Осъзнаваме ли колко е важно да договаряме и регулярно да предоговаряме правила в общуването и във взаимоотношенията си? Умеем ли да го правим конструктивно, навреме и добре? …
В медиацията днес двама родители дойдоха по препоръка на свои приятели поради изострения конфликт помежду си.
Освен всичко неизяснено, натрупано вътре в тях и помежду им обаче, те не виждаха смисъл от изрично договаряне на ежедневните грижи за общото им дете. Напасването по елементарни задачи не им се получаваше и ги изнервяше. Същевременно повтаряха, че са се обяснявали за всичко безброй пъти двамата и, че това са неща, които дори няма нужда да се уговарят, а се подразбират – „познава ме/ познавам я“, „знае много добре“, „за всеки нормален човек е ясно“, „не е ли очевидно“, „ама това е естествено“, „хайде да не се излагаме“. Тези неща бяха свързани с детайли от хранене на детето, с режима на подготовката му за училище, с гъвкавостта и отговорността при оставянето му при другия родител, с реакциите при нужда от спешна първа помощ и т.н. Заедно с това, разбира се – и с вътрешните им нагласи към самите себе си и един към друг, с които поработиха.
Необговорените правила са малките камъчета, които преобръщат колата.
Склонни ли сме да ги подценяваме? Бягаме ли от работата по тях с оправданието, че „просто двамата сме много различни“ ? Заемаме ли се да ги разгледаме и наредим правилно като дом, мост и път, така че да ни служат?…
Много често добри връзки се разпадат поради недобре договорени правила, а не поради различност и несъвместимост!
И това важи, не само за семейните взаимоотношения, а и за приятелските и служебните.
Случва се също едната страна да е толкова изтощена и обезверена в трудното или липсващо общуване с другия, че първосигнално да откаже възможността за медиация. ( И точно с даването на такива примери – информиращо и неманипулативно – да види смисъл в шанса за медиационна среща. )
Веднъж след като заявят без притеснения своя интерес и подредим заедно ясни договорки, на двамата им светва пред очите. Общуването им започва да проработва. Защото, както каза скептичния родител в споменатата медиация „вече са на една страница“. Полезно е от време на време да се питаме: От какво имаме нужда в общуването с другия, за да е по-леко и ефективно? и да си го осигурим – сами или с подкрепа, включително от неутрален медиатор!
Очакваме, че когато с друг се познаваме толкова отдавна или така добре, ще се досещаме, чуваме и знаем без думи как да постъпим в синхрон. Очакваме, че когато с другия се обичаме, този синхрон или го има или го няма, живее и в даден момент умира от само-себе си. Спокойствието във взаимоотношенията обаче, се базира на ясни договорки, предоговорки и споделена работа върху себе си. Защото именно в срещата помежду ни се проявява и реализира разЛичността ни един от друг, не само общността ни един с друг.
Оставете коментар