„Веднъж при Буда дошъл младеж, който търсел задълбочено учение. Учителят се съгласил и предложил преди това ученикът да изпие една чаша чай.
Учителят налял чай, но когато ученикът поднесъл чашата към устните си, тя се превърнала в обширно езеро, заобиколено от планини. Докато младежът стоял на брега на езерото и се наслаждавал на красивата гледка, зад него се появила красива девойка, която идвала да напълни ведрото си с вода от езерото. И за двамата тази среща била любов от пръв поглед. Младежът отишъл с нея до дома на родителите й. Постепенно те също харесали младежа и благословили съюза им. Младите се оженили. След три години се родило първото им дете – син. След още няколко години се появила и дъщеричката им. Децата растяли щастливи и силни, докато един ден ненадейно, когато бил на четиринадесет години, синът се разболял тежко. Нито едно от лекарствата не успяло да излекува болестта му и детето скоро починало. Малко след тази случка, малкото момиче отишло за дърва в гората, но било нападнато и убито от тигър. Младата съпруга не могла да понесе скръбта и загубата на двете си деца и се хвърлила в близкото езеро. След като изгубил всички, които обичал, младият мъж се зачудил дали и той да не сложи край на живота си. Отишъл на брега на езерото, решен да скочи в него. Тъкмо се канел да скочи във водата, когато внезапно се озовал отново в дома на учителя си, вдигнал чашата чай към устните си. Макар да бил изживял цял един живот, бил изминал само миг – чашата била топла в ръцете му, а чаят парел. Погледнал през масата към учителя, който кимнал и казал: “ – Вече разбираш. Всички явления се дължат на съзнанието, което е пустота. Те не съществуват наистина, освен в съзнанието, но не са нищо. Ето това е задълбочено учение.“…”
Сигурно сте попадали на тази притча.
Днес аз попаднах отново на нея чрез чудесната публикация на Марти „Пътешествие към себе си“. Докато спокойното и прозрачно като езеро море, в което плувам… шепне в мен и наоколо ми.
И се потапям в насладата от пиенето на чаша чай. Така хубаво е описана от виетнамският будистки монах и философ Тич Нат Хан:
„Съзнанието ти трябва да е напълно отворено за настоящия момент, за да се насладиш на чая. Само, ако изцяло усещаш настоящето, ръцете ти ще почувстват топлината на чашата. Само в настоящето можеш да доловиш аромата, да усетиш сладостта, да оцениш деликатния вкус. Ако размишляваш за миналото или се тревожиш за бъдещето, ти можеш да изпуснеш напълно радостта и насладата от пиенето на чаша чай. Ще погледнеш надолу към чашата… и чаят вече ще е свършил.
И с живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, когато се огледаш наоколо, той вече ще е свършил. Ще си пропуснал усещането, аромата, деликатността, изяществото и красотата му. Ще изглежда така, сякаш животът е минал покрай теб като на лента.
Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето дори още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Тревогите са безмислени.“
Хей… наЗдраве в покоя.
Наздраве и от медиатора в мен, за когото думите медиАция и медиТация се бъркат една с друга и поради по-дълбока причина от „случайната грешка на езика“. Поради ето тази, „топла в ръцете“ важност на подходящата настройка, пространство и атмосфера.
Ах!туално: Сертифициращ тренинг за медиатори през септември 2015
Оставете коментар