Продължавам да споделям честно „За какво е подходяща и за какво не е медиацията?„, защото тя е актуален на нуждите на времето ни инструмент, който е полезен само, ако се ползва по предназначение.
Оказва се, че медиацията е една от най-работещите добри практики на сегашното ни човешко време- разделно. И е добре да разпознаем къде може да сработи, къде е адекватна заедно с други подходи и личностна работа и къде изобщо не е на място.
Иска ми се да ви улесня още малко в преценката – с реални цитати от потърсили ме доверители.
В какви случаи медиацията може да бъде и беше полезна и отключваща?
Например:
- „На кръстопът сме у дома и в двойката ни. Имаме 20 годишен брак и деца. Нещо се случва в последно време и не се чувстваме добре. Опитваме се да разберем какво става, но не се чуваме от емоции и не знаем накъде да поемем. И двамата обаче знаем, че искаме да вземем правилното и цивилизовано решение – добро за всички ни и най-вече за децата.“ (семейна медиация)
- „Имаме предизвикателство в екипа и офиса – между двама изключително ценни наши служители, ниво висш мениджмънт. Нужно е да работят заедно и досега го правеха добре, но напоследък сблъсъците между тях са много и започнаха да пречат на тях, на всички останали, на микроклимата и на самата работа.“ (медиация на работното място)
- „В нашето училище има остър спор между учителка и ученици, а вече и с техните родители. Стига се до нарушаване на учебния процес, до напрежение и агресия и се опасяваме от крайности. Също така, искаме да внесем добра практика за превенция спрямо бъдещи подобни ситуации.“ (училищна медиация)
-
„Имам две прекрасни деца на 5 г и 2г, и съпруг с който се разбираме като цяло – караме се понякога, според мен в рамките на нормалното. За себе си мога да кажа, че от както се помня съм много избухлива, но бързо се успокоявам след като съм повишила тон и съм казала каквото мисля. След като родих първото си дете започнах да се уча на търпение, работих и с психолог, започнах на моменти да имам контрол над избухванията си, но не е достатъчен. Това мое поведение е противопоказно за позитивното родителство, което искам да следвам. Чета много литература за възпитание на децата, искам да се придържам към основните насоки, които научавам от книгите, но в първата напрегната ситуация, аз се разкрещявам на голямото си дете, че е ударило малкото, че го е бутнало и т.н. Бащата е по същият начин. Когато сме пренапрегнати и изтощени си крещим и един на друг пред тях. Всеки ден си казваме „спираме да се караме и викаме“ , виждаме, че този метод не работи, но така и не спираме… Искам да овладеем емоциите си, за да създадем по-добра среда.“
Следва продължение…
P.S. Всяка прилика с лица и събития е случайна и може би, поучителна. Примерите са изцяло съобразени с принципа за конфиденциалност – едно от основните предимства на медиацията.
Оставете коментар