Миналият понеделник гостувах на греещата Ива Дойчинова в студиото на радио FM+ и говорихме за здравето от комуникационна гледна точка – как да решаваме конфликти чрез медиация и по този начин да се чувстваме добре със себе си и с другите.
Ах, че приятно беше! На гости в чаена среда 🙂
Очарова ме…
…атмосферата (именно тя е важна и в медиацията). Как една личност – чисто и просто автентична и присъстваща – е щедър домакин и вдъхновяващ модератор в работата си. В случая с журналист като Ива – медиятор. Хубаво ми беше и да наблюдавам и да участвам, благодаря!
Започнахме с въпроса: Какво е „конфликт“? И доколко е нещо естествено и нормално? Разбира се, че се изкуших да разкажа няколко истории като тази за двете сестри и портокала или притчата за земеделеца и житото. Но ни дойде да заговорим за конфликта като възел (и за това има хубава притча!): като нещо завързано, заплетено. „-Така звучи и самата дума”, каза Ива. Ако възелът ти върши работа и не тежи – чудесно. Но, когато ти тежи, когато завръзва потока на здравата енергия и тя не може да тече свободно? И отгоре на това си „ходи“ с теб, защото няма къде географски да избягаш от него, тогава?!… Тогава можем да спрем, да се огледаме в другия, да погледнем навътре в самия си център и да поискаме да развържем (защото всяка връзка си има развръзка, а трудното носи в себе си труд и възможност), да предоговорим, да продължим свободно нататък.
И тук можете да чуете продължението на разговора ни (~ 18 мин).
Медени моменти:
„- Това да разрешиш чрез съда нещо, което можеш да решиш по човешки начин, за мен означава, че си изчерпал човешките начини.” (Ива) „- Медиацията е един от тези човешки начини за извънсъдебно споразумяване. Най-здравословният начин, според мен.” (Катина)
Съвременната й история: Практикува се с успех в Америка (от втората четвърт на миналия век), развита е в повече от половината страни в Европа (в Италия например, миналия месец приеха медиацията като задължителна за съдилищата), в Азия е широко използвана търговската медиация, а win-win подходът е предпочитан и в работата на международните организации за единство в света.
Какво я различава от преговорите? Медиаторът е трета неутрална страна, целяща да стане най-доброто и за двамата (win-win), а не е защитник на една от страните (като адвоката), нито участва в качеството си на специалист в определена област (като психолога или адвоката). Медиаторът е домакин на благоприятната среда, в която се срещат спорещите и си сътрудничат – не притискаща, а човечна, свободна, добронамерена, равнопоставена среда.
Какво се случва в медиация? – един накратко преразказан случай на конфликт на работното място, в който две дами игнорират, а после срязват възела, но се оказва, че това не е истинският край, защото продължават да носят товара на нерезрешения конфликт със себе си. В крайна сметка постигат здравословната дистанция в общуването си, преоткрита и предоговорена поновому – съзнателно и свободно, а не по инерция.
Как могат хората да стигнат до медиацията и да изберат своя медиатор? – чрез Единния регистър на медиаторите, Facebook-групата „Медиацията – златен ключ за споразумяване”, Център за спогодби и медиация към СРС и чрез препоръка от уста на уста.
На финала: „-Ах, каква хубава думааа, каква хубава българска дума е спогода!… Аз очаквах, че ще чуя нещо сложно, а то е толкова простичко. Освен това, много ме зарадва думата спогода, нека да сложим такъв финал…” (Ива)
Оставете коментар