Един мъдър старец се уморил от постоянните оплаквания на бунтуващ се младеж.
И една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, старецът приканил недоволният младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – намръщен отвърнал той.
Старецът се усмихнал, посочил на младежа да изсипе същото количество сол в езерото и казал:
– Пий сега от езерото.
И отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък и свеж – гласял отговорът този път.
Тогава двамата приседнали до езерото, в тишината. Старецът хванал с топлина и обич ръцете на младежа, който толкова много му напомнял на самия него на младини, и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди само чаша. Бъди езеро!
Готови ли сте за разширение?
Свързани статии:
Отворено писмо за правосъзнанието
Оставете коментар