Присъстващият баща
В медиацията днес между баща и син стана дума:
- за голямата нужда на детето от съзнателно присъстващ баща – толкова важна, колкото и тази от майката;
- за това, че баща се става, не с раждането на детето, а е нужна работа върху себе си;
- за тънката разлика в това да имаш физически присъстващ баща и това да имаш цялостно присъстващ баща – включително тактилно, емоционално, комуникацционно и психически;
- за това, че децата не „растат от само-себе си“ след като си им осигурил материални блага, добро училище, празненства, почивки и „семейна рамка“;
- за това, че качествата, които бащата привнася в живота на детето, са не по-малко важни от тези на майката;
- за това, че критичните думи без думи на обич и прегръдка, не работят;
- за това, че всеки баща е в невидима духовна връзка с децата си и едновременно е в силна връзка с родовите си предци, предавайки я (съзнателно или не) на децата си;
- за това, че бащата показва на децата „пътя към света“, към пълноценната (или не) реализация в социума и т.н. и т.н.
Много въпроси за замисляне и диалог, поставени този път откровено от сина (тийнейджър) – след овластяващата го и заземяваща индивидуална среща с мен. Ето такива смели инициатори могат да бъдат децата ни!
По негово предложение всички заедно дискутирахме един цитат на Ги Корно от книгата „Остъстващи бащи, изгубени синове“:
„Бащата е първият значим друг, когото детето среща извън утробата на майка си.
За новороденото той преди всичко представлява – макар и доста неотчетливо – не-майката; той въплъщава всичко, което не е тя. Той става третото действащо лице в любовната история, привнасяйки елемент на раздяла между майката и детето.
Самото му присъствие задейства процес на диференциация, тъй като чрез „притежаването“ на жена си той поставя край на блаженото състояние на симбиоза, в което майката и детето са живели:
„Твоята майка е моя жена и обича и мен!“ – заявява той. Детето чувства, че вече не е единственият обект на желание.
Следователно, бащата по този начин въплъщава принципите на реалността и реда в семейството. При по-дълбок анализ обаче се вижда, че истинският от-делител на майката и детето не е бащата, а по-скоро желанието – желанието на двойката да се открие един друг извън детето. Дори и само като среда, чрез която на желанието се дава уважителен израз, присъствието на бащата е съществено. Някои бащи поставят брутален край на симбиозата между майката и детето, защото ревнуват от огромното количество внимание, изливано върху бебето. Като общо правило обаче, любовното желание на двойката един към друг прекратява изключителното очарование от детето – нещо, от което за известно време новороденото има нужда, ако трябва да има здрав старт в живота.
Бащата му помага да установи вътрешна структура. По-конкретно, неговото присъствие прави възможно детето (особено момчето) да развие собствена агресивност (себеутвърждаване и способност за самозащита), сексуалност, чувство за изследване, подход към Логоса или способност за абстрахиране и обективиране.
Бащата освен това, помага на синовете си (и на дъщерите си) да направят прехода от света на семейството към света на голямото общество, макар че майката също играе засилваща се роля в прекрачването на тази пропаст.
Като цяло, децата, които са били адекватно обгрижвани от баща си, показват повече самоувереност в изследването, в избора на професионална кариера и в личните си инициативи.
Бащината любов често се изразява в условни термини като начин за насърчаване на постиженията на детето: „Ако успееш в еди-какво си, ще ти дам онова, което искаш.“ Присъствието на този условен елемент е от критично значение за развиващото се чувство на отговорност на детето, за желанието му да проверява и да прекрачва границите и дори за уважаването на установените йерархии. Той обаче, ще има положително влияние, само ако е уравновесен с топлота, любов и привързаност.“
Други подобни статии:
Връзката баща-син/дъщеря и майка дъщеря /син – за замисляне
Отхвърляйки бащата или майката
Бащи, абсурдните съдебни решения имат алтернатива
Оставете коментар