Мед за СъЕдинеНие (от беседите на Петър Дънов)

Съединението в любовта прави силата.

П. Дънов

„И тъй, онова, което Бог е съчетал, человек да не разлъча.“ Марка: 10;9

Тези думи обхващат целия човешки живот във всички негови проявления. 

Съвременните хора под разлъчване, разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление. Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония…

За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание. Тази дисхармония, която съществува у вас трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Когато човек влезе в тази хармония ще изчезнат всички недоволства от живота и ще се храните с плодовете от дървото на Живота…

Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат „Да се примирим!“, но като излязат вън, пак почват да се одумват. Това не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Искам всички да си създадат благоприятна за това атмосфера.

Българите имат девиз: „Съединението прави силата.“ Две думи липсват на този девиз. Той трябва да гласи така: „Съединението в Любовта прави силата.“ Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без любов е невъзможно. Законът гласи: Любовта образува една обща връзка между всички същества. Има едно основно звено, което може да свърже цялото човечество – това е Любовта. Няколко търговци могат да се обединят за обща работа. Ако са ги събрали в едно само търговските интереси, тая групировка е временна и ще се разпадне. Това не е никакво свързване. Ако сте свързани един с друг чрез Божията Любов, никаква сила не е в състояние да разруши тази връзка. Ако нямате тази връзка, всичко ще се превърне на прах и пепел. Докато Любовта не дойде между хората, те ще говорят на чужди, непознати езици.

– Петър Дънов (Беинса Дуно, Учителят)

Коментар:

Прииска ми се да споделя тук, с вас, този благодатен цитат. Не само, защото дойде навреме, „звънти“ ми и съм израснала в присъствието на думата „съединение“ у дома.

СъЕдинеНието е ключов момент и в Медиацията. 

Участвайки в нея, прилагаме на практика и съзнателно отказа си да съдим и да бъдем съдени (механично). И, същевременно градим съчетание между умовете, сърцата и душите ни – между нашите нужди, чувства и ценности. Съгласие, което създаваме по естествен начин, а не по принуда или на всяка цена.

Дали все още това звучи на някого утопично, прекалено абстрактно, недостатъчно делово? Може би… А защо?

В процедурата по медиация споразумението е видимият и измерим резултат – то се формулира, пресмята, описва, подписва. Но самият документ не е определящ за успеха на една медиация. Успехът зависи от удовлетворението на страните, защото срещата в тази среда култивира множество благоприятни за взаимоотношенията, невидими (веднага) последици. Така че, независимо дали приключва с формално споразумение, дали ни звучи работещо или сладникаво, Съединението… прави силата.

Свободно и съзнателно избраното.
Откровено назованото.