Ако случайно или не, напоследък разсъждавате по темата за здравословните взаимоотношения, ето няколко цитата за замисляне върху есенциално важни принципи:
∴ “Тук ще обобщя това, което, според моя личен опит, определя щастието в отношенията:
• Лоялностите и заплитанията са присъщи на нашата човешка природа.
• В повечето случаи лоялностите и заплитанията са несъзнателни и включват разрушителните модели на нашите предци.
• Нашите лоялности и заплитания с членове на семейството имат дълбоко въздействие върху взаимоотношенията ни.
• Ние сме на разположение емоционално за връзките ни в нашия живот точно толкова, колкото остава, след като от цялото извадим обвързаностите ни (заплитанията ни) с предците ни. Последните са на първо място за нас. Колкото по-заплетени сме с хората от миналото ни, толкова по-малко свободни сме за нашите животи.
• Разрушителните модели в партньорските ни взаимоотношения всъщност представляват символ на любовта ни към нашите предци.
• Разрушителните модели в отношенията ни имат определен смисъл. Те ни водят към непреработени житейски преживявания, свързани или с нашите предци, или с нашето собствено детство.
• Любовните ни взаимоотношения се определят от реципрочност.
• Нашите родители ни осигуряват начина ни на мислене. Това мислене отразява житейските преживявания на предците ни (през поколенията) заедно с нашите собствени житейски преживявания.
• Начинът на мислене на партньора ни в една партньорска връзка е необходимо да пасва на нашия начин на мислене. Реципрочността е предпоставка за това да се влюбим в някой.
• Тъй като единият от партньорите в една любовна връзка трябва да има сходен начин на мислене с другия партньор, е нужно той да прояви разрушителните аспекти, присъстващи в начина на мислене на другия.
• Ние също участваме в парадигмата на партньора си по идеално реципрочен начин.
• Играта на взаимни обвинения е безполезна, тъй като не води до разрешение на проблема. Често това също е част от начина ни на мислене.
• Ние сме съзнателни същества и като такива, имаме избор и правим избор. Това означава, че винаги сме отговорни за избора си, без значение дали приемаме тази отговорност или не.
• Партньорите в любовните взаимоотношения са равни. Това означава, че всеки е отговорен за 50% от това, което се случва във връзката им, включително и за всичко разрушително.
• Във всяка любовна връзка или брак партньорите ще ни накарат да се изправим пред липсата на любов, емоционалната топлина и приемане, които сме преживели в детството си и които са съхранени в начина ни на мислене.
• Партньорът ни никога не би могъл да запълни нашите емоционални липси, колкото и да му се иска.
• Когато в едни взаимоотношения сблъсъкът с нашите собствени емоционални липси остане неразпознат и не бъде приет като знак да преработим и излекуваме болката и огорчението от миналото, е много вероятно те да имат сериозни последствия върху връзката.” – Индра Торстен Прейс, из „Излекувай взаимоотношенията си“
∴ ”Семейният терапевт Дейвид Фрийман казва, че ако има нещо, което би искал слушателите му да запомнят, то е, че никой не познава партньора и децата си. Мислим си, че идеално знаем защо постъпват по един или друг начин, но в действителност представите ни отразяват само собствените ни тревожности. Всеки път, когато приписваме мотив на човека срещу себе си („Ти правиш това, защото…“), ние отхвърляме любопитството и парализирме съчувствието. Човекът, който знае, че няма какво ново да научи се е отказал да учи. „В ума на начинаещия има много възможности, а в ума на експерта – малко“- казва дзен учителят Шунрю Сузуки. Добре е да помним, че в отношенията си с детето всички сме начинаещи.” – д-р Габор Мате
∴ „В една партньорска връзка няма такова нещо единият да е добър, а другият – лош или единият да е невинен, а другият – виновен. Никога.
Колкото и на повърхността да изглежда така, в дълбочина е различно.
Всички ние използваме партньорите си. Избираме винаги точните хора, които ще ни накарат да се чувстваме по определен начин (например зле, унижени, наранени, разочаровани) и, чувствайки се така, ние изпълняваме слепите си (несъзнавани) лоялности към хора от миналото на рожденото ни семейството.
Партньорите ни също се свързват с нас, защото ние ще им позволим, чрез нас, и те да разиграят и случат сценариите, които техните лоялности (към техните рождени семейства) изискват от тях. Никога не избираме партньорите си случайно! Рядко се виждаме един друг. По-често всеки вижда само своя филм. И някъде, и донякъде двата филма се застъпват. Там се срещаме, това наричаме “връзка”.
Всеки от нас е на първо място и най-силно свързан и обвързан с хората зад гърба си – родители, баби, дядовци, с Племето си.
Тази свързаност и лоялностите, които имаме към хората, довели живота до нас, ни правят НЕ свободни и много често НЕ налични за партньорите ни и за децата ни. Добре е да сме наясно с това.
И да, можем да направим нещо по въпроса. Можем да си отворим пространство, да станем по-присъстващи, по-на разположение за своите си животи. Затрудненията, които имаме с партньора си, всъщност са със себе си.“ – – Семейни Констелации с TOTKA ღ Family Constellations ღ
∴ „Ако близък и любим човек ви обиди, и вие го ревнувате, мразите или презирате, всичко това с времето се превръща в програма за самоунищожение и се блокира в областта на главата. Успяхте да простите на любим или близък човек, който те обиди и оскърби, значи ще успеете да запазите любовта и да оцелеете при свръхдълбоките дестабилизационни въздействия. Въпреки унижението на човешка любов, успяхте да запазите божествената, значи божествена, прощаваща, от нищо не зависяща любов е по-голяма от човешката – зависима, страхлива и обидчива.
Когато аз имам голяма неприятност или нещастие, не виждам нищо и не разбирам. Имам една задача: да запазя любовта в мен и да не търся ВИНА и виновен. И колкото по-адекватно минавам този ТЕСТ, толкова по-реално виждам главната информация и мога всичко да вкарам в системата. Тъй като по силата на своята работа правя анализ на фините структури, в които са скрити бъдещи събития, с мен сега се случва това, което може да се случи с други в бъдеще. Тъй като Бог е във всеки от нас, трябва да разберем, че вътрешното раздразнение, омраза, обида към другия е омраза към Бога и винаги е самоунищожение. Враг, приятел – Бог във всеки.
Когато човек е агресивен, той никога няма да реши никакъв конфликт. Ако не променим характера си в полза на добродушие, милосърдие, търпение, смирение, конфликтът винаги ще се решава тежко. Тук ще оцелеят тези, които имат умение за запазване на любовта при мащабна дестабилизация.
Обида и агресия са едни от най-разрушителните вътрешни състояния. Те не само нарушават отношенията, но и блокират енергията на любовта, водят до болести, загуба на сили и тежки кармични последствия. Обидата е скрита агресия, а агресията е форма на отхвърляне на живота такъв, какъвто е.
Когато човек дълго задържа тези състояния, душата започва да се разрушава отвътре. Тялото никога не боледува само. Всяко физическо заболяване е следствие от дълъг вътрешен процес в душата.
Обида и агресия са ключови разрушителни състояния, защото: обидата е потисната агресия агресията е отхвърляне на реалността и живота и двете разрушават способността на душата да обича. Когато любовта в душата отслабне, тялото започва да поема удара.
Има ясен механизъм: В душата се натрупват обиди, претенции, гняв… Те създават хронично напрежение в енергийното поле. Това напрежение нарушава работата на органи и системи. С времето се проявява като болест в тялото Дългите обиди често се свързват със сърдечно-съдови проблеми агресията – с черния дроб, стомаха, мускулите потиснатият гняв – с имунни и автоимунни реакции. Много хора попадат в порочен кръг: болка → обида → агресия → още болка → болест. Тялото боледува, когато душата е уморена от борба. Когато душата избере любовта, тялото започва да се лекува. Когато човек освободи обидата и агресията, душата спира да разрушава себе си, а тялото получава шанс да се възстанови. Тялото вече не „крещи“, защото душата е чута.“ – Сергей Лазарев
∴ „Този мъж/жена не е в живота ти просто така. Животът ни е като едно училище, ама не от тия с чинове и оценки. Един предмет има – любовта. И точно през партньорите ни идват най-важните уроци. Понякога са нежни. Понякога направо те смазват. Но винаги са за едно и също – да се научиш да обичаш себе си. Истината е много проста. Не философска, не духовна – проста.
Не можеш да дадеш любов, ако самата ти не я усещаш вътре в себе си. Партньорът до теб е огледало. Каквото има вътре в теб – това виждаш и в него. Не повече, не по-малко.
Чувала съм жени да казват: „Аз ще се старая само за достоен мъж.“ И тук идва шамарът на истината: Всеки мъж, който е бил до теб, е бил точно толкова „достоен“, за колкото си била готова тогава. „Достоен“ е много удобно понятие. Всеки го тълкува както му изнася. А реалността е проста – привличаме това, което допускаме. Ако около теб все се въртят безхарактерни мъже или мамини синчета – това не значи, че си прокълната. Нито че си лоша. Това просто показва къде си вътре в себе си в момента. И вместо да се биеш по главата, можеш да си кажеш: „Окей. Явно това търпя. Защо?“ Ако в живота ти влиза ревнив мъж, това не е защото „всички мъже са такива“. Ревнив мъж не стои до жена, която си е изяснила връзката със собствената си ценност и сексуалност. Тук урокът е да спреш да разпиляваш енергията си в страх и напрежение и да я насочиш към себе си – към живот, радост, творчество. Другото ще последва. Ако си с тиранин, слушай внимателно. Това са връзки, в които жената няма (не поставя ясни) граници. Никакви. Тя търпи, преглъща, мълчи, оправдава. „Той е такъв.“ , „Има и добри качества“, „Сигурно няма по-добър“, „Навярно няма да се справя сама“, „Животът е труден.“, „Аз явно съм родена да страдам.“…
И знаеш ли какво? Такъв мъж идва или да те счупи, или да те събуди. Да ти покаже, че ако не се изправиш, ще изчезнеш. Понякога трябва много да заболи, за да кажеш: „Стига. Това не съм аз. Не искам повече така.“ Ако до теб е алкохолик или зависим, и това не е случайно. В такива връзки жената обикновено е или вечният контролиращ – все недоволна, все натискаща, все изискваща, все спасяваща, все мачкаща… или вечната жертва (клетница) – „на мен най-много не ми върви“. И в двата случая има един и същ урок. Или да си върнеш женствеността. Или да пораснеш и да поемеш отговорност за живота си, вместо да чакаш някой да те спаси. Ако си с мамин син, най-често проблемът не е в него.
Проблемът е, че правиш избора да си с него, ти не пускаш контрола. Ти решаваш. Ти знаеш. Ти оправяш. Ти спасяваш. Ти съдиш. Ти водиш. И после се чудиш защо няма мъж/жена до теб. Скандалите идват, защото искаш да промениш другия, а не да го чуеш и видиш наистина. И да – сега ще кажеш: „не е точно така“. Почти всички казват това. А, ако си с мъж/жена, който говори красиво, обещава, изчезва, пак се връща, живее си живота, а ти чакаш и си мислиш: „Ей сега ще се промени…“ Няма. Такъв човек е дошъл да ти каже: „Защо се съгласяваш да си на второ място? Защо приемаш трохи, само защото са поднесени красиво?“ Тук няма любов. Няма и уважение. А, ако свикнеш да се нагласяш, дори и истински добър партньор да дойде, след време и той ще спре да те цени. Защото ти не се цениш.
Защото ти вече си му показала, че може. (Щом може – може! – бел.моя) И накрая да се върнем там, откъдето започнахме. „Ще се старая само за достоен мъж/жена.“ Не. Ти се стараеш за себе си. Във всяка връзка. За да растеш. Да се събуждаш. Да се уважаваш. Да чувстваш радостта от живота.
Мъжете/ жените идват и си отиват. ТИ оставаш.“ – с любов и разбиране Надежда Димитрова
∴ „Гневът ми не е проблемът. Той е пратеник. Когато се ядосам, първо усещам напрежението в тялото. Повишен тон. Стягане. „- Не е честно!“ Но започнах да изследвам нещо много важно: Гневът често започва не от самата ситуация, а от начина, по който я интерпретирам. От това, което си казвам вътре в себе си. Например: „ -Това не е честно.“ „- Той е безотговорен.“ „- Тя нищо не знае.“ „- Не ме зачита.“ „ – Не вижда ли, че съм тук?!“ Тези мисли идват светкавично. Понякога дори не осъзнавам, че са мисли — приемам ги за истина. И точно тогава гневът се усилва.
Когато спра и се попитам:
Какво си казах току-що?
Това факт ли е… или интерпретация?
Каква моя неудовлетворена нужда може да стои под тази мисъл?
Започвам да откривам нещо по-дълбоко.
Зад „Не ме зачита“ може да стои нужда от уважение.
Зад „Това не е честно“ – нужда от справедливост.
Зад „Не му пука“ – нужда от значение, свързаност, грижа.
Зад „Не може да се разчита“ – нужда от надеждност и сигурност.
И тогава гневът вече не е враг. Той става сигнал.
Каня ви: Сетете се за ситуация, в която се разгневихте. Каква беше мисълта, която си казахте в този момент? Напишете я на лист. А ако искате, добавете и: „Бих искал/а да открия каква нужда стои под тази мисъл.“ Нека заедно изследваме какво всъщност ни казва гневът. И още нещо важно. Това да не избухваме автоматично, това да разпознаваме мислите си, това да носим повече емпатия в себе си — не става с едно прочитане на пост. Става с практика. С пространство. С хора, които също избират да учат.“ – Калина Георгиева, ННК с Калина и Ива
Следва продължение…
Оставете коментар