„Част от мен“

„Усещането, че някой е част от мен. Не просто сме свързани – съчетани сме

в единен организъм, в „богомило“ семейство, дори независимо дали искам.

И всяко трепване в Частта, веднага повлиява на Цялото. „ 

 

Изпитвали ли сте го?…

С любимия на сърцето си, със сродната си душа – даже да сте разделени със светове един от друг.

С „почти непознат“. С някой отсъстващ, но вечно присъстващ, който все не се побира в „бивш“.

С децата си.

С другите ви същности…

 

Любопитно ми е, какво правите с такава част от вас?

 

(казвам „правите“, защото „просто да сме“ се реализира чрез свободен избор на намеренията, мислите, словото и действията ни, нали?)

Как ползвате тази част реално, на практика? – обажда се медиаторът в мен. Позволявате ли й да се прояви докрай? Вслушвате ли се в нея?… Или? Храните ли я и с какво? Тренирате ли я? Пречиствате ли я?…

Друга част от мен, наричам я закачливото старче, се усмихва: Заговорваме за приемането, когато се уморим да се борим, а?!… Но приемаме наистина едва, когато се отдадем.

Е, приемате ли тази ваша част такава, каквато е – с „взаимното дялкане“, което носи?  – продължава още по-нататък провокаторът в мен. Или предпочитате да приемате от нея – когато се случва да тече в посоката, в която сте тръгнали и не размества плановете ви? Когато не ви вади от зоната ви на комфорт? Когато не ви кара да чувствате, че губите контрола и да мислите, че става излишно сложно и трудоемко?… И изобщо, на нивото на хамалогия на бита, способна да изземе почти цялото пространство на ежедневието – дали се стига дотам да отворим прозорец? Да погледнем като за първи път и да проверим можем ли да усетим тази част като повече от даденост?… Ей така, от чисто любопитство. Ако не от грижа за собственото ни здраве / свобода.

За настоящата Катина, щом някой е част от мен – отношението ми към него съзнателно е, каквото към мен самата.

Това включва свободата да съм себе си докрай – единствено трайния комфорт, според мен. Със спонтанното разголване, странността, сенките и лудостта. А също и с дивите чувства, тихото уважение, ежедневната грижа, чистото пробване, надеждата…, които давам щедро на себе си. Включва и най-смелото експериментиране.  Защото именно чрез нивата, на които се проявявам – Частта, Връзката и Цялото – аз разпознавам, устойностявам, интегрирам и се забавлявам с всяко парченце от личната си и общата ни мозайка.

Ето, казах „експериментиране“ и друга моя същност заговори за предизвикателство.

Тя: „- Вече дори не ме дразни чалга-мисленето, че „всички Приказки стигат само до брака“, удивлявам се защо моят любим още им дава ухо?!.“

Той: „- Ааа, на чалга не давам ушите си, любима. Но накъдето и да ги обърна – чалга. Да тръгна да композирам ли?! :)“ (диалог от една медиация)

Първопроходецът в мен: А защо не? Все някой композира новата форма, все някой става канал за шедьовъра и му дава път. И щом му идва отвътре и времето е назряло, никога не е сам (само една личност или само една двойка) –  такава важна промяна някак все става в гениален синхрон.

Само че, да си изследовател-първопроходец по талант, не е достатъчно – нужно е и да го избереш!

ЗаКлючение от любителката на ароматния миг: Преди се чудех защо спонтанните ми покани на чай изненадват чак толкова. Сега изненадваната съм аз – дори жени, подозрителни към различността ми, но усещащи вътрешен подтик за оглеждане и обратна връзка и дори мъже, които не пият чай и не очакват нищо от мен, започнаха да ме канят на чай с мед и лимон.

Защо тогава да не го правим и с частите от нас?…

 

Б.Ч. (Бисквитка към Чая): „…А всички знаем, че точно там, където боли има най-категоричен зов за внимание – имаме нещо да разгледаме, да изцелим, да осъзнаем. И не става с отричане, загърбване и отлагане – става с работа, става с общуване и то, много често общуване. Сякаш готовността и доверието да изречем нещо направо от сърцето си, е най-сигурният знак, че вдигаме завесата на собствената си цензура от сцената на живота си и вкарваме глътки свеж въздух. Нова перспектива, внезапно отворило се пространство, възможност за диалог, за обмяна и съпричастност. И две чудеса: катарзис и вдъхновение.“ 

*Благодаря на Жоро за облика на първата снимка, за бързият отклик и сърдечният подарък да е такава, каквато я виждам.