На кръстопът ли сте? Как да превърнете ключов преход и трудна промяна в двойката - в ново повдигащо начало ?
А сега накъде? Дали връзката е изчерпана и е време да се разделят ИЛИ да продължат заедно.., но КАК по нов начин?
Успеваемостта от 92% на аха-медиацията ми дава основание да направя няколко важни извода:
- Зад повечето конфликти между партньорите стои не толкова несъвместимост, колкото невъзможността да бъдат разпознати от тях истинските причини за разминаванията, напрежението и зациклянето.
- Когато човек разбере какво точно вътре в самия него поддържа конфликта, тогава се променят: отношението към своя принос в ситуацията, към своята лична сила, отговорност, суверенитет и граници и отношението към другото човешко същество. Тогава промяната вече е в ръцете на самата личност, а това, което не зависи от нея се приема мъдро и повиква успешно нужните за нея последици, задоволяващи дълбоките ѝ потребности без насилване на нещата.
- Трайното разрешаване на конфликтите много рядко идва само от договарянето на компромис. То идва, когато двамата достигнат до ново стабилно разбиране за себе си, за другия и за връзката помежду им.
- Силният конфликт не означава непременно, че една връзка е изчерпана. По законите на живота, именно този момент създава възможност да бъдат видени и променени дълбоко вкоренени модели, които с години и поколения са оставали скрити.
- И най-същественият ми извод е, че в почти всички случаи хората имаме много по-голяма сила и възможност да променим отношенията си точно, когато е най-тъмно и изглежда безнадеждно!
Аха-подходът в трансформиращата медиация – е пряк подход, катализиращ и преструктуриращ, който надгражда в дълбочина класическата работата в медиация по конкретен актуален спор, подкрепяйки мощно двойката към цялостна развръзка чрез обективно разпознаване на по-дълбоките причини, повтарящите се вредни модели и автоматичните реакции, които поддържат разминаването. Целта е, не да се постигне спасяване, компромис и фасадно /проформа договаряне по спорните въпроси, а партньорите да достигнат до онези дълбоки „аха!-моменти“, в които повдигат нагласите си и про-виждат по нов начин себе си, другия, връзката помежду си и механизмите на градивен взаимообмен. Оттам започва реална и прагматична промяна в диалога и взаимодействието им – от токсично обвинение, бягство, нападение и защита към повече ЯСНОТА, осъзнат избор, взаимно разбиране и работещо точно за тях зряло общуване. Така процесът се стреми, не само да развърже и прекрати конкретния спор, а именно в него (в Окото на бурята) двамата партньори да трансформират моделите си на взаимодействие и да сътворят по-здравословна и устойчива връзка. Аха-подходът включва в процедурата И ДЕЦАТА с техния собствен уникален глас и нужди и с тяхната винаги отключваща гледна точка за трансформацията на конфликтите и откриване на съкровищата в семейната система. Разбира се, правя това със съгласието на двамата родители, в професионално осигурена щадяща атмосфера и с правилния психологически и психо-приложен подход.
Потърсете аха-медиатора, когато искате да се издигнете на ново ниво във взаимоотношенията си, да запазите и да развиете нещо ценно за вас.
Кратък обзор на научните данни показва, че приблизително 2/3 от двойките в сериозен конфликт се повлияват положително от утвърдени поведенчески и емоционално фокусирани подходи. Това е в съзвучие и с дългогодишните изследвания на Джон Готман: качеството на взаимодействието между партньорите е ключово за развитието на връзката, а голяма част от конфликтите не изчезват просто защото е намерено „решение“ – 69% от проблемите в двойката са устойчиви във времето. Затова същественото често е не да премахнем различието, а да променим начина, по който двойката разговаря, разбира различието и се свързва през него.
Именно тук виждам и смисъла на резултатите от моята практика: целта не е просто двойката да прекрати конкретния спор, а да трансформира модела на общуване, който го поражда. И понеже винаги става дума за констелация от модели, с които общуваме един с друг, стъпващи на дълбоки причини – двойката да трансформира общуването си цялостно, отвъре-навън и като собственик на всички решения, усилия и извлечен мед. Когато това се случи, промяната може да се превърне в преход към следващо, по-зряло и висше ниво на близост, осъзнатост и здравословно взаимодействие.
Европейският форум за възстановително правосъдие (European Forum for Restorative Justice) и редица проучвания в ЕС върху семейната динамика подчертават, че методите, фокусирани върху трансформацията на отношенията, носят траен мир. Данните сочат, че:
- Над 75% от двойките, преминали през трансформираща медиация, съобщават за дългосрочно подобрение в комуникацията, дори и след като са избрали да се разделят.
- Когато партньорите преминат през този преход, нивата на стрес при децата спадат драстично. Децата спират да се чувстват като „изкупителна жертва“ и усещат, че в семейната система отново има възрастни, които управляват ключовата промяна с мъдрост.
Как работи на практика? (Примери от аха-медиацията)- Пример 1: „Искаме да останем заедно, но не знаем как ?! “
М. и И. усещаха, че любовта им е жива, но старите модели на общуване ги разрушават. В залата на аха-медиацията, чрез „аха!-подхода“, те прогледнаха за това, че не партньорът е враг и проблем, а задача за решаване са натрупаните им ежедневни прояви на вредни модели, произтичащи от слепи родови и кармични лоялности, неизговорените очаквания и нужди, тежащите тайни и неизказаните обиди. Те се научиха да общуват емпатично през дълбоките си потребности, асертивно предоговориха границите си и личното си пространство, детайлно и ясно разпределиха отговорностите наново и създадоха нов „пакт за партньорство“ с конкретните им общи интереси, критерии, ценности, планове и стъпки за действие, който преведе семейството им през тази ключова промяна – към следващо ниво.
- Пример 2: „Решили сме категорично да се разделим. Но как да постъпим с общите имоти и с децата, които ни свързват завинаги ?!“
Е. и П. избраха пътя на раздялата, разбирайки, че съвместният им път като интимна двойка, мъж и жена, е приключил. Благодарение на съвместната ни работа в трансформиращата аха-медиация, те постигнаха подвиг на цивилизованите родители в развод – не влязоха в съдебна война! Разбраха се по всички въроси за Споделено родителство. И още по-важно – осъществяват го до днес на практика (вместо да го имат само на хартия, както става в повечето случаи, когато е разпоредено от съда)! Децата им получиха право на глас и спокойно пространство, в което да споделят нуждите, страховете и идеите си. Получиха и пример как да се справят в подобни ситуации. Е. и П. извършиха този преход с уважение, преминавайки плавно и съзнателно от ролята на съпрузи към ролята на успешни партньори в родителството.
- Пример 3: „Обичаме се, вече живеем заедно, но искаме да разберем дали наистина сме един за друг за семейство заедно.“
А. и М. са заедно от около година и вече живеят в един дом. Не са в конфликт, напротив – връзката им е близка и предимно спокойна. И двамата усещат, че преди да направят следващата голяма крачка искат повече ЯСНОТА: имат ли достатъчно истинска и здрава основа за дългосрочно партньорство, разбират ли любовта и семейството по сходен начин, съвпадат ли ценностите и целите им и могат ли реално да си представят семейство и деца заедно?! Преминали са през консултации с различни системи и инструменти за диагностика, но остава диалоговия – с подходящ и неутрален аха-вдъхновител. В аха – срещата за Яснота помагам на двамата партньори да направят тази проверка, не чрез тестове то типа „подхождаме ли си“ (match making), а чрез внимателен и честен разговор по ключови теми, които двойките в пурвите години от заедността си не разпознават поради нормалните за всички „слепи петна“ и обективната органиченост във времето и изразните средства за споделяне на съдържателно наситен опит (напр. какво включва за любовта, верността, свободата и близостта; как се вземат решения; как се преживяват парите, работата, родителството, личното пространство, отношенията с родителските семейства, конфликтите и трудните периоди…). Изследваме и наблюдаваме заедно, не само какво мислят, а и как общуват, когато не са съгласни, спорят или се затворят. Подкрепям ги да стигнат до яснота без натиск, че връзката им „трябва“ или се предполага да продължи на всяка цена. В свеж и различен разговор като за първи път! Понякога аха-моментът им е: „Да, различни сме, но умеем да създаваме общ път и смисъл.“ Друг път е: „Обичаме се, но всъщност искаме различен живот.“ И двете възклицания могат да бъдат красив, win-win и щастлив резултат, когато решението е искрено, уважително, осъзнато и навременно. Истинската проверка е, не дали двама души си приличат достатачно и са си удобни един на друг, а дали могат да бъдат различни, да останат честни един с друг и заедно с това съзнателно да изберат общото си „И“ напред – аз, ти и животът, който искаме да изградим заедно.
- Пример 4: Объркани сме и изморени от крайности и лутане – да останем заедно или да се разделим?
Б. и В. ме потърсиха по инициатива на единия в двойката им, защото бяха изпаднали от години в потискащо зацикляне, не можейки нито останат заедно, нито да се разделят категорично. Още в началото на връзката си бяха пропуснали да говорят по важни въпроси като: водещите си ценности, общите интереси, личните граници и тези спрямо трети лица и роднини, очакванията си един към друг, свободата, отговорностите, парите, езиците и жестовете на близост, намеренията за общи деца и възпитанието им и начина, по който всеки от тях си представя общото бъдеще… Вместо разговорите постепенно се бяха натрупали предположения, преценки, претенции и разочарования. С времето почти всяка тема започвала и завършвала по един и същи начин – предположение, обвинение, защита, отдръпване, затваряне и поредното „трябва да се разделим“ с връщане обратно в другия край на махалото „не мога без теб“. Постепенно зад гнева и натиска започнаха да се виждат страхът, изтощението, нуждата да бъдат чути и старите защитни реакции, които и двамата несъзнателно повтаряха. Настъпиха и техните аха-моменти: осъзнаха, че от години спорят кой е прав и кой виновен, вместо всеки да види вредните модели в самия себе си и СРЕЩАТА ИМ във възела на конфликта, в които и двамата са попаднали неслучайно – за да си партнират в развързването, ИЗЛИЗАНЕТО и ОТКРИВАНЕТО на „новото ниво“ във взаимоотношенията. Когато това стана видимо, напрежението осезаемо спадна и се замени с вдъхновение. За първи път от много време можеха да говорят, без всеки разговор да бъде труден, панически, с битка за надмощие и доказателства кой е по-прав. Дадоха си нов ШАНС ЗА ПРОВЕРКА. Започнаха да си задават съвсем други (аха) въпроси: „Какво е важно за мен? А за теб?“, „От какво наистина имам/имаш нужда сега?“, „„Какво мога реално да дам за тази цел?“, „Къде е моята граница?“, „Как можем да направим така, че и двамата да сме добре?“. Накрая решението им се роди без драматичния натиск на отживелите привързаности, навици и „или–или“ мислене. Най-голямата промяна обаче, беше друга: И ДВАМАТА вече осъзнаха, че ако пътищата им се разделят, могат да го направят без война, наказание и усещане за провал – а с човечност и човеколюбие (обич от човек към човека). Понякога добрата развръзка е, не просто „оставаме заедно“ или „разделяме се“. Тя е моментът, в който спираме да бъдем пленници на порочния модел и заедно присъстваме на възвръщането на изконната ни човешка свобода да изберем как да продължим напред – с яснота, смисъл, обща посока, уважение и лекота.
Още примери можете да откриете подробно и питателно описани в книгата ми „В храма на медиацията – как е на практика“.
- Искаме ли да вземем решението за бъдещето си самостоятелно, с трезв ум и отворено сърце, вместо да оставим външни обстоятелства, съветници, съдии или спасители да определят съдбата ни?
- Готови ли сме да погледнем отвъд замъгляването на взора и ума и да потърсим истинската причина за този ключов кръстопът помежду ни?
- Искаме ли да осигурим на децата си емоционално спокойствие и да им дадем реален пример за житейска и емоционална интелигентност, показвайки им, че преходът може да бъде възможност за по-добро опознаване и растеж и да бъде управляван с достойнство и уважение?
- Осъзнаваме ли, че ако продължим по стария начин, само ще задълбочим болката и тежестта в семейната ни система и това ще остави травматично наследство на децата ни?
- Готови ли сме да чуем автентичния глас на децата си и техните реални нужди сега, без да ги манипулираме, подценяваме, товарим със собствената си преценка или да ги подтикваме да избират страна?
- Имаме ли смелостта да изживеем своя „Аха!-момент“? Да провидим, чуем и разберем по-голямата картина, включваща и гледната точка на другия, без да е необходимо да сме съгласни с нея?
- Искаме ли да се научим чрез тази назряла ситуация да общуваме здравословно, така че разговорите ни да водят до градивни решения, вместо до нови конфликти и падения?
- Ако изберем да останем заедно, искаме ли да изградим изцяло нова, чиста основа, вместо просто да „закърпим“, маскираме или „заровим под килима“ старото недобре работещо положение?
- Ако изберем да се разделим, искаме ли да го направим съзнателно, по мъдър и цивилизован начин, запазвайки нормалния диалог, уважението и споделената отговорност към децата ни?
- Вярваме ли, че заслужаваме по-добро качество на живот и взаимоотношения, и готови ли сме да потърсим добра подкрепа, за да преминем успешно през този преход?
Европейските институции, социолози и психолози посвещават мащабни изследвания на това как различните подходи при семейна раздяла влияят на психиката на хората и правосъдната система-
- Извод срещу съденето: Проучването категорично посочва, че традиционните съдебни системи не отговарят на емоционалните нужди на гражданите. Съдебното решение е механично наложено отвън, поради което в огромен процент от случаите то НЕ се спазва доброволно от страните. И нещо повече – не се спазва и след държавно-съдебната намеса, защото съществуват много „тактически вратички“. [1]
- Извод срещу бойното поле: Докладът подчертава, че когато хората в конфликт използват съда като „бойно поле“, те крият реалните си дълбоки интереси и нужди, което води до неяснота, усложняване, проточване и безкрайни, скъпи и опустошителни за децата дела. Медиацията се посочва като единственият работещ практически инструмент, който трансформира културата на спора в култура на спогодяване. [1]
-
- Извод за ефективността: Данните им доказват, че над 90% от случаите, преминали през семейна медиация, постигат пълно (45%) или частично (45%) споразумение. [1]
- Извод срещу войнствената раздяла: Изследването доказва, че медиацията е много по-ефективна и спестяваща травми процедура от всяка съдебна процедура и от много извънсъдебни, които не са регулирани и гарантирани за качество и професионализъм със закон. Престоят в съдебната зала се определя като директен източник на дълбока емоционална травма за децата, които биват уловени в кръстосания огън на своите родители. [1]
-
- Извод за трансформиращия подход:Изследванията на EFRJ показват, че когато се използва модел, фокусиран върху емпатията, диалога и разбирането на корена на конфликта, страните преживяват дълбока лична промяна. Дори двойката да избере да се раздели, тя спира да функционира в режим на враждебност. Отношенията се трансформират така, че партньорите се научават да общуват без агресия в бъдеще. [1, 2, 3]
-
- Извод относно спорната среда у дома:Проучванията показват, че децата, растящи в среда на хроничен, тих или явен конфликт (където родителите остават заедно „само заради децата“, но живеят в постоянни спорове), страдат от същите нива на психологически стрес, както децата при тежък развод.
- Защо трансформиращата медиация помага: Този модел поставя подобряването на процеса на общуване като цел сам по себе си, а не просто подписването на формален/бърз/високопарно печеливш договор. Изследванията сочат, че подобряването на качеството на релационното взаимодействие (връзката между хората) лекува конфликта в неговия корен. Двойките получават възможност или да рестартират връзката си начисто, или да се разделят като увашаващи се хора/приятели, което осигурява на децата предвидимост, стабилна основа с двама родители, достоен пример за подражание и емоционална сигурност. [1]
Съдът дава шаблонно и повърхностно решение, което не води до освобождаване и мир (а още по-малко до добро общуване), а разгаря и задълбочава войната. Мирът води до мир.Животът в постоянно спорна (токсична) среда травмира детската психика отвътре. Единствено дълбоки, холистични и овластяващи (empower) подходи като трансформиращата медиация дава шанс на хората да извадят наяве скритите си дълбоки нужди, да изцелят комуникацията си, да открият на нов работещ за тях модел, който да приложат на практика в конкретната наболяла ситуация и да преведат семейната система през прехода с достойнство и взаимно уважение. [1, 2]
-
- Яснота и излизане от омагьосания кръг чрез „Аха!-подхода“: преживяват истинско емоционално олекване и прояснение. Този подход помага на хората да се отпуснат в безопасна (неутрална, равнопоставена, поверителна и повдигаща) среда, за да погледнат спокойно отвъд егото и личната болка, за да открият дълбоките си, реални нужди и да разберат мотивацията на другата страна. И то – на чисто човешки език, вместо на сух, строго професионален.
- Защитено и топло пространство без осъждане и манипулация: Процедурата осигурява пълна поверителност и сигурност, а аха-медиаторът присъства стабилен в центъра си и изчистен от лични травми. Страните получават възможност да изкажат натрупания гняв и огорчение по терапевтиращ, конструктивен начин, без страх, че думите им могат да бъдат обърнати срещу тях или манипулирани.
- Запазване на пълна собственост и управление на решенията: За разлика от съда и позиционните преговори, където съдбата на хората се решава служебно от чужд човек (съдия) или от техните съветници, тук страните остават пълновластни автори на собственото си бъдеще и получават всички дарове и ползи от това. Нищо не се случва без тяхното категорично съгласие и изразена ясно воля.
- Изцеляване на диалога и дългосрочно партньорство: Фокусът не е върху временното „закърпване“ на положението или про-форма решението, а върху устойчива трансформацията на общуването. Това е безценно за двойки, които преминават през промяна или пък от ролята на съпрузи към ролята на завинаги свързани и добре подкрепящи се родители.
- Вслушване и зачитане на детския глас в семейната система: Катина Клявкова отделя специално, свещено и ключово място на децата в семейната система. С нея те са разпознати, изслушани, чути с право на собствен глас и лична сила, усещат се зачетени и важни, без да бъдат подценени, спасявани, превръщани в оръжие/разменна монета или карани да избират страна между майка си и баща си.
- Индивидуално изработени, живи, задълбочени, мъдро структуриращи, детайлни и гъвкави медиаторски Обобщения и Споразумения: Вместо сухите шаблони на закона и класическата медиация, аха- медиаторът структурира, заземява и синтезира огромна информация с кристална яснота, а доверителите създават персонализирани win-win решения, съобразени с техния специфичен ритъм на живот, финанси, нужди и ценности. Поради доброволния си, съзнателен и аха! характер, тези спогодби и споразумения се спазват в над 98% от случаите.
- Спестяване на огромни човешки, емоционални, финансови, енергийни и времеви ресурси: Процесът протича и приключва многократно по-бързо от стандратните терапии и от тежките и изтощителни съдебни дела. Медиацията съхранява човещината и човешкото достойнство, здравето и финансовата стабилност на участниците.
! Покана за бъдещи миротворци 
Оставете коментар