Библиотека за медиацията

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и редът за одобряване на организациите, които обучават медиатори;

2. изискванията за обучение на медиатори;

3. редът за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите;

4. процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.

Глава втора.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОДОБРЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО ОБУЧАВАТ МЕДИАТОРИ. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ

Чл. 2. Обучение на медиатори могат да извършват организации – одобрени от министъра на правосъдието, които разполагат с необходимите специалисти, квалифицирани и в медиацията.

Чл. 3. (1) Организацията – кандидат, подава заявление до министъра на правосъдието в регистратурата на министерството по образец съгласно приложение № 1.

(2) В заявлението се посочват:

1. наименованието на организацията и данните за представителя й;

2. данните за акта, с който е създадена;

3. адресът за кореспонденция, телефон/факс, електронна поща.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние в оригинал или заверен препис от акта, с който е създадена, когато не подлежи на регистрация;

2. учебен план и учебна програма за обучение на медиатори в съответствие с изискванията на тази наредба;

3. списък на специалистите и документи, които удостоверяват образованието и квалификацията им;

4. документ за платена държавна такса.

Чл. 4. Министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението издава заповед за одобряване на организацията.

Чл. 5. При нередовност на документите организацията се уведомява с писмо с обратна разписка. Когато нередовността не бъде отстранена в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, заявлението не се разглежда.

Чл. 6. Наименованието на организацията, координатите за връзка с нея и номерът на заповедта, с която се одобрява, се публикуват на интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Чл. 7. Когато организацията прекрати дейността си по обучение на медиатори, тя писмено уведомява министъра на правосъдието в 30-дневен срок. Информацията за това се публикува в интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Чл. 8. Обучението на медиатори се провежда в рамките на минимум 60 учебни часа и включва теоретична и практическа част. Практическата част е минимум половината от учебните часове.

Чл. 9. Теоретичната и практическата подготовка се провежда при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2.

Чл. 10. Обучението на медиатори приключва с изпит, който се провежда от комисия към съответната обучаваща организация и включва тест за проверка на придобитите знания, участие в симулирана процедура по медиация и събеседване.

Чл. 11. На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено обучение по медиация по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2011 г.) (1) Медиаторите могат периодично да усъвършенстват знанията си, като преминават допълнително теоретично и практическо обучение по специализирана медиация в рамките на 30 учебни часа при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2а.

(2) Допълнителното обучение на медиаторите, приключва с изпит, който се провежда от комисия към организациите по чл. 2, като включва тест за проверка на придобитите знания и в симулирана процедура по медиация.

(3) На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено допълнително обучение по специализирана медиация съгласно приложение № 3а.

Чл. 12. (1) Министърът на правосъдието може да извършва проверки на организациите по чл. 2 чрез овластени от него лица за спазване на изискванията за обучение на медиатори.

(2) При констатирани нарушения на изискванията за обучение на медиатори министърът на правосъдието издава заповед, с която дава указания и срок за тяхното отстраняване.

(3) Когато организацията не изпълни в срок дадените указания, министърът на правосъдието може да отмени заповедта за нейното одобряване. Информация за отмяната на заповедта се публикува в интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Глава трета.
РЕД ЗА ВПИСВАНЕ В ЕДИННИЯ РЕГИСТЪР НА МЕДИАТОРИТЕ (ЕРМ)

Чл. 13. (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.

(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:

1. името, единният граждански номер (личният номер на чужденец), гражданството, образованието, професията, допълнителната специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучено, владеенето на чужди езици, адресът и телефонът за контакт и номерът на медиатора;

2. заличаването и отписването на медиатора;

3. промените в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Закона за медиацията.

(3) Регистърът е публичен и се води на хартиен и електронен носител. Информацията от него се публикува в интернет страницата на Министерството на правосъдието и съдържа данните по чл. 8а от Закона за медиацията без единен граждански номер и личен номер на чужденец.

Чл. 14. Лицето, което кандидатства за медиатор, подава в ЕРМ заявление на хартиен и електронен носител по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 15. Към заявлението се прилагат:

1. фотокопие от лична карта;

2. удостоверение по образец съгласно приложение № 3 за успешно завършен курс на обучение за медиатор в одобрена от министъра на правосъдието организация;

3. свидетелство за съдимост;

4. декларация, че не е поставено под запрещение, не е лишено от право да упражнява професия или дейност и не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт;

5. документ за платена държавна такса.

Чл. 16. (1) Когато са спазени изискванията на закона, министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението издава удостоверение на медиатора за вписването му в ЕРМ.

(2) Удостоверението съдържа: трите имена на медиатора, номер на удостоверението и дата, уникален номер, под който медиаторът е вписан в регистъра.

(3) Уникалният номер на медиатора в ЕРМ се образува от датата на вписване и от поредния номер на вписването за деня.

Чл. 17. При нередовност на документите кандидатът за медиатор се уведомява с писмо с обратна разписка. Когато нередовността не бъде отстранена в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, заявлението не се разглежда.

Чл. 18. (1) Когато кандидатът за медиатор не отговаря на нормативните изисквания, министърът на правосъдието със заповед отказва вписване в ЕРМ. Копие от заповедта се изпраща на кандидата за медиатор с писмо с обратна разписка. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) При уважаване на жалбата от Върховния административен съд министърът на правосъдието служебно издава удостоверение на медиатора за вписването му в ЕРМ.

Чл. 19. Отписване от ЕРМ се извършва въз основа на заявление, подадено от медиатора в ЕРМ на хартиен и електронен носител по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 20. Когато бъде нарушена забраната по чл. 4 или отпадне някое от изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Закона за медиацията, министърът на правосъдието заличава медиатора от ЕРМ. Копие от заповедта за заличаване се изпраща на медиатора с писмо с обратна разписка. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРНИ И ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

Чл. 21. (1) За започване на процедура по медиация се подава предложение от едната или от двете страни по спора до медиатора, което съдържа:

1. имената на страните;

2. адрес, телефон, факс;

3. кратко описание на спора.

(2) Когато медиаторите са сдружени по смисъла на чл. 4, изр. 2 от Закона за медиацията, предложението се подава до сдружението.

Чл. 22. (1) Медиацията протича в рамките на една или повече срещи.

(2) Срещите се насрочват след съгласуване с всяка от страните в удобно за тях време.

Чл. 23. Медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици в началото на първата среща.

Чл. 24. Медиаторът изисква от страните да изразят писмено или устно своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците от медиацията.

Чл. 25. Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение.

Чл. 26. Медиаторът осигурява условия споразумението между страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в него.

Чл. 27. Медиаторът не може да дава правни съвети, а само подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение.

Чл. 28. Медиаторът уважава мнението на всяка от страните по спора и изисква уважение от тях.

Чл. 29. Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.

Чл. 30. Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.

Чл. 31. При представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.

Чл. 32. Медиаторът пази тайна за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.

Чл. 33. При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.

Чл. 34. (1) Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му.

(2) Медиаторът не може да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на спора.

Чл. 35. Медиаторът популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за медиацията.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Издадените удостоверения за вписване на медиатори в ЕРМ до влизане на тази наредба в сила стават безсрочни. § 2. Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в „Държавен вестник“.

Ω ПРОЦЕДУРА ЗА ВПИСВАНЕ НА МЕДИАТОР В ЕРМ (Единен регистър на медиаторите)

За да станете медиатор, трябва да отговаряте на тези законови изисквания:

• да съм дееспособно лице, т.е. да съм пълнолетен и да не съм поставен под запрещение;
• да съм завършил курс за медиатори;
• да съм вписан в Единния регистър на медиаторите;
• да не съм лишаван от правото да упражнявам професия или дейност;
• да не съм осъждан за престъпление от общ характер;
• ако съм чужд гражданин да имам разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

За да бъда обучен за медиатор, има специални организации, които са одобрени от министъра на правосъдието като разполагащи с необходимите специалисти, квалифицирани за обучители в медиацията. Ахая е от одобрените организации и осъществява едни от най-качествените и успешни сертифициращи курсове и тренинги в Центъра за медиация „Партньорски взаимоотношения“.

Каква е процедурата?

1. Избирате организация, която предлага обучение за медиатори. Следите и внимавате организацията да е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието. На тази страница ще намерите кои са одобрените организации. Невниманието ви в това може да е причина за отказ за вписването ми като медиатор.
2. Записвате се и участвате в обучението – минимум 60 учебни часа (поне 30 практическо и 30 теоретично).
3. Полагате изпит, които се провежда от комисия и се състои от тест за придобитите знания, участие в симулирана процедура по медиация и събеседване.
4. Получавате Удостоверение за завършено обучение по медиация.
5. Подавате заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите, към което прилагате:

• копие на личната ви карта;
• удостоверението за завършен курс за медиатори;
• свидетелство за съдимост;
• декларация, че не сте лице, поставено под запрещение и че не съм лишен от правото да упражнявам професия или дейност, както и че не съм лице, което осъществява професия или дейност в системата на правораздаването и съдебната власт;
• документ за платена държавна такса в размер на 20лв.

6. До 30 дни от подаването на Заявлението ви, Министърът на правосъдието ще издаде удостоверение за вписване в Единния регистър на медиаторите. Ако обаче, документите ви са нередовни, ще получите писмо с обратна разписка и трябва да отстраните пропуските в 14-дневен срок, в противен случай заявлението няма да бъде разгледано.

Ако поради причина, че не отговаряте на изискванията на закона, ви бъде отказано вписване, ще бъдете уведомен за това с копие на заповедта. Ако смятате, че това е неправилно, имате право да обжалвате заповедта пред Върховния административен съд.

Какво представлява самото обучение?

Обучението за медиатор се състои в две части – теоретична и практическа. По време на теоретичната част ще бъдете запознат с редица теми, които ще ми бъдат полезни по време на работата, например общи сведения за медиацията, нейните основни принципи, процедурните правила. Освен това ще ви бъде подробно разяснено каква е вашата роля,  какво можете и какво не можете да правите като медиатор по време на една процедура, основните моменти в процеса, както и специфика при различните видове процедури.

По време на практическата част ще разрешавате симулативни конфликти, ще прилагате всички научени неща, ще анализирате, като това ще се случва както на индивидуални занимания, така и на групови.

Освен това първично задължително обучение съществува възможност за допълнително (надграждащо или специализиращо) обучение, като целта е усъвършенстване на знанията в специфични процедури по медиация. За да бъдете вписани в ЕРМ със специализация, е добре да имате и такова допълнително обучение в областта, която ви интересува. Допълнителното обучение покрива различни видове спорове, например граждански, административни, трудови, семейни, търговски и др. Обучението отново ще бъде теоретично и практическо и ще завърши с изпит пред комисия. Ахая предлага и такива обучения – за повече информация на www.ahaya.bg

Европейският парламент,

– като взе предвид член 67 и член 81, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид своята резолюция от 23 април 2008 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на директива относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси¹,

– като взе предвид изслушванията, проведени на 20 април 2006 г., 4 октомври 2007 г. и 23 май 2011 г. от комисията по правни въпроси,

– като взе предвид Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси²,

– като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0275/2011),

A. като има предвид, че осигуряването на по-добър достъп до правосъдие е една от основните цели на политиката на Европейския съюз за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие; като има предвид, че понятието за достъп до правосъдие в този контекст следва да включва достъп на физическите лица и предприятията до подходящи производства за разрешаване на спорове,

Б. като има предвид, че целта на Директива 2008/52/EО е да насърчи приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване на използването на медиация и осигуряване на балансирано отношение между медиацията и съдебното производство,

В. като има предвид, че с цел улесняване на достъпа до медиация, в качеството й на реална алтернатива на традиционния подход на антагонизъм, и с цел гарантиране, че страните, които използват медиация в Европейския съюз, се възползват от предвидимо рамково законодателство, Директивата въвежда общи принципи, които се отнасят по-специално до аспекти на гражданския процес,

Г. като има предвид, че освен предвидимост Директивата има за цел да установи рамка, която запазва основното предимство на медиацията – гъвкавостта, както и че при изготвянето на националните закони за прилагане на тази директива държавите-членки следва да се ръководят от тези две изисквания,

Д. като има предвид, че към Директива 2008/52/ЕО проявяват интерес и съседни държави и че тя е оказала явно влияние за въвеждането на подобно законодателство в някои от тях,

Е. като има предвид, че от държавите-членки се изисква да спазват тази директива преди 21 май 2011 г., с изключение на член 10, за който крайният срок е 21 ноември 2010 г.; като има предвид, че досега повечето държави-членки са докладвали, че са завършили процеса на прилагане или ще го завършат до крайния срок, и само няколко държави-членки все още не са докладвали относно спазване на разпоредбите на Директивата: Чешката република, Австрия, Финландия и Швеция,

Ж. като има предвид, че Европейският парламент счита, че е важно да се проучи как е приложен този законодателен акт от държавите-членки, да се види какво е мнението на практикуващите и на ползвателите на медиацията и да се определи дали и как медиацията може да бъде подобрена,

З. като има предвид, че за тази цел следва да се изготви подробен анализ на основните регулаторни подходи на държавите-членки, за да се откроят добрите практики и да се направят изводи за предприемане на по-нататъшни действия на европейско равнище,

И. като има предвид, че Планът за действие на Комисията за изпълнение на Програмата от Стокхолм (COM(2010)0171) предвижда през 2013 г. да бъде публикувано съобщение относно изпълнението на Директивата за медиацията,

Й. като има предвид, че е добре да се разгледа начинът, по който държавите-членки са приложили основните разпоредби на Директивата относно медиацията по отношение на възможността съдилищата да предлагат пряко на страните медиация (член 5), гарантирането на поверителния характер (член 7), изпълняемостта на споразумения, постигнати чрез медиация (член 6), както и последиците на медиацията за давностните срокове (член 8),

К. като има предвид, че в своята работна програма за 2011 г. Комисията е включила законодателно предложение относно алтернативното разрешаване на спорове,

1. Отбелязва, че изискването за поверителен характер, предвидено в Директивата, вече съществува в националното законодателство на някои държави-членки: в Гражданско-процесуалния кодекс на България е предвидено, че медиаторите могат да откажат да свидетелстват по спор, когато са били медиатори по него; в законите на Франция и Полша, които уреждат гражданската медиация, са предвидени подобни разпоредби; отбелязва, че сред държавите-членки Италия възприема строг подход към поверителния характер на производството по медиация, докато шведските правила за медиация предвиждат, че поверителният характер не е автоматичен, и изискват споразумение между страните за тази цел; счита, че е необходим по-последователен подход;

2. Отбелязва, че съгласно член 6 от Директивата по-голямата част от държавите-членки имат процедура за придаване на същата сила на споразумение, постигнато чрез медиация, като на съдебно решение; отбелязва, че това се постига чрез внасянето на споразумението в съда или чрез нотариалното му заверяване и че се оказва, че някои национални законодателства са избрали първото решение, докато в множество държави-членки националното законодателство допуска нотариална заверка: например, докато в Гърция и Словения законът предвижда, че постигнатото в резултат на медиация споразумение може да получи изпълнителна сила от съдилищата, на споразуменията в Нидерландия и Германия може да бъде придадена изпълнителна сила като на нотариални актове, а в други държави-членки, включително Австрия, според сега действащото законодателство може да им бъде придадена изпълнителна сила като на нотариални актове въпреки липсата на изрична разпоредба в този смисъл в съответното национално законодателство; призовава Комисията да гарантира, че всички държави-членки, които все още не са постигнали съответствие с член 6 от Директивата, ще го направят незабавно;

3. Счита, че член 8, който предвижда последиците от медиацията за давностните срокове, съдържа разпоредба от съществено значение, тъй като гарантира, че страните, които избират медиацията в опит да разрешат спор, няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по медиация; отбелязва, че не е повдиган конкретен въпрос от държавите-членки във връзка с тази разпоредба;

4. Посочва, че някои държави-членки са решили да надхвърлят основните изисквания на Директивата в две области, а именно – финансови стимули за участие в медиация и задължителни изисквания за медиация; отбелязва, че този вид национални инициативи спомагат за по-ефективното разрешаване на спорове и намаляват натовареността на съдилищата;

5. Признава, че член 5, параграф 2 позволява на държавите-членки да придадат задължителен характер на медиацията или да я обвържат със стимули или санкции преди или след започване на съдебното производство, при условие че това не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система;

6. Отбелязва, че някои европейски държави са предприели редица инициативи, за да предоставят финансови стимули на страни, които избират медиация: в България страните получават възстановяване на 50 % от държавната такса, която е платена за сезиране на съда, ако разрешат успешно спора чрез медиация, а румънското законодателство предвижда пълно възстановяване на съдебната такса, ако страните разрешат висящ спор чрез медиация; отбелязва, че подобна разпоредба може да се открие в унгарското законодателство и че в Италия всички актове и споразумения в резултат на медиация са освободени от държавни такси;

7. Отбелязва, че наред с финансовите стимули някои държави-членки, чиито съдебни системи са прекалено натоварени, са прибягнали до правила, които предвиждат задължителен характер на медиацията; отбелязва, че в такива случаи съдът не може да бъде сезиран във връзка със спора, докато страните не са направили опит за разрешаването му чрез медиация;

8. Изтъква, че най-ярък пример е Законодателен декрет № 28 в Италия, който има за цел по такъв начин да прочисти съдебната система и да замести пословично претоварените италиански съдилища, като се намалят натовареността и средната продължителност от девет години за разрешаване на спор по гражданско дело; отбелязва, че не е изненадващо, че декретът не беше добре приет от практикуващите юристи, които го оспориха в съда и дори обявиха стачка;

9. Припомня, че въпреки противоречията, държавите-членки, чиито национални законодателства надхвърлят основните изисквания на Директивата относно медиацията, са постигнали важни резултати в насърчаването на извънсъдебно уреждане на спорове по граждански и търговски дела; отбелязва, че резултатите, постигнати по-специално в Италия, България и Румъния, доказват, че медиацията може да предостави икономично и бързо извънсъдебно уреждане на спорове чрез процедури, пригодени за нуждите на страните;

10. Отбелязва, че задължителната медиация изглежда постига целта си в италианската съдебна система, като намалява натовареността на съдилищата; въпреки това подчертава, че медиацията следва да се насърчава по-скоро като реална, евтина и по-бърза алтернатива на правосъдието, отколкото като задължителен аспект на съдебната процедура;

11. Признава добрите резултати, постигнати от финансовите стимули, предвидени от Закона за медиацията в България; отчита обаче, че тези успехи се дължат и на продължителния интерес към медиацията от страна на българската съдебна система, в която медиаторската общност съществува от 1990 г., а Центърът за медиация към СРС – в който работят доброволци медиатори на смени – предоставя ежедневно от 2010 г. насам безплатни услуги по медиация и информация за страните по висящи съдебни дела; отбелязва, че в България се е осъществила медиация по две трети от насочените за медиация дела и половината от тези дела са били приключени успешно чрез медиация;

12. Отбелязва също така добрите резултати на Закона за медиацията в Румъния: наред с разпоредбите за финансови стимули е създаден Съвет за медиация – национален орган за медиаторска практика, който съществува като отделно, самостоятелно юридическо лице; той е изцяло посветен на насърчаване на медиаторската дейност, разработване на стандарти за обучение, подготовка на преподаватели, които предоставят обучение, издаване на документи, удостоверяващи професионалната квалификация на медиаторите, приемане на етичен кодекс, както и формулиране на предложения за законодателни актове;

13. Счита, че с оглед на всичко гореизложено, държавите-членки като цяло прилагат в голяма степен Директива 2008/52/ЕО от 21 май 2011 г. и че макар държавите-членки да използват различни регулаторни подходи и някои държави донякъде да изостават, това не променя факта, че повечето държави-членки не само спазват изискванията на Директивата, но всъщност и ги надхвърлят;

14. Подчертава, че е по-вероятно страните, които имат желание да работят за постигане на разрешение по своето дело, да работят заедно, отколкото една срещу друга; счита, че по тази причина тези страни често са по-склонни да вземат под внимание позицията на другата страна и да работят по основния проблем в спора; счита, че това често носи допълнителната полза от запазване на отношенията, които страните са имали преди спора, което е от особено значение при семейни въпроси, в които са замесени деца;

15. Насърчава Комисията в своето предстоящо съобщение относно изпълнението на Директива 2008/52/ЕО да разгледа и тези области, в които държавите-членки са избрали да разширят мерките по Директивата извън нейния предвиден обхват;

16. Подчертава насочените към потребителя характеристики на схемите за алтернативно разрешаване на спорове, които предлагат специално пригодено практическо решение; в тази връзка призовава за бързо представяне от Комисията на законодателно предложение за алтернативно разрешаване на спорове;

17. Отбелязва, че решенията в резултат от медиация и постигнати между страните не биха могли да бъдат осигурени от съдия или съдебни заседатели; ето защо счита, че с медиация има по-голяма вероятност да се достигне взаимно приемлив за страните резултат или положение, при което всички печелят; отбелязва, че в следствие на това приемането на такова споразумение е по-вероятно и равнището на спазване на споразуменията в резултат от медиация обикновено е високо;

18. Счита, че е необходимо да се увеличат осведомеността и разбирането за медиацията, и призовава за допълнителни действия във връзка с образованието, повишаване на осведомеността за медиацията, засилване на въвеждането на медиация за предприятията и изисквания за достъп до професията медиатор;

19. Счита, че националните органи следва да бъдат поощрявани да разработват програми с цел да се подпомогне получаването на достатъчно познаване на алтернативното разрешаване на спорове; счита, че тези действия следва да обърнат внимание на главните предимства на медиацията – цена, процент на успех и времева ефективност – и да се отнасят до юристите, нотариусите и предприятията, особено МСП, а също и до академичната общност;

20. Признава значението на установяването на общи стандарти за достъп до професията медиатор с цел да се насърчи по-доброто качество на медиацията и да се осигурят високи стандарти за професионално обучение и акредитация на територията на целия Съюз;

21. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите-членки. 1 ОВ С 259 E, 29.10.2009 г., стр. 122. 2 ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3.

Ω Полезни кратки филми по темата за миротворчеството:

1. Уилям Ури, автор на „Да стигнем до „Да“ – тук предлага в своето участие в TED, елегантен, прост (но не и лесен) начин за постигане на съгласие, дори и в най-трудните ситуации – от семейни конфликти до международни политически.

2. 10 начина за добър разговор – тук със Селест Хедли, която споделя своите наблюдения като дългогодишен изследовател на комуникацията.

3. target=“_blank“ rel=“noopener“>Яков Хехт за демократичното образование – тук – създателят на първото, определящо се като демократично, училище в света (Израел, 1987), в което живеят принципите на равнопоставеното общуване и творчество, в една благоприятна среда.