Медиацията днес е семейно-наследствена (имотна).
В един аха момент очите ми се насълзиха. През току-що отворения за сговор прозорец нахлу спомен за баба Гина – една от тези мъдри баби, които са поставени свише във всеки български род като че ли, като стожери на рода и човечността.
И се сетих за медените ѝ думи в писмото, което получих преди 15 години, диктувано на внука ѝ:
„Ние имахме тегло, дето съд ще го отсъди, ама не може да го реши докрай – да ти олекне на душата… Един имот на ‘арно, божие място, ама на много челяд. И всеки теглеше неговото да стане, та се караха много. Само неговото, а то, рекох им, ‘сите сме в един кюп и Бог ни гледа.
Ама ни насам, ни натам и „шушу-мушу“. Не могат го разделят, а животът минава, плод гние. И не вярваха, че има начин, ама на!
Я те видях, баби. Видях, че мога да ти имам вяра и после те видяха. И ти ни подреди работите, така с добро, всеки да е зачетен. А адвокатите как хрисими станаха, един до друг… бре! Олекна им на децата, всеки си каза. И чудо, ръце си стиснаха, доволни сълзи ми докараха след толкоз годин… Но най-ме сгря човещинката.“
– баба Гина, 89 г. (семейно-наследствена медиация)
Мъдростта ѝ присяда до мен, а аз притихвам и благодаря… <3
#имот #наследствен #делба #медиация #мъдросттанапредците
Обучение за професионален медиатор
Полезни статии:
Оставете коментар