(едно оразличаване, вдъхновено от ситуация в ТВ филм):
Млад психотерапевт е в работна среща със съпружеска двойка – и двамата с панически страх от мостове. Споделят, че през целия си живот и двамата ги заобикалят, страхувайки се от срутване и падане като минават по тях.
Дори, когато се е случвало да стоят от двете страни на един мост и това е единственият път помежду им.
В края на срещата, след установеното доверие с психотерапевта, той им предлага да си затворят очите и да си представят: че вървят и стигат до мост, който е невъзможно да заобиколят. Насочва ги внимателно да го преминат, стъпка по стъпка… и накрая ги пита:
– Как се чувствате? Какво стана?
– Ами… не знам, всъщност, едва стигнах до средата и… скочих от моста.
По-късно психотерапевтът обсъжда случая с ментора си и споделя, че би искал да продължи да се среща с тази двойка, за да им помогне да минат по моста.
Опитната възрастна дама й казва:
– Нали знаеш, че пациентите с фобия могат никога да не се освободят от страха си?!
– Тогава защо работим с тях? …
– За да не скочат от моста.
Какво ли мислят психолозите и психотерапевтите за това?… Питам ви! 🙂
МЕДиаторът работи с двама души, които искат да се срещнат – независимо дали минавайки по моста или решавайки да не минат по този мост, защото това е най-доброто и за двама им. И заедно да преоткрият, развият и приложат в конкретната трудна ситуация, своето естествено умение да изградят мост помежду си…
P.S. По въпроса за пресечните точки на Медиацията с Психологията изследвам отдавна, ще питам и пиша тепърва. Засега ще споделя, че лично на мен в това отношение са ми най-близки психологическите методи, развити в Гещалт. А на ключовата тема за границата между Медиация и Психоанализа ще обърна специално внимание, защото е от важните за медиатора.
Оставете коментар