Между родители и техният син, навършил пълнолетие.
Той ги съди за психо-соматична повреда, нанесена неповратимо, когато е бил дете. Наскоро му признали, че са му давали антидепресанти без да знае, чрез храната. Защото ‘започнал да задава много въпроси около развода им, да буйства и това ги натоварвало допълнително’, както и ‘за всеки случай – в пубертета’. Докторът на майката (живееща на антидепресанти), им казал, че ‘няма тийнейджър, който да не се нуждае от тях и нямало страшно с днешните лекарства’.
Синът имал висок коефициент на интелигентност още от дете. Печелил конкурси и награди, бил устремен към един от най-добрите университети в света. Не стигнал до изпитите поради неочаквани кризи на здравето и липса на концентрация, които не можел да си обясни преди да се изследва специално… Всеки от тримата е поел по пътя си и ‘старото семейство го няма’.
Но невидимата връзка помежду им продължава да кънти и то, с усещане за тежест и неразрешимост. Синът търси обезщетение и от двама им за нанесената му вреда. Родителите изумяват, не за исканите пари, а за търсеното осъждане без шанс за общуване. А зад исканията стои огромно кълбо от емоции – неговите, на майката, на бащата, на техните родители и кой знае още какво… преди спокойната, мирна дълбочина.
И в този хаос и безизходност, една възможност за благоразумно излизане от ситуацията – медиацията.
¡ Имате ли въпрос за това как да подходите за разрешаването на конкретен случай, в който сте участник? Искате ли да заявите случай за разрешаване?– можете да го направите така.
Оставете коментар