„Аз съм себе си“ -> „Себе си“ -> „Аз съм“
Колко много хубави хора вече говорят и преживяват какво е „да си себе си“…
И все повече си припомнят, че това е първо – едва тогава можем да бъдем наистина и с някой друг.
Чудя се дали и за колко от нас е дошъл следващият първи момент – да са себе си в съзнателно избрана заедност?!…
Не само понякога – в безпаметно влюбване от самосебе си, докато се разпадне; в удобно сътрудничество, в което се оглеждаш и напасваш с другия чрез част от теб; в сделка за пречистващо завъртане на кармичното колело… А и в свободна от условия среща на цялости, които не просто (се) възпроизвеждат, а създават нова вселена. В равностойно партньорство, избрано с чисто сърце.
Дали е дошъл моментът, в който тези двете могат да вървят ръка за ръка напред?… Да случим личното си израстване заедно с израстването в двойка, в екип, в общение. Вeче видимо и със същия откровен и свободен фокус върху взаимоотношенията, както върху личността.
Ясно е, че този момент идва, когато дойде… природата не бърза. И в притихнал диалог с чая и снежинките днес, просто се запитах – докъде сме ние-хората, ние-българите в това, каква „критична маса“ е налице сега?
Честно. Като първи сняг.
За кои от вас е дошъл този момент?…
Оставете коментар