
24-годишнен младеж с жизненоважна нужда от костен мозък. Подходящ донор има сред роднините. А семейството му е отдавна разделено – баща им пиел и ги биел, тръгнал си, оставяйки им белези, а година по-късно майка им „ги изоставила при баба им и дядо им, защото се съмнявала, че може да се грижи за тях сама“. След като бабата и дядото починали, внуците (на 17г. и 19г.) си хванали пътя, кой-както може. Разбирайки от доктора на сина си за болестта му, майката се активизира.
Най-подходящ донор се оказва сестра му, а тя отказва да стане такъв. Започнала „изцяло нов живот и не желае да има нищо общо с това ‘семейство’ и дори с брат си, който никога не й помагал, а се спасявал сам, подигравал й се, даже се радвал, че страда. Защо да й пука за него? Какво като е на живот и смърт? Кой ще я принуди?!“
Въпреки безнадеждността, майката решава да събере четиримата на едно място, в ‘спасителна’ среща. Обаче установява, че й е толкова емоционално, че не може да говори. А на другите им е толкова емоционално, че не могат да слушат. В медиация, след разговори заедно и насаме с всеки един от тях, огромният, стар и нажежен възел постепенно се развързва…
Братът към сестрата: „- Така постъпвах с теб, знам. Дори и по-лошо. От страх.“
Баща й: „- Ти по-скоро мен искаш да видиш мъртъв, не брат си. Нямам оправдание за стореното към вас, нямам надежда да ми простите. Но… да му се не види, за Бога, живейте, бе!“…
Сестрата стана донор. По свой, свободен избор и със съзнателно намерение, с тихо удовлетворение. Операцията премина успешно и младежът се възстановява добре.
Някои от другите резултати: Майката получи втори шанс да се погрижи за децата си. Бащата – за опрощение. Във всеки от тях и в пространството помежду им се случи катарзис и олекване, на мястото на пепелищата се отваря крехка, но жива почва. С медиацията и благодарение на извлечения в нея мед, отношенията им се подобряват с всеки изминал ден. Казват, че често ползват и си напомнят да ползват простичките модели, които откриха, че сработват за тях. Двама от тях намират полезност да посещават часове по психотерапия и други практики за работа със себе си.
Продължителност на медиацията: две срещи по 4 часа.
Коментар на МЕДиатора: Насила хубост не става. А има случаи, когато не става и по право, по закон. Защото, дори правото на живот не може законно да се осигури със сила над друг човек. И слава Богу. Като отдавнашен изследовател на взаимоотношенията и вселенските закони, мога спокойно да кажа, че нищо, наложено насила не може да сработи наистина и трайно. Нищо. И защо да става с принуда, когато може доброволно?!
[Защото иначе няма гаранции ли? Е, питайте бащите, които разчитат само на силата на присъдено нещо (съдебно решение и изпълнителен лист) да им осигури виждане с децата им – какво им гарантира това. Желанието на децата им? Съдействието на майката? Това са човечни неща! Разумни и сърдечни, но неподвластни на сила.]
Може разрешението на ситуацията да е доброволно, открито и съзнателно – каквото е и самото участие в медиация. И ето в такива случаи – уж безизходни, уж ненуждаещи се от решение с неутрална подкрепа – win-win споразумяването е здрав инструмент. Ползвайте го, ако ви допада.
И, за Бога – вместо скрито да страдате и да мъкнете товара, само и само да ви е неразголено егото и… вместо някой, на когото му се живее, да умира.
¡ Имате ли въпрос по конкретен случай, в който сте участник или наблюдател? Искате ли да заявите случай за разрешаване?– можете да го направите така.







Оставете коментар