Раздялата – защо да не я празнуваме?!

„Да пием за свободата и за любовта!

Едното не изключва другото.“

Жюлио Бокарн

 

“ – Дошли сте с решение да се разделите? Добре дошли!“ – посрещам аз двойките за медиация по повод развод.

– Това, за което сте дошли е тук. Нека го направим по най-добрият начин. И ги приканвам да опишат откровено най-добрата раздяла, която ще удовлетвори и двама им – така, че да се чувстват начисто.

Без уловка. Без предубеждение. Без притискане.

                                                                                                      { Моето К – виждане за раздялата

Двойката на настоящето е динамична и в нея няма задължителност. Възхищавам се на изобилието в нашата многоизмернa реалност! Разполагаме с цялата мечтана пъстрота – в живота ни може да има различни двойки в различни моменти или изобщо да няма двойка, тя да е стереотипна или ексцентрична, моногамна или „от свободен тип”, популярна или новаторска. Наред със свободния ни избор, просто е важно и двамата да сме съгласни да я изживяваме такава. Ето в това е новото – в актуалното, открито отношение към двойката и съГласието! И в този контекст раздялата е нормален отказ от доброволния съюз.  Разделям се с това, което е вече изчерпано – с уважение, благодарност и с лекота продължавам нататък. Разделям се с това, което не ме устройва и не хармонира с настоящето ми разбиране и избор. Разделям се физически, в мислите и намеренията си. Разделяме се и се събираме всеки ден. В този естествен процес могат да ни препънат много камъчета – като наложените отвън отживели стереотипи, предразсъдъците и неосъзнатите ни отвътре страхове и вкопчвания. Заедно с това процесът на раздяла почти никъде не е описан безпристрастно, а го откриваме… живеейки. На този фон въпросът ми: Защо празнуваме брака, а не празнуваме раздялата?! често прозвучава странно. Но скоро чух от приятелка, че „и това го има някъде във Франция” и не се учудих, защото е подобно на отношението към смъртта, където светлият поглед на хавайците особено ми импонира. Всъщност, срещам го и чувам да вибрира и в посланията на будисткия Диамантен Път и в изконните мъдрости. Слагам точката (ах, за миг се фокусирам върху нея като маркер за край нa предишното и си давам сметка, че тя не задължава, а позволява начало на следващото!) заедно с широка усмивка заради подхвърлената в синхрон реплика от случайно минаващ филм: „Италианците не се развеждат, те просто не са заедно.” 🙂 Дали са много хората, на които раздялата им стои в главата, но не им стиска?! Заради възпитанието, че тя е нещо лошо… или, защото често не сработва (а е бягство и празно прилагане на стереотипа)? Или просто, защото някои могат да си я позволят, а други не? Мен не ме интересува кога развръзката на една връзка ще е с раздяла, интересува ме: даваме ли си сметка защо /какво става?!

Като медиатор ме занимават разминаванията във взаимоотношенията (включително раздялата), защото именно те са мощен камертон докъде сме и генератор за разширяване нивото на съществуване. Интересно ми е да участвам и да съм полезна в този процес на съзнателно и градивно транс-формиране.

Затова сложих първо своето виждане за раздялата. За да съм безпристрастен професионалист и, едновременно полезна с присъствие личност, според мен е нужно първо – да съм интегрирала основните елементи на собственото си разбиране и второ – да го живея съзнателно, без да го смесвам и намесвам в процеса на работа. Това е моята опора като медиатор и заедно с чистото ми намерение, изследователската настройка и вдъхновение, други лични „гаранции за надеждност” не мога да дам :-). В този смисъл съм далеч от „любовен доктор”, както пикантно ме бяха определили в едно интервю. Ролята ми е на „огледален домакин” – желаещ да отрази равностойно изборите, подкрепящ изразяването на актуалните интереси и създаващ благоприятна среда за тяхното съчетаване.}

–  Искате ли да проверим дали и как решението за развод ще работи за вас? – продължавам с въпросите към развеждащата се двойка.

Кое не можете да разделите? Къде планът зацикля и става безизходно? А защо искате да разделите точно това?… И стигаме до причините за раздялата – тези от тях, които са по-надълбоко от нивото „интереса клати феса”. Например: ако имате още чувства един към друг – какво правите с тях; ако имате деца, какво ще правите с неразделимото, какъв пример искате да им дадете чрез взаимоотношенията си от тук нататък; ако причината за раздяла е в нещо трето, различно от видяното до момента? „- Нямам представа какво ще правя, но знам какво Не искам и Няма да правя. Знам с какво приключих.” – възкликва единият и с това се отприщва значимото „слагане на масата” на гледните точки. Да, какво точно е това, с което приключваме?…

Да кажем Да на себе си, понякога означава да кажем Не на някой друг. Неспособният да казва Не, е неспособен да каже и Да с отворено сърце. Потискащият Не-тата си, ще се свие в най-важните моменти със свръхприспособеното и контролирано „то мълчи…“ и за гласа на сърцето си. Затова, нима не си заслужава да се разделим с другия, дори само, за да се освободим от задръжките си? Заслужаваме да усещаме, че свободата е в нашите ръце! Ето това е за мен една практическа полезност от раздялата и от така „спряганата” равнопоставеност между мъжкото и женското, между самостоятелността и свързаността. Как изобщо ще видим и ще ни хрумне да се разделим с ненужното и предразсъдъците вътре в нас, ако не използваме свободата си да се разделяме с другите хора?! И, любопитно, как ще разрешим граничния сблъсък между едната мисъл: че чак след като се наживеем на изкушенията и освободим от суетите, сме готови да видим и влезем в красотата на истинската връзка и другата: че точно истинската връзка е най-благотворната среда, в която израстваме, освобождаваме се от отживелиците, забавляваме се и се разгръщаме в пълния си потенциал.

Някои наблюдения от практиката ми

От 500 медиации,

в 271 раздялата е инициирана при крайна непоносимост (много след като „ножът опре до кокала”),

в 133 – при силна нужда от запазване индивидуалната зона на комфорт,

в 87 – при комбинация от „не ми се занимава вече” и влияние на роднини/приятели/ авторитети, а

в 9 – при изчерпване на тази и преминаване към друга връзка.

На какви мисли ви навежда тази статистика?- ще ми е много ценно да споделите…

От един момент нататък, аз се запитах: В колко от тези случаи са ме потърсили преди подаване на документи за развод?

Защото – невероятно, но факт: разводът все още присъства и е известен в нашата гражданска и правна реалност като безсмислено формализиран, войнствен и неприятен процес. И то, в необяснимо противоречие с принципа на доброволността (чл. 46 от Конституцията на РБ). Условията се олекотиха с допускането на съдебната спогодба и сътрудничеството между съдии и медиатори (Центъра за спогодби и медиация към СРС/СГС). Но все още пулсира една голяма, изумяваща чуденка!

Затова, знак за внимание: както разводът, така и раздялата не са единствени варианти за изход, който може да откриете чрез медиация – поне тази, която аз предлагам. Има възможност да дойдете, за да огледате взаимоотношенията си, да изградите мост помежду си, да трансформирате неработещото в работещо и да ги подобрите. В безпристрастна и добронамерена среда, в която никой не ви гони, манипулира, дебне и съди, да погледнете ситуацията от нов ъгъл – за нестереотипен изход, който избирате. Предпочитам го и го препоръчвам пред сценариите от типа „Той срещу Тя”, „зъб за зъб”, „глава в пясъка” или „кой-каквото успее да отмъкне” със започване на нов живот, ближейки си раните и въздишайки за белезите с „отървах се”. Защото, мъже, да загърбиш не означава да приключиш, жени, да съдиш и заливаш с болка не значи да приемеш. Как можем да очакваме да дойде чисто начало, освен след чистоплътен (плътен с чистота) край?

„- Раздялата ми дава: свободата да бъда единичка, да се почувствам вън от свързаността, която не знам как да нося. Чисто предпазно средство, за да не разруша нещо, което се нуждае от самоградеж и саморазвитие, защото не искам да бъда в позицията да насилвам нещата. Финал, някакви граници, в които да усещам окончателността, за да не се изкушавам да се връщам към неработещи инструменти, към опита да се намесвам волно или не в живота на другия и в негов избор, да искам с подтекст на очакване или изискване.” (Тя)

„– Раздялата и разводът са различни неща. Много зависи дали се разделяш с гадже или с жена, с която си бил дълбоко свързан. Изобщо не ми се коментира случая, когато е с жена, към която имаш чувства и свързаността продължава. Но в един момент просто решавам и тегля чертата, освобождавам се от чувството, че съм вързан, дистанцирам се. А, ако пътищата естествено се разделят, ми олеква.” (Той)

Честито, войната между половете очевидно приключи! Свободата се оказа вътре във всеки от нас – това, от което се освобождаваме са собствените ни мисли. Дали и кога може да започне  граденето на Между?

Един златен ключ – границите

Поглеждали ли сте на раздялата като на проява на естествения ни стремеж да поставим граници?

Изграждането на граници в самите взаимоотношения е съпреживяване, способно да засенчи вълнението и удовлетворението от всякакви екстремности 🙂 По мои наблюдения, от 3 год. възраст нататък повечето от нас се справят с това поединично, както дойде и от самосебе си, докато не се случи катаклизъм, привличащ вниманието. И ето повод да изберем да сложим (или не) фокуса върху самите взаимоотношения, за да ги огледаме и развием съзнателно. Така изследването на границите (и точното отстояние) се оказва важно, както за центрирането на личността в избраната връзка, така и за наистина приключваща раздяла, независимо до къде ще се стигне – до окончателно разделяне на пътищата в живота, прекратяване на заедността и съжителството, дистанция в две отделни стаи или екскурзия за размисъл и почивка. Или пък, до освобождаващо сБогОм, след което истинската любов винаги намира път.

За да се срещнем (отново или с някой друг) – първо е нужно да се разделим, нали? Моята обживяна идея-отговор на въпроса защо не ни идва да празнуваме раздялата, е: защото само чистоплътната раздяла (се) празнува 🙂

Предизвиквам ви: Опитайте по нов начин! Да се разделим съзнателно е по-приятно, по-трайно и е част от пътя на пълноценната и смислена любов.  „Никъде другаде няма едновременно толкова щастие, но и толкова страдание, колкото в любовта. Ако от силната връзка между мъж и жена възникне пример за подражание, от тях се излъчват радост и щастие, както навътре, така и навън.” – Лама Оле Нидал.