Един млад мъж все попадал на момичета, в които отначало много силно харесвал нещо, но после пък все нещо го разочаровало и отблъсквало – коя не дотам красива, коя глупава, коя прекалено грижовна, коя неискрена или свадлива. Уморен от търсенето на любовта и подходящата жена, младежът се обърнал за съвет към мъдрец.
Мъдрецът го изслушал внимателно и казал:
– Виждам, че това те мъчи. Но кажи ми, какво е отношението ти към майка ти?
Момъкът се озадачил:
– Но какво общо има майка ми? Е, добре … Често ме дразни с глупавите си въпроси, с настойчивата си загриженост, с мрънкането си за какво ли не. Но, въпреки това я обичам.
Старецът се усмихнал и продължил:
– Ще ти открия една от най-важните тайни на Любовта. Щастие има и семето му е скрито в сърцето ти. Семето на благополучието ти в любовта е посадено от много важен човек – твоята майка. А ти самият го отглеждаш. Както се отнасяш към нея, така ще се отнасяш и към всички жени на света.
Защото Майката е първата любов на света, която те е приела в грижовните си обятия. Първият образ на жената и женствеността, който си срещнал. Ако се научиш да виждаш, обичаш, приемаш и почиташ майка си, ще цениш и уважаваш жените. Когато се освободиш от предубежденията си и се отнасяш внимателно към женското, те ще бъдат склонни да ти разкрият истинската си красота. И тогава, някой ден ще можеш да разпознаеш и своята жена. Дори и сред миналите. Защото отношението ни към родителите ни, е наше мерило и за умението да сме щастливи.
Момчето засияло и благодарило за мъдрите думи, а на тръгване чул още няколко:
– И търси за спътница в живота момиче, което почита и уважава Баща си.
Нима всички тези образи не са проявление на Едно?:
Майката-Природа, Женското начало (Ин) вътре във всеки човек, Богините във всяка жена, Майката, Жената, Моята Жена.
Бащата-Род, Мъжкото начало (Ян) вътре във всеки човек, Боговете във всеки мъж, Бащата, Мъжът, Моят Мъж.
Ключе от медиатора: Забелязали ли сте колко често безизходиците на настоящето прекрасно се обясняват с безизходиците на миналото? – те просто повторно се разиграват на сцената на афективните отношения. По инерция и безвъпросно сме склонни да повтаряме едни и същи модели на отношението си към себе си и хората, с които общуваме (невидимите стереотипи). И това продължава, докато не открием символичния образ-причина, който стои зад тях. Неслучайно в психологията се изтъкват ключовите връзки майка-син и баща-дъщеря и т.нар. транзакция и констелация. Кой може да каже от какъв любовен партньор има нужда мъжът или жената, за да се събуди, приеме, опознае по-добре и да се срещне очи в очи с онова, което се таи в дъното на несъзнаваното?… Отрицателен опит няма. Затова честата проверка каква част от пространството на двойката заемат несъзнателните повторения на живи и отживели модели, дава възможност за обновяване на съюза. Съюз, основан не на предишни договорености, а на актуални разбирания и споразумение (съГласие) между две автентични, свободни същества.
Vsichko zapochva ot nasheto detstvo, semeistvo, roditeli…
Roditelite ni davat lubov, obich i grija v jivota – c tova izrastvame i cme sviknali na tezi chydecni i valshebni tzennocti! Kogato cme poracnali i jivota ni vavejda v drygi pateki, otkrivame, che lubovta i obichta e navsiakade i vav vsichko zashtoto ca posadeni v nasheto sartze i tarcim tozi „dryg chovek“, koito e cac cxodnite chyvstva na lubov i obich na roditelite ni! No vseki edin ot nas kato otdelen individ e ynikalno sashtestvo i chyvctvata ni stavat po-dalboki kogato preminavame prez razlichni trydnosti v jivota… Imenno te ni davat sila i energia da prodaljavame da jiveem i otdavame tazi lubov, da ia tarcim navciakade zashtoto sashtectvyva navsiakade! Lubovta e kluch na mnogo vrati! No vsichko zavici ot samite nas – koi kakvo tarci i razbira v jivota, ideite na vremeto, i vglabiavaneto na neshtata! Blagodaria za cpodelenata madroct!
Senka, благодаря и аз за споделената (и очевидно изживяна) мъдрост. Много ми харесва: „No vseki edin ot nas kato otdelen individ e ynikalno sashtestvo i chyvctvata ni stavat po-dalboki kogato preminavame prez razlichni trydnosti v jivota…“