Две сестри, които не се общували от 13 години.
След смъртта на родителите им ги среща общата нужда – изгодно и за двете им стопанисване на бащината къща. Хубава къща – възрожденска, с висока архитектурна стойност на паметник на културата. Решават да се срещнат, защото „иначе стои и се руши, а ние плащаме данъци, какво като уж я притежаваме…“. Но и влизат в разговора с убеждение, че са толкова различни, че никога не са могли и не могат да се разберат…просто постоянно искали различни неща. 
Ключови думи, казани още в началото една за друга, съвсем набързо и междудругото, сред потоп от факти, емоции и случки:
“ – Тя все беше умната, с докторат и успехи, а аз само забавна… Усещах, че й преча и тайно й се възхищавах, ей така отдалече.“
“ – Тя беше известната, любимка на всички, а аз забутаната. Естествено, че няма да се интересува от мен. Толкова е духовита…“
Златно ключе, дошло от естествено любопитство: А казвали ли сте й някога това?…
Независимо от евентуалните им първи реакции като: „- Защо, каква полза?“, „- То е ясно.“
… … …
Резултати? Споразумяха се с лекота. И с удовлетворение в сърцата.
¡ Имате ли въпрос за това как да подходите за разрешаването на конкретен случай, в който сте участник? Искате ли да заявите случай за разрешаване?– можете да го направите така.
Оставете коментар