– Как убеждавате за медиация?
– Не убеждавам. Ако човек не е готов да възприеме нещо, не е препоръчително да бъде убеждаван в него.
Наблюдавам чрез много огледала и лупи, че да избираме една практика заради някого другиго или само, защото е популярна, е неестествено и точно затова – нетрайно.
Голяма част от хората все повече ще се обединяваме около принципите на уважение на другия като уникална вселена и търсене на начини за доброволно сътрудничество, а друга част ще засили визията си за другите като заменим ресурс, който да бъде употребяван и, над който да се доминира. Броят на хората е важен, за да се достигне до критична маса и да се премине към плавна промяна към холистичност на отношенията помежду ни.
Затова вярвам, че медиацията не бива да се налага, но е добре да бъде представяна по разбираем начин.
– Какво толкова ви харесва в медиацията?
– Много ми харесва, че тя не разчита на кодиран и скрит език на информацията, който трябва да ти бъде предоставен от друг. А в нея всичко е открито и достъпно. В равностоен взаимообмен. Няма противопоставяне между този и онзи, между интерес и избор, между дух и материя, а е all inclusive. Ти, самостоятелно, в пълната си мощ, участваш в нея.
И е емпирична – стимулира човек в конкретни неудобни ситуации да изследва и да уважава себе си, и едновременно с това да уважава другите и да припознава единството на всичко в Космоса.
– Как така се запознахте с нея?
Споделям нейните изначални принципи много преди да се запозная с нея в този живот – и то, по начин, който ми носи спокойното вътрешно възприятие за истинност. (наричам го аха-подход)
И, който предпочита, нека да я възприема като интересна практика, която да опита, да го забавлява, който иска – да я използва, за да го ласкае, а който желае, да я отхвърли на воля… За мен партньорството в нея дава радостна, спокойна и ясна картина за това как абсолютът изследва себе си, създавайки определени предпоставки и среда. 
Оставете коментар