Харесва ли ви усещането, като погледнем към всяка част от опита ни с нежност, любопитство и смелост… такава, каквато е?
„Най-голямото откровение за мен дойде, когато можех да чувствам емоциите и усещанията без да има думи и образи, които са прикрепени към тях.
Оказа се, че, разсъблечени от асоциациите и пластовете значения, дори и най-интензивните емоции могат да са поносими. Нещо повече, понякога те стават приятни или поне неутрални – просто енергия, която преминава през тялото и се чувства. Енергия, която е неразделна от това да си жив и по никакъв начин не се възприема като негативна. След като ги разсъблякох от значенията, които им приписвах, открих слисващата, изискана красота на тъгата, невинността на трепета и страха, мощта на гнева.
Докато преминавах през процеса на изследване отново и отново, лежащото отдолу вярване, че има нещо погрешно в това, което чувствам и, че аз не трябва да се чувствам така, започна да изтънява. Страданието, както сочи Хафиз, не идва от самия живот, а от това, че сме дребнави. Колкото повече се борим, съдим и крещим: „Това не трябва да се случва!“, толкова повече страдаме.
Като погледнем на всяка част от нашия опит с нежност, любопитство и смелост, виждайки всичко такова, каквото е, ние отхлабваме хватката на страданието и този, който страда, вече не може да бъде намерен.
Бях свикнала да вярвам, че страданието ми ще приключи, когато моите чувства и мисли по някакъв начин магически се трансмутират в своите противоположности. И истинско удоволствие беше да открия, че краят на страданието лежи в съвсем същите чувства и мисли, точно такива, каквито са. Моят живот продължава по начин, немного по-различен от досега, чувствата и мислите ми идват и си отиват по обичайния за тях начин, но това, което веднъж е било възприемано като болка, сега е нещо, пълно с живот и енергия, както и много по-малко сериозно, отколкото е било.“ – Fiona Robertson, „On seeing through suffering“
Хайде да живеем тази лекота заедно?! 🙂
Оставете коментар