Конфликтът е като земеТресеНие.
С епицентър в пространството помежду ни.
Видяхте ли как…
„… едно земетресение може да ни направи по-добри хора?! Накара ни да оценим истинските стойности в живота си, близките, които обичаме, целта, към която се стремим! Земетресението освободи собственото ни напрежение, страхове, стрес и отчаяние……за да ги замести с благодарност, прошка, съчувствие, емпатия и любов! Майката Земя ни напомни, че сме неразделно свързани, че сме едно единно цяло, и че от нас зависи в какво място за живот ще превърнем синята си планета!“ – Център за духовно развитие „Калей“ via Stanka Aidego
„Всичко, което ни се случва е за добро и е най-добрия начин, по който може да ни се случи. Всеки природен катаклизъм е освобождаване на пространството и земята от натрупана негативна енергия. Тази негативна енергия се създава от хората чрез мисли, слова и действия. Катаклизмите избликват там, където е източникът на „негативната“ енергия. Това е правило. Всеки може да разсъждава върху това и да мисли върху себе си. Другото е само шумотевица. Бог да Благослови България и Българския Народ! Да Бъде!“ – Минчо Минчев via Elitsa Kostova
„Снощи разбрах, че имам огромно количество чанове и хлопки на разни места. Като почна труса и къщата ми запя… Да, обичам пеещата си къща! Каквото и да е, поогледайте се. Може пък да има над какво да се помисли… Да ви шарен деня и да ви е смислен! – Rozmari De Meo („За знаците, самообладанието и …важните неща“)
„Ако знаех, че утре ще свърши света, всички песни в душата си щях да изпея,
всяка болка, обида и грях да простя… Малко повечко, може би, щях да се смея…
Ако знаех, че утре ще свърши света, премълчаните истини щях да разкажа,
вместо стихове аз за Любов да редя, всяко чувство потискано щях да покажа.
Ако знаех, че утре ще свърши света, бих събрала накуп всички стари предмети,
и кибритена клечка ще хвърля над тях, за да греят, там Слънцето дето не свети…
Ако знаех, че утре ще свърши света, щях да бъда безумна, обичаща, смела..!
И за ден на душата ми ще позволя да навакса това, дето съм и отнела…
Ще отворя сърцето си за Любовта като Феникс, възкръснал от пепел – красива!
Ако знаех, че утре ще свърши света, аз ще имам цял ден.., за да бъда щастлива!“ –
Павлина Соколова via The paradox of our age (Парадоксът на нашето време)
И какво, ако се запитаме:
Защо е нужно конфликтът във взаимоотношенията ни да стане също толкова неизбежен и животокасаещ, че да не можем да си позволим да го загърбваме?…
Как действаме и мислим по време на конфликт – виждаме ли своя принос в него или оставаме само горките оцеляващи? Поединично ли се спасяваме или се обединяваме, за да се справим мъдро?
И как използваме този освобождаващ трус, дали за нашето най-добро?…
Съгласна съм със всяка дума в тази публикация. Колко мъдрост и истина се събрало в нея. И, по всяка вероятност, не един от нас мисли по този начин, но не винаги намира време и желание да открие сърцето си на целия свят. От свян ли или от леност? И така се губи в земната суета.
И накрая ще помоля: Земе, не ни треси, ще се поправим…
Присъединявам се към молитвата. И към намерението на откритото сърце 🙂
Римма е име, което свързвам с една прекрасна дама от детството си – смело изявяваща своята уникалност, сладкодумен събеседник, творец на стихове, енергийни картини 🙂 Поздрави!
Много топли думи на едно място! Това вълнува, окриля, одушевява, всява надежда, че си на прав път. А пътят е с неизвестна дължина и се състои от редица малки пътечки, всяка от които е от значение, за да се стигне набелязаната цел. С топли чувства.