„Три неща не могат да бъдат скрити: Слънцето, Луната и Истината.” – Буда
Чудесен ден за медиация се оказа днешният.
„- Остави ме на мира, напрягаш ме, побъркваш ме!“ – започна диалогът между младата двойка,
продължи с „- Какъв е проблема с напрежението? Изплюй камъчето, пусни парата!“,
премина през „- Край, не мога. Това, което стана, което направих… Нямам право да искам.“
и приключи с „- Хмм, нашите тъмни страни. И какво, боим ли се от мрака? Тогава?!”
Напомни ми за Бурята. Силата й настръхва, вдъхва ни уважение и смирение. А корените й са скромни: малки капки вода се събират над морето, за да се обединят със стихията на вятъра и да се превърнат в нещо необятно, трансформиращо. Един голям урок за нас, ако желаем да разберем и овладеем енергията на бурята… Как? Може би, като потърсим окото й.
Очите ни са невероятни сетива, постоянно улавят синхроничности – ето като тази с Лунното затъмнение днес, точно по залез слънце, в 16.45 ч.
И се сетих, че ми хареса как Марти го каза в статията си: „Опознавай, не се съпротивлявай!… Лунните затъмнения са далеч по-емоционални като преживяване от слънчевите затъмнения, тъй като всички теми на пълнолунието биват разгърнати и преувеличени по оста на знаците, в които попада. Напрежението между полярностите – логика и интуиция, чувство и разум, светлина и тъмнина, мъжко и женско – или се нагнетява до максимум, като накрая връзките не издържат на опъна, скъсват се, а системата се разпада; или бива трансцендирано чрез отскок в по-висока сфера на осъзнаване, където противоположните сили се обединяват, за да създадат живот, да родят ново трето състояние на нещата… Сега е време да се разделим с остарели възгледи, идеи и идеали. Да открием свободата и широтата да приютим различна гледна точка, да надраснем подриващите ни емоционални модели, да удържим комплексите. И да не забравяме, че проблемите ни не се решават на нивото, на което са възникнали.”
Медиаторски коментар: Не е ли вълнуващо да открием и опознаем окото на бурята?! Ето сега, днес имаме тази възможност на много житейски нива, включително и в бурите на взаимоотношенията. Възможност да използваме творчески напрежението като се срещнем в нулевата точка:
– в тихо място, извън познатото ни до болка люшкане на махалото с двата му полюса на жертвата и агресора;
– в атмосфера на безпристрастна подкрепа, без притискане отвън;
– в свободно пространство, в което да вместим своето и да приемем различието на другия;
– чрез открит и непредубеден диалог;
– да напипаме и назовем докрай дълбокия личен интерес и по тънката червена линия да следваме онези посоки и решения, които са смислени и за двамата.
Изобщо, големи подаръци са възможни заедно с Бурята, когато поемем отговорност за собствената си енергия и избор. И то, едновременно в своя център и в този помежду ни. Когато общуваме от и в центъра, се оказваме способни да катализираме най-добрите промени, вероятно защото по естествен начин ставаме само- и заедно-генериращи. Точно, както бурята оживява, развихря се, обновява… и се завръща в морето.
Оставете коментар