Медиацията днес – родителски права

 

Снощи, в сладката умора на удовлетворението, набързо споделих за добрата дневна доза мед в Медиацията-златен ключ за споразумяване:

Медиацията днес в Център за Спогодби и медиация към СРС:

~! Медиациите в този център се водят по висящи дела, препратени от съдии или по инициатива на самите граждани – като една възможност, улесняваща активното гражданско участие в справедливото, бързо и ефективно правораздаване. Медиацията* обаче, е изцяло извънсъдебна, неформална и достъпна за всеки процедура – не е нужно да водите съдебно дело, а да искате да намерите градивен изход от спор по мирен начин !~

Предмет на спора: родителски права.
Мъж и жена, разведени преди година, с две деца (на 6г. и 13г.), разпределени помежду им при развода. Майката иска и двете деца да живеят при нея, притеснена от избухващите „моментни състояния“ на бащата, с които ги „плаши и те й се обаждат непрекъснато да ги вземе“. Не пречи на бащата да ги вижда, когато поиска и да поддържа с тях специална връзка. Бащата има своя гледна точка за тези ‘моментни състояния’, както и за такива, проявени от майката. Тежи му напрежението, говоренето един срещу друг, което го поставя в позицията на ‘тираничния баща’.

И двамата са констатирали, че децата използват противопоставянето помежду им, за да получават от единия или от другия това, което им е удобно. И двамата са отворени да си признаят приноса в ситуацията. И двамата са склонни да направят компромиси с позициите и представите си за най-доброто (а не с интересите си и тези на децата!), стига да се измисли по-добър вариант, който включва всички им. Е, измисли се :)♥

И точно да прелея към вечерната разходка с любими човек и хъски… и Miroslava Iordanova, така хубаво попита: „Какъв е по-добрият вариант, който измислиха те? ако не е тайна…:)“

Разбира се, резултатите… ето някои от тях:

• съставиха план за обединени (насочени в една посока) действия и еднозначни сигнали спрямо децата – по основни въпроси и в необичайни ситуации;

• решиха майката да поеме родителските права за децата и да живеят при нея, като се запази широк и свободен режим на виждане с бащата;

• уговориха границите на личното си пространство, което всеки да зачита на другия (в последно време това им е било проблем);

• заявиха спонтанно и свободно доброто си намерение да не се очернят един друг и да са по-внимателни за в бъдеще в това изкушение, според тях ‘завъртащо порочен кръг’;

• и още няколко по-специфични въпроса, касаещи здравето на едното дете, за което имаха съвсем различни преценки и ултиматуми, също и издръжката и някои имотни въпроси.

Miroslava Iordanova ми отвърна с „Чудесно наистина!“, точно когато пояснявах очевидното: че описаното е съвсем на повърхността – без да навлизам в разказ за процеса, важните детайли и за разрешаването на дълбоките причини, като например:

• за осъзнаването на наличните вътрешни конфликти на двамата бивши съпрузи, стоящи в основата на техните войнствени и реваншистки взаимоотношения,
• за смесването и налагането на взаимотоношенията помежду им върху тези с децата им,
• за инертното вкопчване в горчивото минало и страх от неясното бъдеще, които им пречат да погледнат реалистично в простичкото настояще,
• за специалните връзки с децата им, които намират свой собствен начин да оцелеят в този процес – често чрез използване на противоречията между родителите си на принципа „щом може – може“,
• за играта на изключително ‘красивите им умове’ (интелигентност), измислящи множество най-добри решения поотделно, но не и олекващо решение заедно… и т.н. и т.н.

Ето такива възлови точки се докосват в една подобна медиация. Доколко ще се задълбае в корените, зависи първо от избора на участниците и после от стила на конкретния медиатор (и евентуално поканени партньори – психолог и др.), както и от характера на медиацията (стандартна или трансформираща). Минимумът е предварително очертаният от страните обхват на спорното помежду им – във взаимоотношенията им. Те решават кои въпроси да дискутират, кои да останат просто отбелязани като открити/съществуващи и по какви разнообразни начини да работят по тях. Медиаторът създава среда за съзнателен диалог и изкристализиране на win-win решения дотогава, докато има готовност и желание за това.

И от тук, трите МЕД-фактора, които често наричам:

• факторът добавена креативност – възможността, която медиацията дава за намиране на решение, за което поотделно или ‘заедно в борба’ не са се сетили,

• факторът all inclusive – медиацията включва и приема всичко и затова в нея може да се разреши цяла раница с проблеми наведнъж и

• факторът чудо – всяка една медиационна среща е чудо (нещо ‘невъзможно’ дотогава), избрано свободно и в съгласие.

И след като си отбелязах това, оставих го ‘да отиде при БаБа си’. И днес, на Бабин ден да приседне срещу Нея.

БлагоДаря!

 * медиация може и е препоръчително да бъде проведена за спогодяване по почти всеки спор и преди да се стигне до завеждане на съдебно дело. В такъв случай желаещите могат да открият и изберат медиатор, регистриран в Единния регистър на медиаторите, с опит и допадащ им стил и да се обърнат директно към него.

¡ Имате ли въпрос за това как да подходите за разрешаването на конкретен случай, в който сте участник? Искате ли да заявите случай за разрешаване?– можете да го направите така.