‘Интервюта на чай’ е една поредица от срещи с Личности-медиатори, която отдавна искам да споделя с вас. Защото медиацията е деликатна работа и стилът на професионалиста-медиатор е от голямо значение. Както казваме – важен е, не само методът, а и кой-как борави с него. Тези интервюта не са конкурс за красота и реклама, а любознателна и сърцата покана. И на нея откликват прекрасни личности като Катя Димитрова, проф. д-р Добринка Чанкова, Валя Станкова и още и още други… Открихме ‘чайната’ с големият Йосиф Герон, неслучайно председател на Националната асоциация на медиаторите. Чест и удоволствие е да съм в общение с всички тях! Каня ги, защото според мен, те не просто знаят и казват, а съ-знават и действат наистина професионално и с любов, в сътрудничество. Благодаря им за доверието да споделят! И, ако се интересувате от медиация, това са интервюта, които според мен си заслужава да бъдат прочетени! Хайде на чай с нас 🙂
Интервюто днес: Валя Станкова е юрист по образование. Има специалност по международно публично право от Киевския университет „Т.Г.Шевченко“. Работила е в системата на културата, Патентно ведомство на РБългария, а от 2008 г. е действащ адвокат. С медиация се занимава от 1998г., вписана е в Единния регистър на медиаторите. Участвала е в работната група, изготвила Закона за медиацията и Наредба № 2, а по настоящем е участник в работна група към Министерство на правосъдието за изготвяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията.
Валя е личност с явен стил – изискана и шармантна дама, пряма и прецизна като професионалист-юрист, топла и искрена като медиатор и като приятел. Наскоро, в среща на УС на НАМ, за пореден път ме очарова с прозорливостта и вярата си, че няма такова нещо като разделение, а има ентусиазъм, който трябва да използваме и да съчетаваме по пътя напред!
- Защо медиацията е така актуална, точно сега?
Благодаря за въпроса, Кати! Медиацията стана така актуална напоследък, защото вече има широка популяризация за начина, по който тя се прилага и за ползите от нея. Затова допринасят и обучените медиатори, които са придобили правото да практикуват професията чрез вписването им в Единния регистър на медиаторите. Приетият през 2004 г. Закон за медиацията дава гаранция на обществото за прилагане на утвърдения модел в страната. Но, за съжаление съдебната система все още не е почувствала осезаемо ефекта от института на медиацията, в случаите, когато спорът е отнесен за разрешаване от съда. Видя се къде са проблемите и защо това не се случва. Анализът показва, че се налага усъвършенстване на законодателната рамка и издигане ролята на медиатора. В тази връзка предстои да станем свидетели дали промените в законодателството, които разработваме в момента, заедно с Министерството на правосъдието, ще станат реалност.
- А нейната българска история – ти си един от първопроходците и смелите корективи в законотворчеството на медиацията у нас – как всъщност проби тя, как проходи?
В зората, а това за България бяха годините 1997-98 г., всички, които бяхме посветени в медиацията, като способ за разрешаване на спорове, който позволява при спор сами да вземем решение по проблема си и да защитим интереса си по различен от установения за страната начин, бяхме ентусиазирани и тъй като процедурата по своя характер е доброволна, ние също толкова доброволно се втурнахме да допринасяме за налагане на модела и в България. Пробив се направи с приемането на Закона за медиацията през 2004 г., а прохождането продължава и до днес, тъй като налагането на медиацията е налагане на нов модел на отстояване на права, нов подход за разрешаване на спорове, за които вече има други утвърдени модели. Налага се и до ден днешен да разясняваме кога е добре да се използва медиацията, за да се разреши спорна ситуация и какви критерии следва да се имат предвид при преценката за полза от медиацията. Т.е. ние продължаваме да сме в период на дълго прохождане, подкрепяни с добри примери от други страни и с международни актове на европейско ниво, които насърчават усилията ни.
- Каква е правната регламентация на медиацията към настоящия момент у нас, какви са проблемите и перспективите?
Не са малко актовете в България, които регулират и влияят препоръчително за развитието на медиацията в страната. Разбира се, свидетели сме, че медиацията не може да тръгне в България така, както бихме искали, защото, от една страна, това е професия на репутацията, а като няма активно прилагащи медиатори, няма как да се наложат добрите медиатори. От друга страна, пречи недоверчивостта на българина и желанието на всяка цена да покаже на другата страна своята правда единствено и само по съдебен ред. Като, че ли на всички им харесва да произнасят думите: „Ще те съдя!”. Това, сякаш им носи повече удовлетворение, независимо от изхода на процеса?! И, както казах, в обществото няма още достатъчно добри практики в тази посока и някак си, кръга става порочен. Към настоящият момент залагаме на съдиите, когато става дума за вече образувани съдебни дела, т.е. съдиите са тези, които могат да изиграят изключителна роля за налагане на медиацията, тъй като, когато хората познават един съдия, като честен и безпристрастен, те ще му се доверят в най-висока степен, че когато предлага на страните да решат проблема чрез медиация, то това е добро за тях.
| Ако трябва да изброя законодателството, което пряко регулира процеса на медиацията в България, трябва да започнем със Закон за медиацията, в сила от 20.12.2004 г., изм. и доп на 24.10.2006 г. изм. ДВ. бр.9 от 28 януари 2011г., изм. ДВ. бр.27 от 1 април 2011г. и Наредба № 2 от 15. 03.2007 г, /допълнена през 2011г./за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етичните правила за поведение на медиатора, в сила от 26.04.2007г. И двата акта са възложени на министъра на Правосъдието, което по своята същност е доста уникално, като регулация на процеса, защото, от една страна, обучението на медиатори, подготовката на кадри, самата медиация се провежда от неправителствени организации, а от друга, държавата, чрез министъра на правосъдието също правоприлага в тази област. Получава се един хибрид и затова говорим, че процесът е уникален. Дали това сътрудничество е удачно – поне на този етап се оказва, че това е работещ механизъм, но има нужда от усъвършенстване, което се стремим да извършим в момента.
Международните актове, които подпомагат процеса са Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 21 май 2008 г., относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, като с нея се цели улесняване достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и насърчаване на приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване използването на медиация и осигуряване на балансирано съотношение между медиацията и съдебното производство; прилагането на медиация при презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, с изключение на въпроси, свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право. В частност, тя не обхваща данъчни, митнически или административни въпроси, нито отговорността на държавата за действия или бездействия; Препоръка № Р(98) 1 на Съвета на министрите към страните-членки по семейна медиация, приета от Комитета на министрите на 21 януари 1998 г. Освен изброените самостоятелни актове, налице са материални и процесуални норми в специалните закони и кодекси. Например, в Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ текстът, който дава възможност на страните да използват медиация е в раздел III, където е разписано, че при подготовка на делото съдът може да съобщи на страните в проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора /чл.140, ал.3/. Това е бланкетна норма, която е въздигната точно на този стадий на процеса, която обаче не прегражда възможността на страните да се възползват от медиацията и на друг по-късен стадий от съдебното производство. Мястото на тази норма е възприето от законодателя като подходящо, в смисъл страните по спора да бъдат насочени към медиация още в самото начало на процеса. Това е продиктувано и от обстоятелството, че с новия ГПК е въздигнат принципа на служебното начало и тук е обоснована ролята на съдията, който може да предложи и да напътства страните към медиация, точно съобразявайки се с принципа на служебното начало. На второ място, в чл. 166 от ГПК е уредено едно много важно обстоятелство, свързано с медиацията, по-специално със статута на медатора, т.е. медаторът има право да откаже от свидетелстване по делото. И най-важното е, че при постигнато споразумение между страните по спора се намаляват дължимите държавни такси до 2%, при това върху цялата претендирана сума от ищеца. В другият случай ищецът дължи по 4% върху всяка от претендираните суми – главница, лихви и обезщетение. Към настоящият момент законодателството изобилства от норми и в други специални закони и кодекси, които приканват страните към медиация и сключване на споразумения. Такива са Административно-процесуалния кодекс, Закон за защита на потребителите, Закона за авторското право и сродните му права. За съжаление, най-предпазливи са стъпките на България при промените, свързани с медиацията в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс. Вижданията в това направление най-общо са за прилагане на медиация при престъпления от общ характер, за които се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание. Но, до този момент усилията не са увенчани с успех, въпреки предложенията, подготвени от две работни групи. Тук трябва да спомена, че е налице и Препоръка на Съвета на Европа за по-скорошно въвеждане на медиацията, като част от наказателния процес в европейските страни, т. е. налице са всички предпоставки този способ за алтернативно решаване на спорове да бъде прилаган реално у нас, включително и в сферата на наказателните спорове и много се надяваме настоящите ни усилия в тази посока да се увенчаят най-накрая с успех. |
- Би ли споделила някоя интересна медиаторска ситуация от опита си?
Всеки спор, в който съм провеждала медиация е интересен, но, ако трябва да посоча интересна медиаторската ситуация, то това е ситуацията, в която медиацията изглежда абсолютно невъзможна и нежелана от страните, а в крайна сметка се случва точно това – страните се споразумяват чрез медиация. Т.е. интересното е, че търпението, работата със страните поотделно, непрекъснатата разяснителната дейност, довеждат до желания резултат, чудото става. То се споделя като такова от страните.
- Какво е да си адвокат и медиатор и как спазваш деликатната мяра?
С много мерки и все деликатни трябва да се съобразяваме адвокатите при провеждането на медиацията, но според мен тази професия е най-подходяща за израстването на един добър медиатор, медиатор с репутация. Ще кажа това и знам, че много хора ще се разбунтуват на това мое изказване, но правилният подход за в бъдеще е практикуването само на едната от двете професии, като юридическото образование може само да помага на медиатора. В противен случай можем да се загубим от деликатност.
- Какво би призовала другите адвокати, които са и медиатори? А медиаторите-неюристи?
Аз частично отговорих на този въпрос по-горе, но тук ще кажа за медаторите-неюристи, че трябва да се запознават с правната уредба, относима към спора. Ако имат въпроси, да се консултират с юристи, като целта е сключеното споразумение между спорещите страни да не се излиза извън обхвата на допустимите параметри, предпоставени от законодателя. Най-общо казано, това се отнася за спорове, които са насочени от съдия, във фазата на съдебно разглеждане на спора. Все още съдиите изискват страните да се придържат към първоначално предявените претенции, за да са ясни и параметрите на договарянето и да не се излиза от първоначалния обхват, т.е. договорките в споразумението трябва да са само тези, които са предмет на спора, защото съда няма как да одобри споразумение, което надхвърля първоначалните претенции. За договорки извън обхвата на претенциите законодателят е предвидил друг ред в Закона за медиацията /в чл. 18/. Това е съждение, продиктувано от практиката, като не казвам, че го споделям напълно. Това предстои да се преосмисли от нашата общност, в която ще участват и съдии, за да се даде възможност на страните да пестят време и да не се „разхождат“ по съдилищата за допълнително одобрение на споразумението им от съда.
- Каква е твоята област на специализация в медиацията и в какво се чувстваш най-полезна?
Най-комфортно се чувствам при спорове, свързани с нарушаване на права в областта на интелектуалната собственост; спорове, свързани с авторските права и сродните им права; спорове, свързани с търговските взаимоотношения и семейни спорове от различен характер.
- Как и кога се случи да разпознаеш медиацията?
Преди седемнадесет години в България вървеше масирано обучение на медиатори. В началото определях своето поле на работа само с изработване на правната регламентация на медиацията и нейното последващо усъвършенстване, а сега се опитвам да съчетавам дейността на медиатора и дейността на човека, който милее да има правен режим, улесняващ процедурата по медиация.
- Какво те радва и вдъхновява най-много в медиацията?
Най-много се вдъхновявам, когато усещам, че имам съмишленици, че мислим изпреварващо и сме достигнали до едни и същи решения, независимо един от друг. Тогава сме заедно и резултатите са видими и удовлетворяващи.
- За какво мечтае медиаторът в теб?
В момента медиацията има нужда от нова правна регламентация и тя основно е свързана със статута на медиатора. Имаме нужда професията да бъде организирана чрез други правни механизми, които да предполагат по-голяма ангажираност и отговорност на лицата, които се занимават с медиация, както и да се въздигнат механизми за контрол и самоконтрол на медиаторите. Мисля, че създаването на Камара на медиаторите би спомогнала за постигане на този ефект. Желанието ми е повече професионализъм в дейността. Тогава можем да говорим за професия медиатор, за това мечтая.
- Какви са най-важните качества на добрият медиатор, според теб?
Най-важното е да си търпелив и, когато виждаш, че спорът не подлежи на разрешаване чрез споразумяване, да опиташ още веднъж.
- Чистият поглед и неутралността са много важни за медиатора. Как ги изграждаш и поддържаш в себе си?
Това наистина са много важни черти за медиатора. Медиаторът знае, че трябва да спазва тези черти, но уменията се доизработват с времето и с казусите. Страните усещат отстрани веднага, ако с някоя дума или жест искаш да ги надхитриш, затова казваме, че професията на медиатора е преди всичко професия на репутацията, дълго се гради. Всъщност, ние сме в добър период вече, открояват се медиатори, достойни за уважение.
- Имаш ли си любим стих, притча, метафора…, разкриващи според теб същността на подхода на медиацията и полезността му?
Не, нямам нито едно от изброените, но подхода в медиацията, според мен, е доверието, което трябва да внушавам. Спечелиш ли доверието на страните, нещата потръгват.
Благодаря ти, Валя! И за чая и за меда заедно.
Свързани публикации: На чай с Йосиф Герон
Ах!туално: Сертифициращ тренинг по медиация в гр. Пловдив, в два поредни уикенда: 21-22.11 и 28-29.11.2015г. За повече информация: office@ahaya.bg и на тел. 0887 43 34 78.
Оставете коментар