Как се чувстваме наистина, когато някой услужливо ни настройва срещу „врага“?
Честно. Дори с това да ни гали по нараненото его, по притесненията и страха, по контрола над положението, по портфейла, нима с това не се съгласяваме на незарастваща рана и вечна война?!…
Бих предпочела неутрален поглед и подкрепа, които чувствам, че настройват и дават надежда за мир, пред всяко аргументирано военно съзаклятие 
А Вие?
Ако предпочитате да опитате по мирен път, медиацията дава чудесна възможност за това.
Оставете коментар