Нали знаете, че обичам да участвам в полезен обмен и да споделям добри практики?!
На 6 октомври бях поканена от Ивайло Иванов, председател на Сдружение „Българо-Румънски трансграничен институт по медиация“, да се включа в конференция на тема “Опитът на Унгария и Норвегия за прилагане на възстановително правосъдие и наказания на свобода – нови хоризонти пред наказателното правосъдие” по проекта “Новите европейски стандарти за прилагане на алтернативи на лишаването от свобода“ на БРТИМ в партньорство с Институт за решаване на конфликти.
Накратко това означава, че говорихме за новите аспекти при замяната на наказанието лишаване от свобода за непълнолетни лица с: 1. пробация и 2. възстановително правосъдие, част от което е и медиацията. Една, не просто хуманна мярка, но и здравословна и ефективна за цялото общество, като едновременно се отчита и баланса на различните интереси в него.
Благодаря, че презентациите бяха кратки и полезни. Проф. д-р Добринка Чанкова, пионер на възстановителното правосъдие в България и един от любимите ми ментори, отново огря цялата зала със своята естествена ерудираност и сърдечност. Ивайло Иванов пък беше чудесен модератор на дискусиите, в които се срещнаха градивно различни гледни точки, без борба, защита и лицемерие. Приятно е, когато заедно – представители на министерството, на различни държавни органи и НПО, експерти и просто граждани – мислим какво по-добро би могло да стане и как, вместо какво „не може да стане“!
Експертният опит, споделен от г-жа Митка Драгнева за пробацията беше много информативен за мен. Не знаех, че: през последните 10 години, 22 хиляди непълнолетни са изтърпяли наказание пробация, вместо лишаване от свобода; средно около 1200 осъдени на пробация всяка година преминават през индивидуални и групови корекционни програми по различни теми като грамотност, развитие на комуникационни и социални умения, овладяване на агресията, преодоляване на криминогенни нагласи и стереотипи и много други. И ми харесаха изказванията на г-жа Йорданова: „Добре, работим индивидуално чудесно. Но нещата работят, когато ги правим съвместно“. И двете искрено подчертаха отвореността за сътрудничество с НПО, въпреки, че все още законът не разрешава на службите да ползват външни експерти. Е, време е законът да разреши и това, щом е за доброто на всички ни и, разбира се, спрямо общи обективни изисквания. Изпипано беше и проучването на потребностите на съдии, прокурори и пробационни служители, представено от доц. д-р Николай Цанков от ЮЗУ,,Н.Рилски’’. Изобщо, добре свършена работа по този проект, завършил с обучения на пробационни служители, а доколкото разбрах колегите от БРТИМ движат и други полезни проекти в Русе. Радвам се и им пожелавам успех!
Благодаря на Ивайло Иванов и за краткото блиц-интервю, в което ми отговори на три въпроса:
- Кои полезни практики и опит, споделени от норвежките и унгарските ни колеги, са лесно и бързо приложими у нас?
Често революционните идеи биват трудно възприемани от професионалистите, които разчитат на законови промени, за да разширят инструментариума си. И днес българското законодателство, което е синхронизирано с европейското, дава възможност за отклоняващи мерки, както от страна на полицията, така и от страна на прокурора.
По мое мнение, предсъдебните и социалните доклади, семейно-груповите конференции и конференциите на подкрепящите кръгове могат веднага и без законови промени да бъдат включени в практиката, както в социалните услуги, така и в експертните такива, насочени към интервенция на деца и младежи с девиантно и делинквентно поведение.
- Какво те впечатли най-силно в срещите с колегите-медиатори от тези държави?
Впечатляващи са ангажираните в силовите ведомства служители, с които се срещнахме в Унгария и Норвегия, високата им компетентност, образованост и адекватност на преценките, основани на умереност и справедливост. И това, на фона на една либерална и демократична съдебна система, поставяща в центъра Човека и произтичащите от това предизвикателства. Също и увереността на ангажираните с медиация граждански организации и държавни служители, че само чрез сътрудничество между институциите могат успешно да решават тези предизвикателства.
- В какво, според теб е златният ключ „да се разгръща по-добре достъпът до медиация“ в България?
Считам, че на интелектуално ниво много от ангажираните в съдебната система професионалисти са съгласни, че спогодбата, постигната чрез медиация е по-добрия вариант, но все още по инерция разчитат на държавата, министерството, закона, да инициират промените. Убеден съм, че целенасочена кампания на Министерството на Правосъдието за популяризиране на ползите от медиацията, би довела до промяна на обществените нагласи. Задължителна въвеждаща информационна среща по медиация на първо време за гражданските дела, би имала значим успех.
;);):0)