Загриженият съдия

Преди време една дама-съдия от брачна колегия на СРС ми се обади:
„- Имам един оплетен, емоционален случай, който мисля, че е подходящ за медиатор с опит като вас. Искате ли да ви го препратя, ако страните желаят и изберат вас? Ще им дам колкото е нужно време, стига да искат, само и само да се използва и най-малкият шанс да се спогодят за доброто на детето им.“
„- Аха! Да.“

И го разрешихме заедно. Родители, дете, баби и дядовци, медиатор, психолог, адвокати, соц.работник, терапевт, полицай, съсед, приятел, учител, педагогически съветник, съдия. Загрижени. Бавно, поетапно, славно.

Не беше сигурно колко устойчиво ще се окаже…
Оттогава минаха години.

И днес срещам тези две страни… на едно съзнателно и закалено цяло, а детето им върви с тях със самочувствието на свободно грееща личност, партньор и приятел. Здрави феникси, летящи…

Питате ли се дали е прието един съдия да прояви такава инициативност? Не само не противоречи на закона, който го задължава да „напъти страните към медиация„, но е и в хармония с най-добрия му дух.

Хубаво е, че в България има и такива съдии, които си знаят черджето на работата и на егото. И вместо да наливат масло в раздори и да отсъждат като властници, гледат на себе си като на служещи пред естествените закони. Служещи, без нужда да се поставят по-високо от доброто на детето и от изконната Свобода на Договаряне.

Колко му е да не й пречим и да я подкрепим, щом не пречи?! Нека тече!