Продължавам да споделям честно, за какво я бива и за какво не я бива медиацията, дори и да ставам досадна някому, дори и след немалкото телефонни разговори, срещи и медийни участия по темата.
Защото се оказа, че тя е една от най-актуалните добри практики на сегашното ни време. И е добре да разпознаваме къде може да сработи и къде изобщо не е на място.
Иска ми се да ви улесня още в преценката – с реални цитати от потърсили ме партньори. Започвам да вадя от тефтерите със случаи. 🙂
В какви случаи медиацията може да бъде и беше полезна и отключваща?
Например:
- „На кръстопът сме у дома/в двойката ни. Имаме 20 годишен брак и деца. Нещо се случва в последно време и не се чувстваме добре. Опитваме се да разберем какво става, но не се чуваме от емоции и не знаем накъде да поемем. И двамата обаче знаем, че искаме да вземем правилното и цивилизовано решение – добро за всички ни и най-вече за децата.“ (семейна медиация)
- „Имаме предизвикателство в компанията – между двама изключително ценни наши служители, ниво висш мениджмънт. Нужно е да работят заедно и досега го правеха добре, но напоследък сблъсъците между тях са много и започнаха да пречат на тях, на всички останали, на микроклимата и на самата работа.“ (медиация на работното място)
- „В нашето училище има остър спор между учителка и ученици, а вече и с техните родители. Стига се до нарушаване на учебния процес, до напрежение и агресия и се опасяваме от крайности. Също така, искаме да внесем добра практика за превенция спрямо бъдещи подобни ситуации.“ (училищна медиация)
Следва продължение…
P.S. Всяка прилика с лица и събития е случайна и може би, поучителна. Примерите са изцяло съобразени с принципа за конфиденциалност – едно от основните предимства на медиацията.
Оставете коментар