Издръжка за деца на родители без брак – въпрос и отговор

„С бащата на двете ми деца нямаме сключен официално брак и се разделихме преди няколко години. Имаме само устна уговорка за издръжка за тях. Разбрали сме се да не се съдим. Но ми е много трудно и ми омръзна да не знам кога ще изпрати пари и колко ще изпрати, да търся постоянно заеми и да живея в стрес. От друга страна наистина не искам да се съдим, главно заради психологическото неудобство за децата, а и заради нервите, времето и средствата, които ще се пропилеят за това. Моля, кажете какво може да се направи при това положение?“

Според закона* децата имат право на издръжка от родителя, при когото не живеят. Независимо дали с него имате сключен официално граждански брак или са припознати (задължително с документ, удостоверяващ припознаването). Законът определя само минималният праг, който е една четвърт от размера на минималната работна заплата. И съответно, този родител (в случаят баща им) има право на контакти с тях по един справедлив режим на лични отношения.

Това, което можете да направите, щом не намирате начин да се разберете, е:

1. Да се срещнете и да преуговорите нови условия, с помощта на неутрален и опитен в това медиатор. Той ще ви помогне, на двама ви заедно: – да съставите ясен и конкретен нов план (споразумение) за доброто на общите ви деца; – който да работи и за двама ви; – включващ и други важни точки, като например общи имущества; – и също така да общувате по-спокойно, зачитащо и ефективно занапред.
2. Да подадете искова молба в съда по реда на чл. 143 от СК.*
3. Да съчетаете двете. Като в първото насрочено съдебно заседание, самият съдия ви напъти към медиация. Ако се спогодите, съдът ще въплъти споразумението ви в съдебно решение (със сила на присъдено нещо) и ще прекрати делото.

NB! Имайте предвид, че съдебното решение присъжда право и задължение, подлежащи на изпълнение (чрез изпълнително дело), но то не гарантира, че издръжката ще бъде де факто и навреме заплащана. Само, когато волята за това и при двамата родители е истинска, това решение ще се изпълнява на практика и без увъртане. Затова е казано, че „и най-малкото споразумение е по-добро от всяко съдебно решение“. И именно затова медиацията, когато е компетентно проведена, е важна възможност за решаване на спора ви наистина, докрай и трайно. Успех!

Имате ли още въпроси? – насреща съм.

Още полезна правна информация, без претенция за изчерпателност:

* Съгласно чл. 143 от Семейния кодекс (СК): „Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето”. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нещо повече – родителят дължи издръжка. дори и да е с ограничени родителски права или да е лишен от родителски права.

Според закона за дължимостта на издръжката на непълнолетно дете е абсолютно без значение фактът дали даден родител има средства или не – при всички случаи той дължи издръжка. Дали и какъв е размерът на неговите доходи, влияе единствено и само на размера на издръжката. Ако родителят разполага с повече средства, ще дължи и по-голяма издръжка, ако не разполага със средства, то ще дължи минималния размер на издръжката. Тук е моментът да споменем, че законът определя само минималния праг на издръжка – една четвърт от размера на минималната работна заплата. Максимумът зависи изцяло от възможностите на лицето, дължащо издръжката. Принципно издръжка се дължи за ненавършилите пълнолетие деца, но родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение. До навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Не е достатъчно обаче просто да заявите на бащата на децата си, че искате той да плаща издръжка на децата ви.

За да стане това реалност, трябва да имате съдебно решение, с което съдът ще ви я присъди и ще определи нейния размер. А съдът го определя на база на представените доказателства за доходите на родителите, за притежаваното от тях имущество и т.н. Имайте предвид, че освен занапред може да претендирате и издръжка за изминал период, но само за период от една година преди предявяването на иска. Тя се дължи от момента на влизане в сила на съдебното решение до момента на достигане на пълнолетие на децата, а ако те продължат своето образование в средно и висше училище, издръжката се дължи за предвидения срок на обучение (ако е редовна форма на обучение). Ако след постановяване на съдебното решение, с което се определя размерът на издръжката бащата на децата ви откаже да ви плати сумите по решението, както и ако забавя и не плаща навреме определената издръжка, то вие трябва да образувате изпълнително дело и да искате събирането на тези суми принудително. Това е важно поради две причини:

– ако бащата има доходи, то реално ще имате възможност да си получите парите;

– ако бащата няма никакви доходи, то тогава държавата плаща вместо неизправния длъжник присъдената на непълнолетен български гражданин издръжка в размер, посочен в съдебното решение, но не над максималния, определян всяка година със Закона за държавния бюджет. Изплащането на издръжката в този случай се извършва чрез общината по постоянния ви адрес. За да се стигне до плащане, е необходимо съдебният изпълнител да изготви констативен акт, че неизправният длъжник (в случая бащата на децата ви) няма доходи и имущество, върху които да се насочи изпълнение. Това става след цялостно проучване на доходите и имуществото му. След изготвяне на протокола чрез съдебния изпълнител до общината се подава писмено искане за издръжката. Вие сте длъжна преди всяко плащане да попълните декларация, че за конкретния месец не сте получила издръжка от бащата.

На всеки 6 месеца съдебният изпълнител прави служебна проверка, като изисква необходимата за проучване на доходите и имущественото състояние на бащата и докато той не може да се справи с изплащането ще получавате парите си от държавата. Не забравяйте, че вие сте главната движеща сила и следва да упражнявате контрол върху съдебния изпълнител, защото ако той не представи информацията в общината, плащането се спира. То се възобновява след представяне на информацията, броено от датата на спиране.
Поради сложността и отговорността на цялата операция обаче ви съветвам искрено да се обърнете за помощ към адвокат, тъй като условностите и административните препятствия са твърде много и е вероятно да не успеете да се справите сама със ситуацията.

Издръжката може да бъде прекратена при наличието на следните факти:

– когато детето навърши пълнолетие (освен ако не продължава своето обучение, както отбелязахме по- горе);

– когато детето, на което е присъдена издръжката, сключи брак след навършване на 16 г. (по реда на чл. 6 от СК);

– при осиновяване – при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада напълно, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка само ако осиновителят няма възможност да я дава.

* Още за издръжката на ненавършили пълнолетие деца, която се дължи от техните родители.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите (осиновителите) дължи издръжка съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Бракът между родителите е без значение. И лишеният от родителски права дължи издръжка. Брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца имат еднакво право на издръжка – до навършване на пълнолетие.

Семейният кодекс предвижда два алтернативни начина за прекратяване на брака приживе на съпрузите:

1. Развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, при който е длъжен да се поизнесе за издръжката. Тук съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.
2. Развод по взаимно съгласие, при който съпрузите сключват споразумение, в което задължително се включват въпросите, свързани с децата, включително издръжката, а съдът само одобрява това споразумение, ако не противоречи на интересите на децата.

В конкретния пример за издръжката за децата има и някои особености:

• задължението е безусловно (т.е. абсолютно и задължително) – независимо от това дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си;
• задължението е и на двамата родители;
• минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

А ето случаите, в които дължащият издръжка на детето родител има правото да спре да я плаща:

• навършване на пълнолетие (освен ако не е учащ);
• сключване на брак след 16 г.;
• осиновяване – при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада  напълно, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка само ако осиновителят няма възможност да я дава.

*Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс. И няма съд, който при наличните факти да не задължи бащата да плаща. В съдебните решения се отбелязва и размерът на издръжката, а може дори да се запише и датата за плащане. Издръжката е месечно задължение, което може да се дава на ръка, по банков път, да се удържа от заплата и т.н.

Естествено, може да възникне проблем, ако този, който е осъден да плаща издръжката, отказва да го прави, крие се, лъже, дава напразни обещания. Законодателството предвижда много защитни механизми. Така може родител да бъде лишен изобщо от родителски права. Освен това се предвижда и наказателна отговорност за всеки, който съзнателно не плаща издръжка в размер на две или повече месечни вноски.

Допуска се и предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка. В тези случаи то върви по облекчен режим и съответният длъжник не може да претендира, че при изпълнението му се прибира несеквестируема вещ. Просто за тези вземания не важи забраната да се посяга на определени вещи. При издръжка може да събира отвсякъде и всичко.

Освен това може да се иска присъдена издръжка да се плаща от държавата. Ако например бащата се крие и е с неизвестен адрес или пък е в затвора, или пък няма никакво имущество или възнаграждение. После държавата си събира парите от него заедно с лихвата.

*Децата извън брак са в особена позиция по отношение на наследството. Тъй като родителите без брак не се наследяват взаимно, защото не са семейство по документ, детето наследява както имуществото им, така и дълговете им.

Семейна медиация