Споделеното родителство (отглеждане на децата) се счита за една от напредничавите концепции за родителските взаимоотношения след раздяла/развод.
Това е така, защото вижда майката и бащата като еднакво важни за децата и признава правото на детето да е в контакт и с двамата си родители. Споделеното Родителство (СР) е сред изброените семейни приоритети на Съвета на Европа (https://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-EN.asp…) и на Европейския съюз (https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89…) .
- това дава възможност за по-добро емоционално узряване и сигурност – и за децата, и за родителите.
Една от основните психически потребности на децата е тази от редовен контакт с двамата им родители. В случай на желано СР те могат да ги опознаят в най-добрата им родителска форма, защото всеки родител е имал възможността през периода, когато не е пряко ангажиран с децата да отделя време за себе си и пълноценно да се развива, да си почива, да пътува, да работи до късно, да се наслаждава на интензивен личен и социален живот и т.н.). Също така с това може да намалее напрежението между родителите и злоупотребите с правото на семеен живот както на детето, така и на всеки родител.;
- жената-майка има възможност за баланс между професионален и личен живот – на майката не ѝ се налага да прави избор дали да бъде 100-процентова майка или да даде размах на кариерата си;
Когато не е поставена пред изпитанието 24/7 да бъде перфектната майка, домакиня, професионалист, приятел и т.н., животът е по-удовлетворителен. Тя може да избере да постъпи така, че раздялата с бащата на децата ѝ да бъде едно ново начало, вместо продължение на разочарованието и агонията, довели до раздялата.
- всеки родител може да бъде облекчен за една цяла седмица от задължението да полага преки и непосредствени грижи за децата и логистиката около отглеждането им. В резултат родителят е отморен и отпочинал и липсва напрежението от битовизмите. След тази седмица родителят обикновено жадува да се види с децата си и да им посвети всичкото си време и любов, готов е да се забавлява с тях и има търпението да участва в учебния процес ефективно. Децата копнеят да бъдат с другия си родител по същата причина – отдадеността е пълна;
- детето може да има дом при мама и дом при татко, стига навсякъде да има необходимото;
- не е задължително родителите да общуват активно и да си бъдат приятели, но е важно да имат минимално уважение помежду си и пред децата да се държат с емоционална зрялост (възможно е родителите дори да не се засичат при предаването на децата, тъй като то става в понеделниците – единият води детето до образователната институция, а другият го взима от там);
- всеки родител сам поема издръжката на децата за времето, когато те са при нея/него и не се дължи допълнителна издръжка, което често е спорен въпрос в съда при развод.
СР е област, в която медиацията е особено ползотворна.
Защото СР не може да се реализира на всяка цена – насила хубост не става.
Има случаи (и се надявам, че те са ИЗКЛЮЧЕНИЯ), в които наложеното СР може да бъде обективно невъзможно или да има вредоносни последици за децата. Например, при родители със сериозни психически проблеми, с тежки зависимости или без родителски капацитет (като отказ от родителство). За да се случи наистина едно споделено родителство, е нужно да се установи и изгради реално ниво на минимално достатъчно доверие, отговорност и напасване между родителите, на нова основа.
Често бившите интимни партньори не са практически готови за това ново партньорство. Често техните възгледи (за възпитанието, за „най-доброто за детето“) и ценностните им системи, се различават толкова много, че просто не намират пресечна точка и общ език. Или пък в наранеността си двамата непрестанно смесват двата плана – 1. интимните си отношения и 2. родителските си права и задължения. Да не говорим за емоционалния и психически товар, който тежи, пречи и изкривява погледа им към „доброто на детето“/“висшия интерес на детето“.
Когато за щастие, те вече имат зрялото съзнание, интелигентността и готовността да прозрат важността на това партньорство за пълноценния живот на децата им, отново се оказва необходимо да се поработи – за ясно предоговаряне и практично реализиране на СР в ежедневието им.
По същество, споделеното родителство означава и двамата родители да имат равен принос, решаващ глас и присъствие в живота на детето си, независимо, че са разделени/ разведени, т.е. съвместна грижа и упражняване на родителските правомощия.
Дори, когато в процедурата се изчистят емоционалните спънки и родителите се настроят заедно в една посока, предизвикателства се пораждат и от чисто физическо естество. Например, когато двамата живеят на 500 км един от друг, а детето е още бебе? Ами, когато живеят в двата края на света?… Не е лесно, но е съвсем възможно да се намерят работещи решения и медиацията доказва това!
СР става все по-актуално в развиващото се гражданско общество, в което и майки и бащи, а и деца, избират да са все по-активен, цялостен, отговорен и равностоен фактор в творенето на своя живот.
Наскоро адвокат-медиатор ми сподели:
„- Нали си разказвала, че имаш успешна практика със Споделено родителство? Известно ми е, че има идея да се предвиди и законодателно. Миналата година направих опит с едно споразумение по взаимно съгласие, но съдът ни указа, че не го харесва така: (не било по закон) и трябваше да го префасонираме, нищо че родителите се бяха разбрали точно за споделено родителство. Как е в София? Четох, че има противоречива практика, а сега пак ми изниква такъв казус. Прочетох, че в СРС има напредък и браво! В Пловдив, когато се аргументирах защо го искаме, имах усещането за непознаване на този правен институт изобщо. Тогава се съгласиха хората със съдийската препоръка, но сега искам да отстоявам решението на родителите…“
Какво мислите Вие за това?
Има значение! Темата е важна за всички ни и си заслужава да говорим често по нея.
! Статии, които горещо препоръчвам (еднакво важима и за двамата родители): „Отхвърляйки бащата…“ и Психологически последствия от раздялата с майката
В практиката ми дотук има дузина случаи, в които съдии от СРС приветстваха споразумението между родителите, постигнато в медиация, одобриха го и постановиха споделено упражняване на родителски права. За два от тях ще разкажа в отделни статии*.
Теоретична обосновка (без претенция за изчерпателност):
„Българската правната доктрина още при действието на отменения СК, макар и като изключение, допуска възможността за съвместно упражняване на родителските права – Ненова, Л. Семейно право на Република България. С: София-Р, 1994 г., с.637: «Липсва обаче принципна пречка за едновременното упражняване на родителските правомощия, тъй като и двамата родители ги запазват и след развода.».
В действащия СК местоживеенето на детето се разделя от упражняването на родителските права и задължения. Диференциацията е проведена във всички значими за разглежданите отношения разпоредби – чл.51, ал.1; чл.59, ал.2; чл.70; чл.127, ал.2; чл.128, ал.2; чл.134 СК и други. Следователно, в действащата нормативна уредба не е възпроизведено безусловното изискване на предходните СК и ЗЛС за концентрация и на местоживеенето и на упражняването на родителските права единствено у единия от родителите. От новото разрешение на закона може да се направи извод, че законодателят допуска съвместното упражняване на родителските права.
Григорова, С. Практически проблеми на новия Семеен кодекс. С.: Сиби, 2011 г., с.85: «Разграничаването на тези два въпроса показва, че не е задължително и метоживеенето, и родителските права да са концентрирани само у единия родител.» Съществува също така виждането, че това разделяне е направено с цел определянето на местоживеенето на детето винаги да става по общо съгласие на родителите.
Вж. Тодорова В. Семейните отношения в променящия се свят. С. С.304: «Ето защо в хипотеза на еднолично упражняване на родителските права след развод родителят, при когото детето живее, не може еднолично да променя местоживеенето на детето.» Такова мнение се застъпва и в редица решения на ВКС – «Детето не следва родителя, комуто са предоставени родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127 ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители.» – Р. № 234 от 30.05.2012. ІV г.о. по гр.д. N 1580/2011 г и Р. № 225 от12.06.2013г. ІV г.о. по гр.д. № 1259/2012.
От своя страна Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, от 27 ноември 2003 г. «Относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност» дава следното легално определение на споделените родителски права: «Приема се, че родителските права се упражняват съвместно, когато по силата на решение, или поради действието на закона единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на другия носител на родителската отговорност.»“
Съдебна практика* по темата следва.
Следва продължение…
Оставете коментар