Чувам често това възклицание в работното си ежедневие
– както от заявител на медиация след като съм отправила покана към другата страна и тя е приета, така и от откликващия на поканата.
Много хора не вярват, че другият в спора е способен на помирение и, че наистина го иска.
В същото време на самите тях им се ще, но често не им стиска на практика да се откажат от войнствения си подход и да тръгнат по друг път, с нова нагласа и конкретни стъпки в тази посока. Вместо това те се надяват или очакват, или направо изискват първо другия да направи крачка, жест, да смени подхода, да се сдържа, да надскочи егото си, да направи жертва или компромис, да даде кредит на доверие…
Стоенето в тази позиция винаги привлича и някой, който услужливо ги настройва да измислят все повече оръжия и компетентно им ги подава в ръцете.
Затова остават задълго във война.
И, независимо, че вътрешно усещат, че не могат да се справят сами, колкото и да са въоръжени, те задълго недовиждат нуждата си от уверен и спокоен неутрал, който да хвърли умело нишка и въже над бездната между двата бряга. И така да им напомни (на двамата едновременно), че могат да изградят нов мост помежду си, защото под усещането им за пропаст има обща земя.
Медиацията днес също е такава. Семейна, между отдавна разделени родители без брак, с деца от предишни бракове и с общо дете.
В този момент много ѝ отива един цитат от Книгата за медиацията, който предлагам и на Вас за замисляне:
„Дали „военните действия“ и „двойната игра“ са съвместими с желанието за установяване на „нормални лични отношения“ с близки хора в конфликтни ситуации?
„Какво пък, казва си някой, такъв е законът и съм длъжен да опитам всичко, да предприема всички възможни законови мерки, за да се боря, да спечеля и да докажа, че ме е грижа. Нямам друг избор. Такива са правилата на играта.“
Грижа за кого?, Избор за какво? и Чия игра? са важни въпроси, на които си струва да бъде отговорено честно пред себе си.“ (из „В храма на медиацията – как е на практика“ от Катина Клявкова)
Сертифициращо обучение за медиатор
! Всеки случай, който споменавам, е съобразен изцяло с принципа на поверителност, анонимност и със знанието и съгласието на участващите в него страни.
Споделянето цели единствено и само практическо запознаване с реалните ползи от медиацията и всяка прилика с конкретни лица и събития, е неволна. !
Оставете коментар