Защото:
1. Зачестяващите сблъсъци „до кръв“ в училищата изглеждат безизходни. И в интервю пред БНР, министърът на образованието призова за инкриминализиране на насилието в училище. И моят спонтанен отклик беше: Добре де, крайни мерки за крайностите, но дали сработва? И нали точно управляващите, ръководителите – министри, инспектори, директори – са тези, от които зависи дали ще се ползват работещи в дълбочина инструменти или ще въртим в порочния кръг „наказание, криминализиране и осъждане… и рецидив“. И после какво? И до кога така?
Още една причина медиацията да се ползва активно в училищата, ПРЕДИ да е станало крайно и късно:
– за мирно и холистично разрешаване на конкретни конфликти +
– за трениране на реално миротворчество в ситуации от ежедневния живот +
– за мъдра превенция.
Този инструмент работи, казвам аз и участниците в училищните медиации, за които мога да разкажа, но не мога да разкрия, защото медиацията е конфиденциална.
И, разбира се, заедно с часове по миро’творчество/приемаща/ненасилствена комуникация – със себе си и с другия Tи. Давам в това и за това!
2. Ползването на добрите практики, не е нестандартно, а си е интелигентно мислене! Еволюция е.
Предлагам разрешаване на сблъсъците чрез здравословен диалог между всички включени, вместо замазването и влошаването им с „наказване, съдене и инкриминализиране“.
И часове по миро’творчество – с интересни за младежите дискусии по реални, ‘звънтящи’ им сега въпроси, които:
– тренират умения за себеизразяване в деликатни ситуации,
– свободно поемане на отговорност,
– мотивират за партньорство,
– вдъхновяват за приемане на различията,
– създават по естествен път добър климат, принос, култура и превенция.
! Нормативна регламентация на училищната медиация в страните от ЕС
Naistina trjabva da produljim razgovora. Imame razraboteno pomagalo ot 500 str., trjabva da go vkarame v upotreba.
Да, наистина! Чудесна работа сте свършили с това помагало. Хайде!