Библиотека за медиацията по света: Правна уредба на медиацията в страни от ЕС

via Euro-Net-Mediation, mediation-net.eu

Правна уредба на Медиацията в Германия

1.  Правна рамка на медиацията
Към 01.07.2012 г. в Германия все още няма Закон за медиацията. Някои процесуално-правни норми на Гражданския процесуален кодекс (ZPO) и на Семейния кодекс  задължават съдилищата да търсят доброволни споразумения (виж раздел 2 по-долу). Проектът на Закона за медиацията, който трябва да транаспонира Директива 2008/52/ES, се подготвя. Изслушването във Федералния парламент (Bundestag) се състоя на 15-ти декември 2011 г. Последното изслушване в горната камара на германския парламент (Bundesrat) е през февруари 2012 г. Ето защо немският Закон за медиацията влиза в сила след март или април 2012 г.
Съдържанието на немския Закон за медиацията се ограничава до основните задължения и задачи на медиатора, въвежда също ограничения във функциите му, както и общо задължение за преминаване през обучение и надграждащи обучения. В обхвата на законопроекта попада не само трансграничната медиация, но също така и вътрешната процедура по медиация във всички области на правото.
Проектът на Закона за медиацията урежда преди всичко „чистата“ медиация. Това е процедурата по медиация извън съда. Съдията може да спре съдебното производство, за да осигури възможност за провееждане на процедура по медиация извън съда (aussergerichtliche Mediation). Възникват дискусии относно медиация във съда. Тя е отделна процедура, при която съдия, който не гледа делото, действа като медиатор. (gerichtsinterne Mediation). Федералния парламент не възприема този вид процедура. Вместо това съдиите могат да действат като своеобразни „мирови съдии“ (Güterichter), а именно: съдия, който не решава делото, се опитва да реши конкретния случай. Тази процедура е малко по-различен вид вътрешносъдебната медиация. Това е свързано с ролята и статуса на съдиите, но при всички случаи са необходими медиаторски умения.2. Съдебно препращане към медиация
Чл. 278, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс (ZPO) задължава гражданските съдилища да започнат първото съдебно заседание с помирително изслушване, в което съдията трябва да обсъди фактически и правни въпроси със страните и да задава въпроси, ако е уместно. Във всеки етап от делото, съгласно чл. 278, параграф 1 от ГПК, съдията полага усилия за приятелско уреждане на спора.
Чл. 15 а от Въведението към Гражданския процесуален кодекс дава право на регионалните законодатели да допускат за съдебно разглеждане искове с малък материален интерес (750,00 EUR), съдебни дела срещу съседи и дела за клевета само след предварителен извънсъдебен опит за помирение. Допълнително, в ГПК бе направено изменение, което допуска съдебно препращане за решаване на спора чрез алтернативни подходи със съгласието на страните (чл. 278 ал. 6 ГПК).
На основание чл.  135 от Семейния кодекс съдът може да задължи страните да участват в информационна сесия за медиацията. В подходящи случаи съдът трябва да предложи извънсъдебно споразумение. В съответствие с чл. 156, в случаите, отнасящи се до децата, съдът насочва в съответните случаи към медиация или други форми на извънсъдебно разрешаване на спорове.
Според изменение на чл. 253 (3)  от Гражданския процесуален кодекс, декларация за вземания (Klageschrift) трябва да информира съдията за усилията на страните за разрешаване на спора с медиация, преди да предявят иск в съда и за това дали има някакви причини, които изключват медиацията.
Изменението на чл. 278 (5) от ZPO включва възможността за прехвърляне на страните към друг съдия, който действа като помирител (Güterichter) за почване на помирително заседание. Такова изслушване за помирение не трябва да се бърка с приложена от съда медиация. Свеждането на случая до “ съдия помирител “ зависи от чистата преценка на съда и не може да бъде отхвърляно от страните. “ Съдията помирител “ има силата да планира задължителна дата на съдебното заседание, което не е възможно в една приложена от съда медиация. В допълнение „съдия помирителят “ има право да преглежда записите по делото, без предварителното одобрение от страните.
Освен това изменението на чл. 278 от ZPO предвижда предложение за приложена от съда медиация. Съдебно производство се спира за времето на процедурата по медиация. В случай на приложена от съда медиация страните имат право да избират медиатора. Ако медиаторът е съдия, той трябва да разгледа всички законови изисквания, напр. поверителност, задължения за разкриване на информация, обучение и образование.
Освен това страните могат да се обвържат с всички видове договори, да не се обръщат към съда, преди да са опитали доброволно уреждане на спора си. Такъв договор трябва да бъде спазен от съда и ако няма изключения или причини за нищожност на договора, съдът трябва да отхвърли делото като недопустимо. Федералният конституционен съд реши, че не е нарушение на справедливия съдебен процес, ако съда сметне клаузите на медиацията за обвързващо условие в договорите, които трябва да бъдат проследявани преди съдебното производство да започне.3. Поверителност на процедурата по медиация
В момента не съществува правна норма, която обезпечава поверителния характер,  но тя може да бъде предмет на неговата професионална конфиденциалност. Това, обаче, не би било защита за медиацията, а за професионална тайна на адвокатите
Според проекта на Закона за медиацията, медиаторът и всички лица, включени в процедурата по медиация имат задължение да спазват поверителността на цялата информация, събрана по време на процедурата по медиация. Тази разпоредба не е ясна по отношение на това дали „всички лица“ са длъжни да спазват поверителност. Според изявление на Bundesregierung, само екипът на медиатора е част от това задължение за конфиденциалност, но не и лица, които идват от страните по спора, като експерти или членове на семейството. В допълнение, той не включва задължението на страните за поверителност, както и еквивалентното правило за документите, представени по време на процедурата по медиация.
Въз основа на настоящата разпоредба всички посредници и лица, включени от медиатора имат привилегията да откажат да дадат показания, според чл. 383 ал. 1 , но. 6 на Гражданския процесуален кодекс (ZPO) по гражданските действия. Няма такава привилегия за наказателните процедури и този факт се критикува от няколко организации. Задължение за конфиденциалност не следва да се прилага ако (1) разкриването на резултата от медиацията е необходимо за прилагане на споразумението, (2) разкриването е необходимо, за да се избегне опасност за едно дете или значителен необратим ефект на физическата или психическата неприкосновеност на дадено лице (обществения ред), или – като допълнително, но по-малко силно изключение – ако (3) фактите вече са в публичния домейн или не са достатъчно подходящи за поверителност.
За повече конфиденциалност на самите страни, например, на експерти и други лица, включени в процедура по медиация ще бъдат необходими допълнителни споразумения за поверителност,. Такива споразумения за поверителност може да се използват за граждански дела, но не са задължителни за наказателни дела.

4. Изпълняемост на спогодбата, постигната в медиацията
Според изменение на чл. 796, ZPO, споразумението може да бъде обявено за изпълнимо по искане на всяка страна или от окръжния съд, както е договорено между страните или според разположението на мястото за провеждането на процедура по медиация. Същата процедура може да се проведе лице в лице с нотариус.

5. Влиянието на медиацията по устава на давност
Според вече съществуващия чл.203 на Гражданския кодекс (BGB55), спирането на давностните срокове също е от значение за производството по медиация. Законоустановените давностни срокове са преустановяват веднага след като страните започнат и продължат преговорите за определен иск или обстоятелства. Безспорно е, че медиациите трябва да се считат за такива преговори. Суспендирането приключва, ако една от страните откаже медиация ясно и точно или ако процедурата по медиация завърши успешно с окончателно споразумение или като провал.
До сега германският законодател не е бил принуден да разглежда всяко по-нататъшно регулиране, като се има предвид чл. 8 на Директивата на ЕС за медиация. Въпреки това, други законови срокове (Ausschlussfristen), като например крайният срок за предявяване на иск в нелоялни случаи на освобождаване от длъжност според германския Закон за защита на заетостта,  не са обхванати от чл. 203 на BGB. Следователно, по-нататъшно регулиране изглежда е необходимо с цел да се избегнат несигурността и ненужните правни действия.

6. Изисквания за страните и адвокатите да обмислят медиацията като възможен начин за решаване на спора
Чл. 15 а от уводния Закон за Гражданския процесуален кодекс дава право на всички германски държави по своя преценка да предвидят, че съдебни дела с малки искове / на стойност равна или до EUR 750,00 /, съдебни дела срещу съседи и такива за клевета са допустими само след предварителен извънсъдебен опит за помирение. Няколко германски провинции като Северен Рейн-Вестфалия, Бавария, Баден-Вюртемберг, Хесен и Бранденбург са въвели законодателни схеми, които предвиждат задължително AСР.

7.  Изисквания за страните да участват в медиацията
Според проекта на Закона за медиацията, медиацията е доброволна процедура и страните са свободни да сложат край на медиацията по всяко време.

8.  Изискванията за акредитация за медиаторите
В момента няма нито официална акредитация на медиаторите, нито защита за длъжността. Сортиране на стандартизация се предоставя само от институциите, които осигуряват професионално обучение за медиатори. Някои професионални организации като BAFM, BM и други са разработили задължителни критерии за техните членове, които предлагат професионално обучение за медиатори. Преди това, на различни университети и училища се предлага такова обучение. Стандартно то включва минимум 200 часа хорариум, документация от четири медиации, серия наблюдения и окончателен колоквиум. След като завършат това обучение, дипломираните лица могат да използват името на институцията, където са завършили и да наричат себе си „медиатор (BAFM),“, „медиатор от Х университет“.
Алтернативи за регулиране на обучението на медиатора, образованието му и опита са били обсъдени по време на законодателната процедура, относно проекта на Закона за медиация и обсъждането все още продължава. Според съществуващия проект на германския Закон за медиацията на собствена отговорност на медиатора е това да се гарантира, че той има подходящо обучение и продължително образование, че е специалист в теорията и практиката, за да ръководи страните чрез процедура по медиация. Въпреки това Бундесрата и политическите партии, както и сдруженията за медиация,  ангажирани търговски асоциации и Федералната адвокатска колегия изискват образование и стандарти за сертифициране за медиатори. Федералната адвокатска колегия представи предложение за законова наредба (Rechtsverordnung), отнасяща се до образованието на сертифицирани медиатори с обучение от 90 часа, включващо основите на медиацията, практика, преговори и комуникационни техники, управление на конфликти, правна рамка за медиацията, етика и ролята на медиатора, както и надзор.

9. Статистика
Не е известна национална статистика.

Правна уредба на Медиацията в Белгия

1. Правна рамка на медиацията
В Белгия  няма специален закон за медиацията. Базовата правна уредба на медиацията е дадена в Гражданския процесуален кодекс  / чл.1724-1737 от ГПК, приети на 21.02.2005г./.  Тези разпоредби не са променени след приемането на Директива 2008/52/ЕС, тъй като е счетено, че са в съответствие с изискванията на Директивата и дават достатъчна регулация на медиацията.
Единствените законодателни промени след директивата /няколко нови разпоредби в ГПК, приети на 05.04.2011г. / засягат бракоразводния процес и задължават съдията по делото да информира страните за възможността за медиация, както и по своя инициатива да спре делото, за да даде възможност на страните да участват в медиацията.
Няма разлика в уредбата на националната и трансграничната медиация – разпоредбите се прилагат и за двата вида.
ГПК- част 7- медиация /текст на английски/:http://www.cepani.be/en/Default.aspx?PId=9502. Съдебно препращане към медиация
Съдът може да насочи страните към медиация във всеки етап насъдебното производство /освен при разглеждане на делото от ВКС/.  Спогодбата, постигната в медиацията, проведена след препращането може да бъде одобрена от съдията по искане на всяка от страните. Подобно искане може да бъде отхвърлено на много ограничени основания.
Както е споменато по-горе, по брачните дела съдът е длъжен да информира страните за възможността за медиация и по своя инициатива да спре делото, за да им даде възможност за участие в процедурата.
Ако в сключен между страните договор се съдържа клауза за медиация при евентуален конфликт и една от страните по договора е завела дело без да е била проведена медиация, съдът може да спре делото по искане на заинтересованата  страна /чл.1725/. В тези случаи съдът не може да спре делото по своя инициатива.3. Поверителност в процедурата по медиация
Задължението законфиденциалност се отнася не само за медиатора, но и за страните и експертите, посочени и участвали в процедурата.4. Изпълняемост на постигната в медиацията спогодба
Спогодбата, постигната в медиация, проведена от акредитиран медиатор  може да бъде одобрена от съда по искане дори само на една от страните и след одобряването й има ефекта на съдебно решение. Съдът може да откаже одобрение само на основания на „публичен ред” /при противоречие с основни императивни правни норми, съставляващи основа на обществения ред/ или – в семейните казуси – когато постигнатото споразумение противоречи на интересите на детето.

5. Влияние на процедурата по медиация върху давностните срокове
Инициирането на процедура по медиация спира давността за един месец. Подписването на протокол за медиация /започване на процедурата/ спира давността за времето, през което трае медиацията.

6. Изисквания за страните и адвокатите да обмислят медиацията като вариант за разрешаване на спора
Белгийското законодателство се придържа към концепцията, че медиацията е изцяло доброволен процес. Въпреки това, не е изключено страна /дори и страната спечелила делото/, която неоснователно е отказала поне да опита да разреши спора чрез медиация,  да понесе част от съдебните разноски на другата страна. /Отказът за участие в процедурата може да бъде счетен за злоупотреба с право/.

7. Изисквания за акредитация като медиатор
Предвидена е система за акредитация на  медиаторите и на обучителните организации. Акредитиращ орган е Федералната комисия по медиация, която води и списъка на акредитираните медиатори. Няма разпоредби относно признаването на медиатори, обучени в чужбина или признати в друга държава от Европейския съюз.
Принципно се приема, че съдиите не могат да бъдат медиатори.
Регистърнамедиаторите:http://www.juridat.be/mediation/
СайтнаМинистерство на правосъдието: http://justice.belgium.be/fr/themes_et_dossiers/mediation/

8. Участници в медиацията
В медиацията страните могат да използват правно съдействие /адвокати/, както и да посочват експерти /със съгласие на меедиатора/. Задължението да третират като конфиденциална цялата информация, получена в хода на процедурата се отнася до всички участници, в това число представителите на страните и експертите.

Нормативна уредба: http://www.cepani.be/en/Default.aspx?PId=950http://www.juridat.be/mediation/http://justice.belgium.be/fr/themes_et_dossiers/mediation/

Правна уредба на Медиацията в Гърция

I. Правна рамка на медиациятаЗакон 3898/2010 за медиацията транспонира разпоредбите на Директива 2008/52/ЕС. Законът се прилага за всички медиации /презгранични и вътрешни/.
Tекст на закона: http://www.ethemis.gr/wp-content/uploads/2010/12/Ν-3898.2010-Διαμεσολάβηση-σε-Αστικές-Εμπορικές-Υποθέσεις-ΦΕΚ-A-211-16.12.2010.pdf
Закон 3994/2011, публикуван в Официален вестник на Република Гърция, том А, №165/25.07.2011г., стр.3479 въвежда редица допълнения в Гражданския процесуален кодекс. Идеята е била, че в рамките на гражданското правосъдие трябва да съществуват съвместно три модела: медиация, помирение и извънсъдебно решаване на спорове от адвокатите и техните клиенти /collaborative mediation/.II. Съдебно препращане към медиация
Съдът, пред който е заведено дело, може във всеки етап от производството да покани страните да използват медиация, за да разрешат спора си.
Съдебно препращане може да бъде инициирано и от чужд съд, съгласно чл.3,§1 с от закона.III. Поверителност на процедурата по медиация
Чл.10 от Закона за медиацията урежда поверителността на процедурата по медиация. Медиаторите, страните, техните адвокати или представители и всички други лица, привлечени в процедурата по медиация не могат да бъдат призовавани като свидетели, нито да бъдат принудени да представят доказателства в какъвто и да е последващ съдебен или арбитражен процес. Законът обаче предвижда изключенияот тази забрана, основани на съображения от „обществен ред“/основни императивни правни норми, съставляващи основа на правовия ред/. Такива съображения са посочени в чл.7, ал.1 от Директивата и повторени в чл.10, ал.2 от закона.IV. Изпълняемост на спогодбата, постигната в медиацията
Ако медиацията приключи успешно и доведе до спогодба, медиаторът съставя официален писмен текст на спогодбата, който съдържа следното: пълното име на медиатора, мястото и времето на срещата/срещите/ по медиация; пълните имена на участниците в процедурата; споразумението за започване на медиация, въз основа на което е проведена процедурата; постигнатата в резултат на медиацията спогодба. В края на сесията този документ се подписва от медиатора, от страните и от техните адвокати. Оригиналният текст на документа може да бъде представен едностранно от медиатора, по молба на която и да е от страните, пред секретариата на местно компетентния първоинстанционен съд. Веднъж представена по този начин, спогодбата става изпълняема. /чл.9/

V. Изисквания за страните и адвокатите да обмислят медиацията като възможен начин за решаване на спора
Няма изисквания за страните и адвокатите да обмислят медиацията като възможен начин за решаване на спора.
Ако страните са се съгласили да решат спора си чрез медиация, те трябва да участват в процедурата в присъствието на адвокатите си. Чл.8, ал.1 от Закона предвижда задължително участие на адвокатите на страните в процедурата по медиация.

VI. Изисквания за акредитация на медиаторите
По гръцкото право медиаторът трябва да е дипломиран юрист, акредитиран като медиатор от компетентния акредитиращ орган /за вътрешните медиации/
Съгласно чл.7 от Закона за медиацията, акредитиращ орган ще е Отделът за юристи и съдии-изпълнители към Генерална дирекция за администриране на правосъдието към МП. Съгласно чл.7, ал.2 от Закона, с решения на Министерство на правосъдието ще бъдат уредени редица важни въпроси като:
-механизма за контрол на качеството за оценка на медиаторите
-изискванията за акретитация на чуждестранните медиатори
-етичен кодекс, който акредитираните медиатори трябва да спазват
-всички други въпроси свързани с акредитацията
Относно институциите, предоставящи обучение по медиация: Съгласно чл.5, ал.1, трябва да се създаде обучителен център при поне една гръцка адвокатска асоциация и една гръцка професионална камара. Всички други въпроси свързани с обучението на медиатори /напр. необходимия брой часове на обучението/ ще бъдат уредени с президенски указ след предложение от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието /чл.5, ал.2/. Такъв указ все още не е издаден.
Законът за медиацията предвижда също създаване на комисия, оправомощена с подготовката на необходимите правила и норми относно критериите за сертифициране. Министерство на правосъдието ще определи членовете на комисията /чл.6/

VII. Цена
Минималната часова ставка на медиаторската такса ще бъде определена /и впоследствие изменяна/ с решение на Министерство на правосъдието. Медиаторът не може да събира такса за повече от 24 часа работа, включително времето за предварителна подготовка на медиацията /чл.12, ал.1/. Освен ако страните не се спразумеят за друго, всяка от страните е длъжна да плати половината от медиаторската такса , както и таксата за собствения си адвокат.

Нормативна уредба:http://www.ethemis.gr/

Правна уредба на Медиацията в Испания

Европейската директива за медиацията все още не е транспонирана в Испания.

Изготвен е проект на Закон за медиацията по граждански и търговски спорове, но неговото приемане е спряно поради свикване на общи избори, които ще се проведат на 20 ноември.

Законопроектът предвижда:

  • Общата схема е приложима не само при трансгранични спорове, но също така при вътрешни спорове, като и в двата случая процедурата се провежда в съответствие със законовата уредба;
  • Медиацията е предварително условие за започване на съдебно производство при искове до 6.000,00 €;
  • Спогодбата при медиацията има изпълнителна сила;
  • При започване на процедура по медиация давността спира;
  • Постигнатото чрез медиация споразумение прекратява съдебното производство по същия спор;
  • Съдиите имат правомощия да приканят страните към медиация.

Извършвани са пилотни тестове в рамките на съдебни програми по препращане към медиация, но към този момент все още няма статистически данни.

Правна уредба на Медиацията в Чехия

Разпоредбите на Директива 2008/52/EО се транспонират в  проект на Закон за медиацията, който все още е в процес на подготовка (информация от 2011 г.).

Проектът урежда процедурата по медиация в минимална степен (започване, прекратяване, отказ от страна на медиатора, основни принципи на процеса на  медиация, изисквания към формата и съдържанието на спогодбата, поверителност, организация на  процедурата).

Останалите  аспекти  на процедурата по медиация ще бъдат уредени  в  други нормативни актове като Търговския закон, Гражданския процесуален кодекс, Гражданския кодекс на Закона за адвокатурата и нотариалните правила.

Разпоредбите на закона, които излизат извън изискванията на директивата или могат да бъдат определени като специфични за чешкото право, са:

1) Законът урежда само дейността на акредитираните медиатори (вписани в Регистъра на медиаторите) при ненаказателни дела. Това не пречи на други лица да предоставят други сходни на медиация услуги; държавата гарантира   качеството и компетентността на само на акредитираните медиатори.

2) Законът разделя акредитираните медиатори в 2 категории:
– Медиатори – адвокати, които попадат под наблюдението на Чешката адвокатска колегия (CBA);
– Акредитирани медиатори, които попадат под надзора на Министерството на правосъдието.

3) Медиатор, който се желае да се специализира по  семейна медиация, преминава  специален изпит и тази квалификация се отразява в Регистъра на медиаторите.

4) Съдът може да разпореди първа тричасова среща с медиатор  и за тази цел временно да спре производство най-много за 3 месеца:
а. На тази първа среща медиаторът информира страните за възможностите на медиацията;
б. Разходите на задължителната среща се считат за разноски по делото и се заплащат от страните. Размерът на разходите е фиксиран, както и продължителността на срещата (3 часа;
в. Самият процес на медиацията е напълно доброволен и страните по спора могат да сключат договор с медиатора  и да уговорят  цената за неговите услуги;
г. Само медиатори – адвокати могат да бъдат назначавани за тази задължителна първа среща;
д. Страните по спора трябва да изберат медиатор – адвокат от Регистъра, а ако не се договорят, съдът го назначава.

5) Медиаторът (независимо дали е адвокат или не) не може да предоставя  правни услуги  на страните по спора. Произнасянето на неговото правно становище не се счита за предоставяне на правно обслужване.

6) Съдържанието на писмено постигнатата спогодба чрез медиация  получава изпълнителна сила чрез подготвянето на споразумение  под формата на нотариално заварено изрично заявено съгласие  или чрез съдебно одобрение.Когато няма съдебно производство, споразумението може да бъде одобрено чрез окончателно (необжалваемо) решение на съда.

7) Гражданин на друга държава-членка (или друго физическо лице с качеството на гражданин  на държава-членка на ЕС) може да упражнява медиация временно или по конкретен случай като гост-медиатор. Гост-медиаторът трябва да прилага чешкия Закон за медиацията:
а. Министерството на правосъдието записва гост-медиатора  в Регистъра ( необходим е документ, доказващ, че гостуващият медиатор е правоспособен медиатор в съответствие със законите на другата държава членка);
б. Гост-медиаторът получава правото да води процедури по медиация, след като представи необходимите документи в Министерството на правосъдието.

Правна уредба на Медиацията в Холандия

I.    Правна рамка на медиацията
В холандското законодателство няма специфични законови разпоредби, свързани с медиацията. Досега по този въпрос са публикувани само няколко съдебни решения.
Националният институт за медиация (НИМ) е приел свои правила (Правилник за медиация на НИМ от 1995 г., изменен през 2000 г.). Правилника урежда основните принципи на процедурата и установява стандарти за медиаторите, спорещите страни и съдиите. Три основни принципа са залегнали в Правилника за медиация на НИМ:
1. Медиацията се основава на доброволното съгласие на всички страни;
2. Медиаторът е независим и безпристрастен;
3. Всички участващи страни трябва да спазват принципите за конфиденциалност и сеекретност по време на процедурата и след това.
В процес на подготовка е проект на Закон за медиацията, който ще транспонира изискванията на Директивата на ЕС за медиацията.2. Съдебно препращане към медиация
През периода 1999 – 2002 две окръжни съдилища прилагат пилотни схеми за медиация. През 2005 г. е създадена национална система за съдебно препращане към медиация. Въпреки че всички схеми действат на принципа на саморегулирането и с минимална държавна намеса,  все пак се предоставя временна финансова помощ за провеждането на медиациите, както и правна помощ за страните.
При схемите за съдебно препращане провеждането на медиация се предоставя като допълнителна услуга по време на съдебната процедура. В хода на съдебното заседание съдията, занимаващ се със случая, може да насочи страните към медиатор. Ако медиацията е неуспешна, съдебното производство се възобновява. В случай че делото се възобновява, съдията не получава информация за проведените между страните преговори. Процедурата, провела се вследствие на съдебно препращане, е безплатна за страните. Медиаторът обаче получава фиксирана такса, която се заплаща пряко от Министерството на правосъдието.
Проект Mediation in de Gefinancierde Rechtsbijstand  (Медиация в рамките на правната
помощ) започва през май 2001. Основната цел на този проект е да се пристъпи към разрешаване на спорове чрез медиация, преди да започне съдебна процедура. Предпоставка за провеждането на процедура по медиация в рамките на правната помощ е наличието на следното условия: най-малко една от страните трябва да има право на правна помощ. Това се определя въз основа на доходите на страните. Ако и двете страни имат право на правна помощ, те едновременно плащат такса, въз основа на своите доходи, близка до таксата за една съдебна процедура. Ако след проведена процедура по медиация последва съдебна процедура, не се заплаща съдебна такса. Ако едната от страните няма право на правна помощ, половината от разходите за медиатора се покриват от тази страна.3. Поверителност на процедурата по медиация
Няма законова разпоредба за спазване на поверителност, нито гарантирано право на медиатора да откаже показания  по отношение на узнати по време на процедурата сведения. Затова задължението за спазване на поверителност следва да бъде предвидено в отделен договор между медиатора и страните или да бъде включено като клауза за конфиденциалност в споразумението по медиацията.
Според съдебно решение от първоинстанционния съд в Утрехт, 2 февруари 2005 г., LJN: AS5144 под клауза за конфиденциалност се разбира постигнато споразумение, което има документална сила по смисъла на чл. 153 Rv, а именно – съдия не може да изслушва/разпитва свидетели за информация, която се приема, че е конфиденциална според включена клауза за конфиденциалност. Въпреки това чл. 21 Rv предвижда задължение за страните да проявяват честност и изчерпателност по отношение на всички факти, които биха могли да бъдат от значение за решението. Съдията може да препоръча на страната по споразумението да разкрие поверителна информация само при изключителни обстоятелства.Например в случаите, когато необходимостта да се достигне до истината надделява над предположението за нанасяне на възможни вреди при разкриването на информация за личността. Налице са и хипотези, при които медиаторът е задължен свидетелства. Например в случаите, когато трета, необвързана с клауза за конфиденциалност (чл. 191 Rv), страна призовава медиатор за свидетел или когато медиаторът е призован да даде показания по наказателно дело (чл. 213 Sv).  За разлика от някои други професии медиаторът няма гарантирано от закона право да не разклива информация.

4. Изпълняемост на спогодбата, постигната в медиацията
Няма специални правила по отношение на спогодбите, постигнати чрез медиация. Според член 87 Rv страните могат да поискат от съдията да бъдат призовани в съдебното заседание да постигнат спогодба. В случай че страните се спогодят и поне  едната от тях пожелае, то би могло да бъде изготвен проект на сгодба с договорените от страните ангажименти. Подобна спогодба има силата на съдебно решение. (чл. 87 подраздел 3).
Възможно е също да се изготви споразумение при арбитражно решение (чл. 1069 Rv).
Споразуменията могат могат също така да бъдат нотариално заверени и вписани, с което постигната спогодба придобива изпълнителна сила. (Handboek Mediation 2003, стр.. 169)

5. Влияние на медиацията върху сроковете за давност
Няма съответни законови разпоредби, следователно процедурата по медиация не променя давностните срокове.

6. Изисквания за акредитация на медиаторите
Няма законови разпоредби.
Холандският институт по медиация ХИМ) поддържа регистър на вписаните към Института медиатори и поддържа връзка с други институции и ведомства. За да бъде вписано като медиатор  към ХИМ, лицето трябва да е преминало с успех акредитиращ обучителен курс на ХИМ. Допълнително е въведена и годишна вноска от около 200 евро. ХИМ има свои разработени общи правила за провеждане на процедурата, дисциплинарни правила,  кодекс за поведение на медиаторите, процедура за подаване на жалби, с които акредитираните към ХИМ медиатори трябва да се съобразяват. Предвид характера на неговата дейност,  ХИМ може да се разглежда като „шапка“ за организациите, занимаващи се с медиация.

7. Статистика
Известни са следните статистически данни, оповестени въз основа на информация от Съвета за правна помощ и от Съдебния съвет:
Препратени от съдии дела за медиация – 4183 дела през 2009 г., 4500 – през 2010 г.;
Препратени от правната служба дела за медиация – 2198 дела през 2009 г., 2500 – през 2010 г.;
Правна помощ в случаите с медиация – 6798 през 2009 г., 6500 – през  2010 г.

Правна уредба на Медиацията в Словения

1. Правна рамка на медиацията
Закон за  медиация при граждански и търговски дела (приет на 23 май 2008 г., в сила от 21 юни 2008): съдържа основните принципи и правила на процедурата; транспонира на практика в словенски закон Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски въпроси. Закона се прилага за всички медиации (трансгранични и вътрешни) при спорове, произтичащи от граждански, търговски, трудови, семейни отношения и отношения на собственост, при искове, които могат свободно да бъдат уредени и разрешени от страните (чл. 2, ал. 1) . Разпоредбите на Закона за медиация се прилагат и при други спорове, доколкото той е съвместим с естеството на правните отношения, породили спора, и ако това не е изрично забранено.Други закони, съдържащи разпоредби относно процедурата по медиация:

  • Закон за алтернативно разрешаване на спорове при съдебни дела (приет през ноември 2009 г.): съдържа специфични разпоредби относно процедурата по медиация, която съдилищата предлагат на страните в съдебното производство. Законът за алтернативно разрешаване на спорове при съдебни дела въвежда задължението  всички първоинстанционни съдилища и апелативните съдилища да препратят към медиация или към друг алтернативен начин за уреждане на спорове страните по граждански, търговски, семейни и трудови спорове. По силата на този закон 59 първоинстанционни съдилища (44 местни съдилища, 11 окръжни съдилища и 4 трудови съдилища) предлагат от 15 юни 2010 г. медиация на страните. Пет второинстанционни съдилища също въведоха такива програми до 15 юни 2012.  Един апелативен съд вече е въвел програмата за медиацията.
  • Закон за правата на пациентите: Законът предвижда процедура по медиация като средство за разрешаване на спорове между пациент и доставчик на медицински услуги. При подобни случаи Комисията за защита на правата на пациента предлага медиация на страните.
  • Предложение за изменение и допълнение на семейния закон: Предложението съдържа няколко специфични правила за процедурата по медиация в областта на семейните въпроси.

2. Съдебно препращане към медиация
Според Гражданския процесуален кодекс съдът следва да търси възможност за съдебна спогодба във всеки един етап от процеса. Страните могат да сключат частична съдебна спогодба по време на производството (член 306 от ГПК). Изслушването за възможна спогодба е задължителна част от производството (член 305а). Основната цел на заседанието е мирно уреждане на спора. При подообно изслушване съдията информира страните за възможностите на медиацията. Съдът може да прекъсне гражданско производство за 3 месеца, ако страните постигнат съгласие да опитат алтернативни подходи за  разрешаване на спора (член 305).
Законът за АРС при съдебни дела съдържа специални разпоредби относно провеждане на информационни сесии, включително и  относно някои поощрения и санкции. Например: съдът може да поиска от страните да участват в специална информационна сесия за медиацията; медиацията е безплатна за страните при семейни спорове и при някои трудови спорове; при някои други спорове (с изключение на търговските спорове) първите 3 часа на медиацията са безплатни за страните и др.
В случай че страните не предложат да отнесат случая до алтернативно разрешаване на спора, специалната информационна сесия може да се проведе по всяко време в хода на съдебното производство. Информационната сесия може да се проведе от съдията или от неговия помощник (член 18 от Закона за АРС при съдебни дела). След като информационната среща е била проведена, съдът може да препрати страните за спогодба чрез медиация. Страните имат право да откажат, съответно процедурата по медиация не започва. Страни, които необосновано  откажат  използването на медиация,  може да поемат разходите по съдебното производство независимо от изхода на делото (член 19 от Закона за AРС при съдебни дела).

3. Поверителност на процедурата по медиация
Член 10 от Закона за медиацията урежда поверителността в рамките на  процедурата по медиация. Той гласи, че медиаторът има право да разкрие получената от едната страна информация  пред всяка друга страна – участник в процедурата, освен ако не е посочено изрично, че тя има специфичен характер, поради което следва да бъде запазена в тайна.
Член 11 от Закона за медиацията урежда поверителността извън процедурата по медиация ( по отношение на трети лица). Той гласи, че цялата информация, произтичаща от процедурата или свързана с нея, е поверителна, извън случаите, когато страните са се договорили  друго, когато нейното разкриване се изисква от закон или се налага за целите на изпълнението или прилагането в сила на постигнатата при уреждането на спора спогодба.
Член 12 от Закона за медиацията регулира въпроса за допустимостта на доказателства ( факти и обстоятелствана, станали известни по време на медиация) в други производства извън медиацията. Страните, медиаторите или трети лица, които са участвали в процедура по медиация, не могат в арбитражни, съдебни или други подобни производства да се позовават, прилагат като доказателство или да свидетелстват за информация, получена в процедурата по медиация, включително и за информация при отправена покана на едната от страните към другата за участие в процедура по медиация или дори за самия факт, че едната от страните е изявила желание за медиация. Такава информация може да бъде разкривана или използвана в производството пред арбитражен съд, съд или друг компетентен държавен орган като доказателство при условия и в степен, определени от закон – например на основания на определена обществена политика (при защита на интересите на децата или за предотвратяване на физическа или психическа намеса в неприкосновеността на личността) или доколкото е необходимо за прилагането или изпълнението на постигната спогодба. Извън тези хипотези подобна информация се третира като недопустим факт или доказателство.

4. Изпълняемост на спогодбата, постигната в медиацията
Според член 14, ал. 2 от Закона за медиацията страните могат да договорят формата на спогодбата – нотариално заверена спогодба с изпълнителна сила, съдебно решение или арбитражно отсъждане възоснова на постигната спогодба.

Съдебна спогодба по висящи съдебни дела: Според Гражданският процесуален кодекс съдът следва да търси възможност за съдебна спогодба във всеки един етап от процеса. Страните могат да сключат съдебна спогодба по част от предмета на делото по време на производството (член 306 от ГПК). Страните, които постигат спогодба по време на съдебното производство, могат да я получат под формата на съдебно решение веднага след приключване на процедурата по медиация.

Съдебна спогодба в случаи на извънсъдебна медиация: В случаите, когато не е заведено дело, страните също имат възможност да съдебна спогодба. Гражданският процесуален кодекс предвижда, че лице, което възнамерява да предяви иск, може да направи опит за извънсъдебно споразумение в местен съд (член 309 от ГПК). Юрисдикцията се определя спрямо местоживеенето на другата страна в конфликта. Съдът, който получава предложението за постигане на спогодба, кани насрещната страна и я запознава с предлаганите условията за уреждане на спора. Страните могат да поискат от съда да даде на споразумението изпълнителна сила във формата на съдебна спогодба.

Нотариално заверена спогодба с изпълнителна сила: Това е друга възможност за страните, постигнали спогодба. Законът за нотариусите предвижда, че нотариално заверената спогодба има изпълнителна сила, в случай че лицето, което има задължение по тази спогодба, е приело пряката изпълнимост на същата тази или друга спогодба (при условие че искът е дължим –  чл. 4 на Закона за нотарусите).

Арбитражното решение въз основа на спогодба: Законът за арбитража (ZArbit) предвижда прекратяване на производството, в случай че страните сключат спогодба. Страните може да поискат спогодбата да бъде изготвена във формата на арбитражно решение. Арбитражно решение, постановено въз основа на спогодбата, има същата сила като всяко друго арбитражно решение, а именно – силата на окончателно съдебно решение (член 38, ZАrbit), и се привежда в изпълнение, след като е обявено в сила от съда (чл. 41, ZArbit). Тази възможност е подходяща при случаите, при които има започнало арбитражно производство и в рамките на това производство страните опитат решение на спора чрез медиация. Твърде сложно би било (скъпо и отнемащо много време) страните да започнат арбитражно производство, само за да си открият път към постигане на спогодба чрез медиация, на която да бъде придадена изпълнителна сила.

5. Влияние на процедурата по медиация върху давностните срокове
Процедурата по медиация спира давността (чл.17 на Закона за медиацията). Ако медиацията бъде прекратена, без да е постигнато споразумение, давностният срок продължава да тече от момента на прекратяване. Времето преди започване на процедурата по медиация се включва в давностния срок, предвиден от закона.
Ако крайният срок за завеждане на съдебно дело е специално уреден, в случаите, когато опитите за решаване на спора започват с процедура по медиация, този срок не може да бъде по-кратък от 15 дни след прекратяването на медиацията.
Законът за медиацията определя точния момент, когато започва процедурата по медиация (член 6) и когато тя приключва (член 13).

6. Изисквания за страните и адвокатите да обмислят медиацията като вариант за разрешаване на спора
Съгласно чл. 16 на Закона за медиацията в случаите, когато страните са включили клауза за медиация в договор и изрично са се ангажирали да не започват арбитражно или съдебно производство по отношение на съществуващи или бъдещи спорове до изтичането на определен период от време или докато не настъпи точно определено събитие, арбитражният съд или гражданският съд трябва да отхвърли иска, в случай че ответника пожелае,  освен ако ищецът не докаже, че  ще понесе  вредни и непоправими последици. Ответникът трябва да внесе възражение, като посочи  правното основание. Съдът  следва да отхвърли искането, дори и законът да предвижда задължителна медиация преди прозесуалните действия.
Според Закона за AРС при съдебни дела съдията може да разпореди провеждането на информационна сесия. След като бъде проведено това заседание, съдът може да препрати страните към медиация. Страните имат право да откажат и в такъв случай процедура по медиация не се провежда. Страни, които необосновано откажат използването на медиация, може да поемат разходите по съдебното производство независимо от изхода на делото  (член 19 от Закона за AРС при съдебни дела).

7. Изисквания към страните за участие в медиация
Няма специални изисквания за задължително участие в процедура по медиация. Принципът за доброволното участие при решаването на спора е основен принцип в Закона за медиацията (чл. 4, ал 2). Въпреки това за страната, която неоснователно отказва да опита решаване на спора чрез медиация, може да настъпят отрицателни последици (виж т.6 по-горе).

8. Изисквания за акредитация като медиатор
Законът за медиацията не съдържа специална разпоредба, която да урежда качеството на медиацията. Въпреки това Законът за AРС при съдебни дела, приет през ноември 2009 г.,  и наредбата, издадена въз основа на този закон, съдържат някои разпоредби, които имат за цел да гарантират качеството на процедурата. Законът гласи, че медиаторите могат да работят  в съдебна или свързана със съда програма за медиация, ако отговарят на определени условия. Например те трябва да преминат основно и надграждащи обучения, проведени в съответствие с определени от закона стандарти (член 8 от Закона за АРС при съдебни  дела). Центърът за съдебно обучение провежда обучения за медиатори, които работят в съдебни програми. Ръководителят на Офиса за алтернативно решаване на спорове в съда следи за изпълнението на програмите  и има право да предприеме определени мерки при случаи на проблеми с качеството на медиаторските услуги.
Законът за правата на пациентите и наредбата, издадена въз основа на този закон, съдържат също разпоредби, насочени към осигуряване на качеството на медиацията. Например законът определя условията, при които се получава правоспособност за практикуване като медиатор в сектора на здравеопазването. Законът определя също контролни механизми по отношение на предоставените услуги по медиация в този сектор.

9. Статистика
На експертна среща на медиатори, проведена в Милано през 2011 г., бе оповестено, че за  една година са проведени около 2 500 процедури по медиация след препращане от съда.

Правна уредба на Медиацията в Англия

There is no primary legislation for mediation in England, Scotland or Northern Ireland.  The development of mediation is due to spontaneous growth, some court auxiliary schemes, some Government statements and encouragement and incentives promoted by court judgments, principally in relation to the award of costs.

Regarding the Mediation Directive 2008/52 the Ministry of Justice (ex-Lord Chancellor’s Department) confirms that the Directive will only apply to cross-border disputes within the EU.

How the Directive shall apply:
Art. 4    – Quality control and training.  The Government does not consider it necessary to introduce any measures for training or codes of conduct since private organisations and court annexed schemes both insist on this for candidates for inclusion in their lists.  The lone mediator is thus not controlled.

Art. 5    – Encouragement of mediation by courts.  Advice on appropriate dispute resolution is a professional duty.  There is a general disposition by judges to encourage mediation in civil and commercial cases.  In divorce cases the standard procedure is to invite, but not to force, parties to attend an ADR information session in the early stages of matrimonial proceedings.  The principal incentive in civil and commercial cases (but not divorce) is the possible denial of the award of costs to a victorious but uncooperative party.  There is a court assisted scheme for mediation for small claims of up to £5000.

Art. 6    – Enforcement of agreements reached in mediation. Revisions to English Civil Procedure Rules effective from 6 April 2011.  Mediation settlement enforcement order (MSEO) requires explicit consent of the parties and application to court.  CPR Pt 23 where proceedings are pending,  CPR Pt 8 where there are no proceedings.  Practice Direction 78, Rule 78.24 applies European Order for Payment which allows court vetting of relief sought (arts. 8 & 10, Reg 1896/2006), no exequatur.

Art. 7    – Confidentiality.  The Directive does not address confidentiality, but the privilege of a mediator not to be compelled to testify on matters learnt during a mediation. Case of Farm Assist v DEFRA [2009] could be at variance with Directive, but in EU cases judge would apply overriding considerations of public policy as in Directive.  CPR 5.4C ensures that MSEO documents cannot be disclosed to third party.

Art. 8    – Limitation periods.  An amendment has been introduced for cross-border mediations  suspending for the period of the mediation, plus eight weeks for reactivation, any final limitation date.  For UK disputes, parties must either agree extension or one party must file protective claim.

The Ministry of Justice has made clear its strong endorsement of mediation for purposes of allocation of scarce resources.  This has been emphasised in various reports on the civil justice system, and first became a significant feature of Government policy with the “ADR Statement” by the Prime Minister in 2003, now the “Dispute Resolution Commitment” which requires all public contracting entities to be “pro-active” in using “effective, proportionate and appropriate forms of Dispute Resolution”..

Правна уредба на Медиацията в Италия

Important Italian Legislation following Directive 2008/52/EC

  • Law No. 69 of 19 June 2009, Article 60 officially recognized mediation in civil and commercial disputes and delegated power to the Italian government to issue a Legislative Decree on mediation to implement the provisions of Directive 2008/52/EC.
  • Legislative Decree No. 28 of 4 March 2010 was enacted as a result of the delegation from Law 69/2009, Art. 60 and, while implementing Directive 2008/52/EC, incentivised mediation by creating financial incentives and enacting procedures for not only voluntary and judicial referral mediation, but also mandatory mediation in many civil and commercial cases. Decree 28/2010 “forces” parties to mediate while ensuring the quality of mediation.
  • Ministry of Justice Decrees No. 180 of 18 October 2010 and No. 145 of 6 July 2011 provide specific guidelines needed to effectuate the provisions of Decree 28/2010 and issue quality standards for mediation organisations, mediators, mediator training, and mediation costs.

Provisions of Decree 28/2010 which go beyond the requirements of Directive 2008/52/EC:

  • Art. 4(3) – Duty to inform. When retained, the attorney is required to inform their clients, in writing, about the option or requirement to mediate and the financial incentives available. Should the lawyer fail to do so, the attorney-client contract may be voided by the client.
  • Art. 5(1) – Mandatory mediation. Parties must attempt mediation before trial in some subject areas which arise from a relationship between the parties. These areas are: tenancy, land rights, partition of property, hereditary succession, leases, loans, rental companies, damages resulting from vehicle and boat accidents, medical malpractice, defamation by the press or other means of advertising, contracts, insurance, or banking and finance.
  • Art. 11 and 13 – Ability of the mediator to issue a final proposal. Under Art. 11, when the parties cannot reach an agreement, the mediator must make a “written formal proposal” upon the unanimous request of the parties after warning the parties of the possible legal consequences (though in practice, there are circumstances in which the mediator need not make a proposal upon the parties request). Alternatively, the mediator may make a “written formal proposal” at his own discretion even absent the parties’ request. The parties are free to accept or decline, however declining may produce fee shifting at the later trial. Under Art. 13, if the proposal is declined and later corresponds with the subsequent judgement at trial, the judge will exclude costs incurred at trial from the award if the winning party declined the proposal (this can also occur in certain circumstances even if they are not equivalent).
  • Art. 17 and 20 – Financial Incentives. Under Art. 17, all mediation acts, documents and agreements are exempt from stamp taxes and other charges. Under Art. 20, parties are entitled to a tax credit towards the mediation fee of up to €500.00 for a successful mediation and up to €250.00 if the mediation fails.

National Statistics

  • mediations 21 May – 30 June 2011: 7,333/month, 28% increase from the previous month

– Type of filings: 69% mandatory: 29% voluntary, 1% judicial referral, 1% by contract
– Most frequently mediated subject matters: property rights (16%), lease agreements (11%), medical malpractice (8%)

  • Percentage of mediations which have attendance of all parties: 27%
  • Percentage success of mediated case: 58%
  • Percentage of mediations where parties have attorney representation: 80%
  • Number of mediations expected by 2012: 30,000 per month
ФРАНЦИЯ
АВСТРИЯ
ПОЛША
ФИНЛАНДИЯ
РУМЪНИЯ
СЛОВАКИЯ
ПОРТУГАЛИЯ

ЕСТОНИЯ – Трансгранична Семейна медиация (via https://e-justice.europa.eu )

Семейната медиация или медиацията по бракоразводни производства е предназначена главно за родители, които са в процес на развод или на раздяла и се нуждаят от помощта на безпристрастен специалист, който да посредничи при различия в мненията и да улесни общуването и сътрудничеството между тях по въпроси, засягащи бъдещи договорености относно техните деца, както и сключването на споразумения по тези въпроси. Целта на процедурата по медиация е не толкова да се постигне помирение, колкото да се постигнат приложими споразумения.

От април 2015 г. услугата е достъпна и се финансира по следните начини:

  1. чрез насочване към услугата от органите на местното управление по местоживеене на детето и с частично финансиране от страна на тези органи;
  2. чрез образуване на съдебно производство и насочване към услугата от съдията, като финансирането се поема от страните или, когато е възможно, се кандидатства за национална правна помощ;
  3. по инициатива и с финансиране със собствени средства от страна на информиран родител или чрез насочване към услугата от Естонската асоциация на медиаторите (със собствени финансови средства на страните).

Цената на процедурата по медиация, която се заплаща от самите страни, се различава в различните региони. Цената на сесия е между 50 и 70 евро в Талин и в другите по-големи градове в Естония и между 35 и 50 евро в останалата част на страната. Една сесия е с продължителност 90 минути и може да се очаква средно да са необходими 5-6 срещи.

Услугата по семейна медиация може да се предоставя от специалисти в областта на психологията, социалния сектор (включително закрила на детето и социална дейност) или правото, които са преминали специално обучение и притежават съответното професионално удостоверение. Данните за връзка на тези специалисти могат да бъдат намерени на уебсайтовете на Естонската асоциация на медиаторите, окръжните съдилища и органите на местното управление.

Организацията на услугата по семейна медиация в Естония се урежда от следните законодателни актове:

Един от приоритети на програмата за действие на естонското правителство за периода 2015—2016 г. е да се укрепи системата за закрила на детето, включително развитието на услугата по семейна медиация. Понастоящем Министерството на социалните въпроси и Министерството на правосъдието си сътрудничат за разработването на предложения за допълнение и изменение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които уреждат тази услуга, с цел подобряване на организацията и финансирането на услугата.

В Естония работят и медиатори с квалификация на международно равнище, които са компетентни да водят трансгранична медиация по случаи, при които единият родител е отвел детето в държава, която не е нито родната държава на детето, нито неговата обичайна държава на пребиваване. Работните езици са естонски, английски, руски и фински. Можете да се свържете с медиаторите чрез функционалната електронна пощенска кутия на Асоциацията.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*