателна съдебна система за решаване на най-деликатните семейни въпроси, е нужно да се обединим, за да създадем промяна.

Защото така:

  • омиротворяваме дома си, с пример за децата си. И ще срещаме навън също повече миролюбиви хора, за да живеем в обществото, в което искаме да живеем.
  • ползваме свободата и отговорността си да сключваме споразумения помежду си. А само уговорени в спокойна среда, те ще са уважителни, ясни и трайни. Медиацията доказва това емпирично.
  • е добре, не само за възрастните, но и за децата. Със спестяване на много стрес и болка, с чуване на техния глас и спечелването им като партньори и миротворци, а не като бъдещи агресори и жертви.
  • бихме поставили съденето там, където му е мястото. В най-добрият случай, съдебният процес е просто безличен – с използване на сух и технически език, неподходящ за „ровене“ в беззащитни организми и неизцелени, стари рани. По своята същност повечето от разводите не принадлежат на съдебната зала. Нека оставим за нея само тези от тях, които са опитали да се помирят за доброто на всички и, въпреки това настояват да воюват?!
  • би имало реална възможност да се прилага споделеното родителство. А всеки практик е наясно, че истинското споделено родителство, няма как да се уговори в съда или с позиционни преговори. И всички мои случаи по семейна медиация потвърждават това.
  • „не е нужно да срязваме това, което може да бъде разплетено“ – и нерядко хората заявяваме развод, а искаме просто промяна, свобода, нови граници, предоговаряне и заздравяване на отношенията.
  • когато срязваме, е добре да го направим чисто.
  • биха се включили „на една софра“ всички различни гледни точки, добри практики и инструменти – в сътрудничество, в единна посока и цел.
  • и тази промяна би била в синхрон с идеята за доброволния съюз, който е наше човешко и гражданско право, според чл.46 от Конституцията на РБ. Щом се съюзяваме на добра воля и отговорност, естествено е и да се разделяме така.

Сещате ли се за други причини в България да използваме първо извънсъдебни, холистични, мирни подходи, преди да отидем в съда?

Искате ли да ги съберем в отворено писмо и да ги предоставим на вниманието на политиците и на законодателя?

Искате ли да помогнем като ги случваме в ежедневието си? Колкото повече и заедно – толкова повече и цялостно!

 

 

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

1 Comment on Защо разводът не принадлежи на съдебната система?

Вашият отговор на Yosif Geron Отказ

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*