Срещам познати майка и син. И на сериозния и загрижен въпрос на майка си „какво правихте днес в училище?“, момчето отвърна с този закачлив виц:
„- Иванчо, какво правехте днес в училище?
– Търсихме корен квадратен.
– Я, да му се не види, още по мое време го търсеха.“
Този, който познава прекрасното усещане от намирането в уж безнадеждни ситуации, да вдигне ръка 😉
Познати ли са ви реплики като:
– „Леле, за пръв път от години ние наистина си говорим… и даже се чуваме”,
– „Съжалявам много за това, което направих… не мога да върна времето, но, наистина съжалявам”,
– „Ама наистина ли не ме мразиш?“,
– „А, стига бе, сериозно ли това не ти е важно, мислех, че е най-важното за теб!“
– „Сега разбирам, че не искаш да ми вземеш децата!”,
– „Всъщност, и аз това искам – детето ни да получи най-доброто образование.”,
– „Да, да… искам да се разберем, в крайна сметка и двамата губим в момента”…
Обичам това, че медиацията ни среща в re*think it! (помисли го от-ново, по нов начин!)- среда. Подобно на полезните и гениални идеи за рециклиране и редизайн, които ни хрумват и много харесваме. Когато общуваме в такава среда, дори и да сме в „зациклили“ и неприятни ни ситуации – откриваме мястото вътре в нас и помежду ни, където всичко е възможно!
~ * ~ ~ * ~ ~ * ~
Свързани статии:
Оставете коментар