Честолюбието често не люби – не оставя пространство за любовта.
За това си говорихме днес, с двойка партньори в семейство, участвали в медиация преди три години.
Правейки си равносметка през какво са преминали и къде са сега, те ме потърсиха да споделят осъзнаванията си по пътя на узряване в любовта…
Каквото повикало:
– Когато се изолираш със съмнения и излезеш от естествената свързаност, няма как да очакваш реколтата да е различна от отделеност, сухота и изоставеност.
– Пък, макар и да си красиво бъбрив, аргументирано бунтовен и да се утвърждаваш с много лайкове. 🙂
Вътрешният конфликт:
Някъде дълбоко отвътре, може би, всъщност искаш да си в спокойни отношения с този, другия човек? Без дори да е решаващо каква точно заедност? Аха. А в същото време мислиш, говориш, пишеш с горест към него, с изключване. Представяш си, че другият го няма. И уравнението е съвсем просто: ти се изключваш и получаваш това, което излъчваш.
В пространството на медиацията винаги обръщам внимание върху чистото намерение, с което поглеждаме, говорим, действаме и се срещаме. И как го прилагаме.
Не гледаме кривините на другия. Той си се гледа. Оглеждаме самите себе си – отвътре навън – и ситуацията, в която сме ние самите.
Ключът:
Както се отнасяме към себе си и към другите, така и те ще се отнасят към нас. Когато мъжкото (ян) и женското (ин) вътре в нас са си добри партньори, ние се уважаваме и си даваме най-доброто. Ето колко е важно да тренираме баланса си.
И, уникално – имаме си чудесни външни партньори в това оглеждане и в тази среда, изцяло тук и сега.
Отпихме от чая, постояхме в тихо съгласие:
– Добре, че любовта отваря нови пространства!
– И за тези, които започват да се заобичват сами себе си достатъчно, та да не се съмняват и с това да предизвикват изолация…
– И, колкото повече се заобичваме, толкова повече стоим в любовта.
Това е меда от нас днес. Да ни е сладко, хора!
Оставете коментар