Знаете ли, колкото по-често задавам тези въпроси на себе си и на спорещи страни – толкова повече не се изненадвам, че се оказват отключващи. Допускам, че става така, защото ученето през целия живот и работата са органични процеси. И във всяка ситуация има нужда от постоянна проверка: дали мислите и поведението ни идват от нашата истинска същност, дали са в хармония с естествените закони на природата. Защото всяко отдалечаване от тях, чисто и просто усложнява нещата.
В скорошна статия споделих, че ако това, което ни задвижва е дълбокият вътрешният подтик, тогава защо по-скоро му пречим, а не му създаваме условия да се проявява и да ни движи? Защо в основите на образованието ни – и от там в отношенията ни – още стои принципа за въздействие с еднакви средства, вместо разбиране с уникален подход към всяка личност? Тогава защо все опитваме да спестим усилия и време, напъхвайки в калъп даден човек и ситуация? А има крещяща нужда „личностите да проявят и развиват свои собствени решения, но с външна подкрепа, базирана на личен курс на развитие”. Представяте ли си в трудна ситуация хората да се срещат именно в такава среда?…
Аз – да! И в момента тази промяна се случва. Нека е съзнателна и реализирана в синхрон – първо, на наличните образователна и човеко-ресурсна системи и заедно с това, на win-win култура на диалог в кризисни ситуации.
Тази идея не е нито нова, нито модерна, тя просто е жизненоважна! И, понеже касае с огромна мощ всички ни, аз избирам да участвам в това. И ви приканвам да работим заедно за това. Защото без съзнание за естественото – и то съзнание, дошло по естествен, откривателски начин – хората имаме склонност да действаме по инерция. А, понякога това значи да се имитира разбирателство, да се сключи „псевдо“ или „празно“ споразумение. И така ден след ден…, докато може би, в случайна среща на чай преоткрием и започнем да прилагаме на практика някоя простичка природна закономерност. Случайността обаче, е в нашите ръце.
Оставете коментар