Има и друг начин – с медиация!

- Ужасно е, но няма друг начин! (Жертва)

- Ще те смачкам в съда! (Агресор)

- Аз ще ви оправя работите, слушайте ме и изпълнявайте! (Спасител)

- Триъгълник на Карпман в халтурата за разрешаване на спорове само чрез съдене (от книгата ми "В храма на медиацията", Катина Клявкова)

Разделящите се двойки в България често водят по 10 и повече дела, свързани с развода, особено ако имат и деца, имущество, общ бизнес, оплетени семейни и родови системи.

• развод по взаимно съласие (чл.51 ГПК) и утвърждаване на разстройство на брака или развод по вина на съпруг;
• родителски права и попечителство;
• режим на лични отношения с децата;
• издръжка за децата от чл. 197 ГПК;
• издръжка / алименти за деца (размер, височина, плащане, оспорване, промяна);
• издръжка/ алименти за бивш съпруг/съпруга;
• разделяне на общопридобито имущество (апартаменти, коли, вещи, сметки, имоти);
• други вещни дела;
• общи кредити, дългове и вземания между съпрузите;
• изпълнителни производства за неплащане на алименти или други задължения;
• обида и клевета;
• домашно насилие и мерки за защита (по ЗЗДН, вкл. за лица в интимна връзка без брак или съжителство);
• оспорване на дарения и/или сделки между съпрузите;
• граждански дела за вреда или неоснователно обогатяване и други…

NB! Всички тези дела могат да бъдат обговорени, споразумяни и прекратени в една процедура по медиация! 

Това се случва чрез предоговаряне на отношенията между страните с подкрепата на неутрален и благ медиатор в защитена среда. 

ЗАЩО обаче българите предпочитат по-често съдебния път?

• Поради неинформираност, навик към формални процедури, сляпо доверие в държавните институции и страх от непознатото при алтернативи като медиацията. Извънсъдебното споразумяване като подход обаче, често е най-разумният изход, не само поради дългите срокове и разходи при съдебния процес.
• В България съдебната система е позната и „навикната“, макар и с висока степен на корупция. Повечето хора са консервативно, стадно мислещи и виждат решенията на съда като обективни, макар реално те да са несигурни и „под калъп“; бавни (години чакане); зависещи от субективно човешко същество, което не познава в дълбочина проблемите им и конкретните им нужди, а просто съблюдава закона по свой начин; с вредни последици и за двете страни и шумно публични, което влошава емоционалните конфликти, интимността на отношенията и доброто име на страните.
• Малкото достъпна и честна информация за медиацията и митовете, че съдът „е по-силен“, плюс навика от миналите поколения, където помирителните съдилища са били сравнително слабо развити.
• Вредният принцип „Не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“.
• Автоматична повърхностна нагласа на мислене „единият винаги губи“ или „няма как да спечелим заедно“, вместо естествената кооперативна нагласа, видима навсякъде в холистичната природа;
• Страхът от идеята за взаимно напасване чрез диалог, тъй като искат „победа на всяка цена“ и „да стане моето“, вместо сработващо наистина решение.
• Съдът в някои случаи е по-сигурен за изпълнение (имот, жалбено обезпечение, насилие), но е неразумен за класическите семейни спорове – спечелиш ли, губиш връзка с децата, диалог, спокойствие или имущество; губиш ли – нерви, пари, уважение, време. А също и за спорове между съдружници и спорове между работодател и служител. При 10 дела съдебните войни удължават конфликта с години и го разгарят и задълбочават, докато успешната медиация прекатява делата наведнъж. И по-важното: успещната медиация разрешава конфликтите в дълбочина, трайно и с множество добавени ползи.

Кога хората узряват и са ГОТОВИ за извънсъдебен път? Ето няколко „когато“, например:

• Когато разходите и времето надхвърлят „ползата“ от съдебното дело (напр. след 2-3 заседания).
• Когато имат win-win нагласа и искат да я приложат в тази конкретна ситуация, на практика.
• Когато видят реалните ползи от медиацията при сходни случаи – спестяване на 80-90% разходи, контрол върху изхода, конфиденциалност, разрешаване на спора в дълбочина и трайно, вкл. откриване на нова нагласа и нов начин на общуване, който мултиприцират в други сфери на живота си.
• Когато получат навреме и последват добър съвет от уважаван от тях човек, приятел, авторитет, адвокат/психолог/медиатор, ментор или чрез задължителна информационна среща в съда (от 2025 г.).
• Когато са емоционално изтощени и искат мир за себе си, близките и децата. Това често става след 6-12 месеца съдебни битки, а понякога и след многогодишна война или студен, ялов мир.

NB! Истинският аха-медиатор е като добрият хирург – катализатор за градивна промяна в кратко време и благодатно пространство, казва мой любим партньор. Аха-медиаторът отваря ново ниво на среща ОТВЪД Триъгълника на Карпман и там подкрепя страните да встъпят в силата си и да изградят общуване и решения. Затова, мили хора – изберете го внимателно, участвайте активно в процеса и помнете, че ВИЕ сте собственици и суверени на решенията!

♥ „Здравейте, моля, помогнете! От 7 години сме в съдебни дела и ходене по мъките. Децата пораснаха и още се съдим…“

♥ „Здравейте, адвоката ми препоръча да се свържа с Вас. Пред развод сме и имаме несъгласия по важни точки в споразумението. Не ни се иска да се стига до развод по исков път…“

♥ „Здравейте, попаднах на Ваша публикация и разгледах сайта Ви, видеа с Вас. После се оказа, че психолога ми също Ви познава и уважава като специалист. На кръстопът сме с партньора ми и ни липсва всякаква чуваемост и конструктивен диалог, за да решим какво да предприемем от тук нататък…“

* Редовете по-долу са предложения за проверка и замисляне и НЕ представляват правен или друг специализиран съвет. 

◊ ПРОСТИ СМЕТКИ (без прекалкулиране в евро) ЗА ПРОВЕРКА И ОРИЕНТИР ПРИ ИЗБОРА:

Гражданските дела приключват средно за 220 дни на първа инстанция, но на втора – 571 дни (1 г. 9 м.), а на трета – 1206 дни (3 г. 4 м.). Наказателните дела са още по-бавни: до 952 дни на втора и 1487 дни на трета инстанция.

През 2022 г. са свършени 511 632 дела, от които 80% в 3-месечен срок, но висящите остават 128 271 – знак за натрупване.

Процентът на приключени дела е близо до 100%, с медиана под 75 дни за прости дела, но сложните (като разводи с имущество) далеч надхвърлят това поради обжалвания. Това подчертава, че при 10 дела съдебният път може да отнеме 3-5 години общо.

Разходите по едно гражданско съдебно дело в България варират според интереса на делото, инстанцията и сложността му, но средно една страна харчи 2000-10 000 лв. на първа инстанция, удвоявайки се при обжалване. При множество дела (като 10) общата сума може да надхвърли 50 000 лв. на година поради натрупване на такси и адвокатски хонорари.

Една страна средно харчи 1500-20 000 лв. на първа инстанция, удвоявайки се при обжалване. 

При 10 типични дела общата сума може да достигне 50 000-100 000 лв. за годините на процеса поради натрупване на такси и хонорари.

Губещата страна по чл. 166 ГПК плаща разходите на печелещата (вкл. адвокат), плюс разноски за експертизи (500-2000 лв.), свидетели и преписи. Хонорарите често са на договор с лихва 10-20% годишно при отлагане. При спогодба/медиация се връщат 50-100% такси, спестявайки 80-90% общо.

• По-бързи срокове

• Конфиденциалност и контрол

• Запазване и подобряване на отношения

• Намаляване на стрес

• Риск от непълнота: Ако споразумението пропуска задължителни елементи (напр. детайлен план за общуване с деца, алименти или раздел на имущество), съдът го отхвърля или дава срок за доработка, забавяйки развода.
• Риск от неравност: Съдът не преценява дали условията са справедливи – ако една страна е под натиск или не се консултира с адвокат, може да се съгласи на неизгодни условия без възможност за съдебна корекция. Медиаторът внимава много да бъде осигурена равнопоставеност на страните в процедурата, но няма контрол върху действията им извън нея.
• Емоционална незрялост: При недовършена раздяла страните често саботират спазването (напр. отказват достъп до деца от „принцип“), водейки до нови дела; без психологическа помощ това е често.
• Споразумението има сила на решение за страните (което може да бъде заверено нотариално), но промени (напр. нови обстоятелства като загуба на работа) изискват ново дело, без автоматична корекция от съда. При наличие на сериозно насилие или недобросъвестност на участието мед-срещите могат да бъдат безсмислени и да забавят.
• Споразумението за развод може да съдържа нищожни клаузи, ако противоречат на закона, императивни норми или добрите нрави по чл. 26-27 ЗЗД, като съдът ги отхвърля при одобрение или по-късно по исков ред. Примери за нищожни клаузи: Отказ от бъдеща издръжка (алименти): Клауза, с която родител отказва алименти за деца или съпруг за бъдеще – нищожна по чл. 147 СК, тъй като издръжката е императивна и непренесима. Ограничаване на родителски права: Уговорка, забраняваща общуване с деца или налагаща неравни права без съдебна преценка – противоречи на чл. 38 СК и Конституционните права на детето. Неравноправни условия: Клауза, поставяща една страна в подчинено положение (напр. прекомерна неустойка или отказ от обжалване), нищожна по чл. 366 ЗЗД като спогодба върху непозволен договор.Противоречие с обществения ред: Уговорка за скрито имущество от кредитори или отказ от неимуществени права (напр. забрана за брак) – нищожна по чл. 26 ЗЗД. Последици: Тези клаузи не пораждаят правни ефекти; съдът може да ги заличи и да одобри останалото или да отхвърли споразумението изцяло. Затова се препоръчва адвокатска проверка предварително.