Надали има някой, попаднал в този блог, за когото да не е очевидно, че обичам чай, чаши и срещата на чай.
Чели ли сте книгата „Три чаши чай“ от Грег Мортенсън и Дейвид Релин?
Историята му е интересна, защото става дума за човечност и надежда, която връща на доста хора вярата в изконните човешки ценности – преведена е на 47 езика и се радва на нестихващ интерес. Тя „хвърля мост между Изтока и Запада, показвайки, че човещината и мъдростта не са запазена марка на определена култура или религия, а изконна човешка черта, без значение от раса или вяра“.
Грег се загубва по пътя си обратно след неуспешен опит да покори К2 и попада в едно отдалечено планинско селце в Северен Пакистан. Селяните носят на гръб материали за строежа над 30 км по стръмния път. Те го посрещат гостоприемно в Корфе и той остава там, докато възстанови силите си. Поразен е колко суров е животът на планинците, лишен от всички удобства на цивилизацията (в цялото село има само един мускет от колониално време, с който ловуват), и в същото време колко по-спокоен и щастлив е той в сравнение с живота на западните им събратя. Един ден Грег пожелава да види как учат децата в селото, без да знае, че тази негова прищявка завинаги ще промени живота му.
Решен да изпълни обещанието си и да събере парите за построяване на училище в Корфе, Грег започва работа в една болница, като взема извънредни часове и живее в колата си, за да спести от наема. Пише 580 писма до най-известните личности от шоубизнеса и политиката и в отговор получава едно-единствено писмо с чек за 100 $ от Том Брокоу, известен телевизионен водещ. Самият Грег продава единствените си съкровища: алпинистката си екипировка и колата си. Това обаче, е крайно недостатъчно, за да осъществи замисъла си.Надеждата му се връща, когато разбира за желанието на децата от училището, където преподава майка му, да помогнат на своите връстници в Пакистан. Когато научили, че децата нямат нито моливи, нито учебници, децата решили да дарят своите джобни пари – по няколко пенита, за да могат да купят с тях учебници за децата от Пакистан. Така за 6 седмици децата успели да съберат 62 345 пенита (по-късно тази инициатива прераснала в организацията Pennies for Afganistan, която до момента е събрала над 100 000 $ за учебни помагала за децата на Афганистан). Това връща вярата на Грег, че ще успее да намери съмишленици и да осигури нужните средства. Така той успява да събере пари и да построи не само обещаното училище в Корфе, а още 145 училища в най-труднодостъпните и отдалечени области в Пакистан и Афганистан. В училищата учат повече от 64 000 ученици, от които 52 000 момичета.
Това е всъщност най-големият принос на Грег Мортенсън – достъпът на момичета до образованието, което в ислямския свят е почти невъзможно.
Според Грег Мортенсън обаче, начинът да се подобри животът на цялото общество в дългосрочен план е, като се инвестира в образованието на момичетата, защото, ако образоваш момче, ти образоваш един индивид, ако образоваш момиче – образоваш цялата общност.
С малко пари и много ентусиазъм Грег Мортенсън успява да помогне на хиляди хора от най-отдалечените области на Северен Пакистан и Афганистан да преобразят живота си. Под негово ръководство сговорно работят християни и мюсюлмани от различни секти и течения. Отвличан от талибани, заплашван от консервативни мюсюлмански молли, както и от собствените си американски съграждани за работата си в ислямския свят, Грег вече 17 години продължава хуманитарното си дело сред най-бедните и нуждаещите се.
Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир – през 2009 и 2010 г. Получил е над 50 награди за приноса си към човечеството, сред които наградата на Червения кръст за хуманитаризъм, наградата на Американската национална асоциация по образование за борбата си за човешки права, най-високата награда на Пакистан – Звездата на Пакистан – за хуманитарната си кауза в тази страна, наградата „Бенджамин Франклин” за неуморните си усилия да защитава мира по света и много други. Тринадесет престижни университета са му присъдили почетната титла доктор хонорис кауза за приноса му към човечеството.
Източник: е-vestnik
Оставете коментар