Настана време

 

Има съдии, на които им е важно да са повече от администратори,

подреждащи факти, тълкуващи и прилагащи норми и диктуващи диспозитиви. – наблюдавам и днес тази своя сбъдваща се мечта! Важно им е да подпомогнат всячески, с дадените им човечни и законови правоМощия, споровете да се разрешават цялостно и решенията да са наистина работещи. Ето с такива ми е удоволствие да работя. И благодаря!

Дори вече не срещам съдии-противници на тази важност, а само някои скептици, които отвръщат на възможността за спогодба с: „Нямам нищо против“. И, може би остава просто да хвърлим някое мостче от „не ми пречи“ до „радва ме“…
„Ей тези, ако можете да ги хванете да се споразумеят, ехей!“ завърши заседанието си днес съдия от СРС, хващайки папката с един от ‘безнадеждните’ (омотани и вечно протакащи се) спорове.

И усетих от-ново, че посоката на промяната ми харесва. Да, харесва ми промяната в отношението ни към конфликта, към спора, към различността. Настана време, подходи като медиацията да са първи избор преди агресията и войната. Настана време и за промяна на отношението на институциите – вместо да са безразлични и да подсилват парадигмата невинен-виновен-наказан – да отговарят на нуждите на хората и да допринасят за изграждане на общностен дух.

Харесвам! 🙂