Може би, все по-често и на повечето хора им идва или пък са потърсени да споделят с другите ‘като медиуми’? Тук използвам думата медиум в съвременния й смисъл – като ‘човек-канал’ за тези, отворени да чуят своето по този начин и, през който тече и се предава ‘информация от единното цяло’.
А друг, актуален напоследък начин за споделяне на информация се дължи на това, че съзнанията ни са свързани в кристална решетка чрез морфогенетично поле и всеки канализира информация от вибрационното ниво, определено от неговото съзнание. На принципа на радиоприемника, мозъкът и ДНК са приемници и мислите, които се появяват в съзнанието ни, не са наши, а прихванати от общото поле. Да сме посланници – със самото си преобразяване отвътре, с личния си пример и с интегриране в мислите, думите и делата си в едно неразривно цяло, е чудесно.
Открих, че при мен сега преобладават изборът и качествата на медиатора. Заставайки в тази позиция, не канализирам за другите, не предавам информация, не говоря вместо тях, не посреднича между тях и техните интуиции, не преподавам и не лекувам, не уча друг ‘как да си лови риба сам’. Изброените са различни видове договорености и съответно, мисии и професии.
Ето какво е партньорството, което предлагам като медиатор в ключови ситуации: модерирам и обгрижвам благодатна среда (във всеки смисъл на думата – атмосфера, почва, златно сечение, среден път, по-сред-ник, нулева точка, аха!-пространство, съзнателен диалог). Среда, която кани целостта на всеки на по чаша чай. И в най-добрия случай цялостите се отзовават, срещат се равностойно и предоговарят добре, каквото им е на дневен ред. Не само отвън и на повърхността, а и в дълбочина – в този смисъл използвам като синоними на медиация ‘омиротворяващо разрешаване’ и ‘ново предоговаряне’.
За ползата от оразличаването. И аз не съм от феновете на сравняването. Обаче, между него и оразличаването има една важна, тънка разлика. Оразличаването е способност на ‘вътрешния камертон’ във всеки от нас да разпознае ‘къде си’ в сложни ситуации от линейната, земна реалност. Или с други думи: ясен ум, в синхрон с интуицията, мъдрост. Докато разпознавах в кой социален етикет мога спокойно да поместя, колкото може по-голяма част от целостта си, бях много благодарна, не само на партньорите си в медиации, но също и на прекрасните личности наоколо, застанали в други сродни позиции. Защото чрез тях усещах още по-добре своята. Провокирахме се всеки да трепти на моментната си, присъща му честота и се усещахме в единно цяло, в творческата ‘треска’ на огромен оркестър, организъм. И как винаги, винаги, винаги тези роли и позиции се допълват взаимно, сътрудничат си съвсем естествено в най-доброто за всички. Обожавам това! И от средата на този опит предлагам едно златно ключе за проверка:
ако усещате конкуренция, може би сте в сравняване, вместо в оразличаване?! Оразличаването не разделя, не над/под/ценява и изключва, то вижда взаимосвързаността и мястото на всеки и всичко като нюанси в палитрата.
Допирателна. Може би, най-близката допирателна на медиацията е с коучинга и неслучайно в индивидуалните срещи ползвам инструменти, които разбрах, че са типични за коучинга. Същото важи и за използването на психологически инструменти в медиацията. Но целта на медиацията е да се разреши конкретна, затруднена комуникационна ситуация между поне двама души – сега, докрай, с win-win споразумение и то, не от някой вместо тях, а от тях самите, заедно. Неслучайно в нея могат да участват, освен страните и различни специалисти и други допринасящи лица, със своята гледна точка.
Примерно оразличаване. Няма как да чуете съзнателен медиатор да каже: „Аз само пускам, каквото тече през мен, може дори да не е мое и моля, не убивайте вестоносеца“. Може да ‘чуете’ медиатор да слуша и слуша и слуша активно, докато вие се улавяте, че се чувате (себе си и един-друг) по-ясно, че не сте сами и съдени в усилията си и, че сте спокойни в честността си докрай. Медиаторът слуша така, че нямате усещането да се предавате в неговите ръце да ви води и без да ви съветва какво да изберете или направите. С добрия медиатор усещате, че говорите от своя вътрешен център на ненарушима хармония и, че той също присъства от неговия. И в това общуване всеки разширява гледната си точка и поглед върху задачата – до там, където се простира решението, невидяно поотделно. Ако медиаторът би говорил, би го направил от същността си, заставайки с цялата си отговорност до вашата същност. Все едно дали разглеждате поставеното откровено на масата или се смеете заедно.
Мед. Очевидно е, че имаме способности и възможности да заставаме във всякакви роли и позиции, всеки миг – творческата красота е в свободното разнообразие и експериментиране! Има много различни видове посредничество и партньорство. И има значение в какво избирам да застана с постоянство и отговорност. Защото професионализмът е ‘заченат’ от любителство, което е честно и се разгръща в изкусност, полезна за всички.
Благодаря на многото прекрасни същества, с които сме си партнирали в медиация и оразличаване!
P.S. Покана за чай: В какъв вид партньорство се чувствате добре сега? Ако подходът на медиацията ви привлича, каня ви да имате предвид и тази възможност в ключова ситуация 🙂
Оставете коментар