Полезни отговори

 

Какви спорове могат да се решават чрез медиация?

Използването на медиация е подходящо за повечето разминавания и спорове в ежедневния ни живот – както личен, така и в бизнеса. ❣

Ключовият въпрос е искате ли да се спогодите мирно, икономично, партньорски и поверително, вместо чрез съдене?!

Медиацията е доказано ефективна при:

  • семейни спорове – неправни и правни, напр. във връзка с раздяла/развод; или продължаване с брачен договор; за отношенията между родителите и децата и във връзка с децата (родителски права, издръжка, режим на виждане, специфични предизвикателства поради емоционално-болезнени преживявания); за имуществените отношения и за омиротворяване на комуникацията занапред, при това запазвайки поверителността;
  • спорове между наследници – напр. за делба и разпределяне на наследственото имущество;
  • спорове за недвижими имоти – напр. при продажба, в случаи на съсобственост, доброволна делба, етажна собственост;
  • спорове в училищата – напр. между ученици и групи от ученици, между учители и ученици, между родители и учители и др.;
  • трудови спорове и спорове на работното мястоиндивидуални и колективни трудови спорове; за уреждане на отношенията при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие; за договаряне на ясни и приети от всички правила на работа, общуване и отношения в екипи/групи/текущи проекти;
  • търговски спорове – напр. по повод сключването или изпълнението на търговски сделки или между съдружници;
  • договорни спорове – напр. при договори за продажба, доставка, наем, заем, изработка, различни видове услуги;
  • потребителски спорове – напр. при неизпълнение или при некачествени стоки/услуги;
  • застрахователни спорове – между всички участници в застрахователното правоотношение, вкл. за договаряне на разумни частични обезщетения;
  • спорове по застрахователни обезщетения – напр. за договаряне на размера им;
  • спорове при строителство – напр. по повод забава или спор за качеството на изпълнението на строителството;
  • при непозволено увреждане – за договаряне на обезщетение за пострадалия;
  • спорове за интелектуална собственост – напр. при уреждане на последиците от нарушения на авторски права, търговски марки и др;
  • а отвъд класическата медиация, предлагам и трансформираща медиация.

Кога е най-похдодяща?

  1. Когато желаете определен градивен резултат –  необходимо ви е благоразумно решение, бързо, важно е да запазите отношенията, предпочитате сами да определите решението по спора, вместо да предоставите това на съдник;
  2. Когато комуникацията с другата страна е затруднена или липсва изцяло:
  • отношенията са твърде емоционални и тежки,
  • опитвали сте и се съмнявате, че сами ще можете да разговаряте по същество,
  • хората, с които спорите са обидени, агресивни, избягват директна комуникация или държат да стане тяхното без да дават основателни причини,
  • няма къде да се избяга от конфликта, тъй като живеете или работите заедно,
  • засегнати са и други хора и негативните последици се умножават.

3. Когато искате да си спестите формализирани, манипулативни, несигурни, шумни и продължителни процедури.

Какво прави медиаторът?
  • подкрепя страните да проведат партньорски диалог и да постигнат взаимно-изгодно споразумение;
  • заедно със страните предлага правила на процедурата и задава любознателни, отворени въпроси, за да разбере сърцевината на спора им;
  • изслушва с емпатия и неутрално позициите и нуждите на двете страни;
  • умее да присъства и да предразполага, както с блага реч, така и с мълчание;
  • приканва към провеждане на разговор по същество;
  • прави предложения за ефективност и ефикасност на процедурата по медиация;
  • грижи се за успокояване на напрежението;
  • съдейства на страните да определят ключовите точки, за които е нужно да се намери ново решение;
  • подкрепя ги да анализират и подредят по важност истинските си интереси и да намерят общите с тези на другата страна;
  • насърчава създаването на творчески и взаимно-изгодни решения;
  • помага да преценят евентуалните ползи и да изследват най-благоприятен и най-неизгоден вариант на споразумение;
  • помага за формулиране на точките на съгласие и за изготвяне на споразумението;
  • и още…

Какво не прави медиаторът?

  • не взема решение по спора вместо страните (не отсъжда);
  • не преценява правните основания по случая и не определя кой има право и кой греши, нито кой казва истината и кой лъже;
  • не взема страна, не дава правни съвети и становища по спора;
  • не прави предложения за решение на спора;
  • не провежда психотерапевтичен сеанс;
  • не споделя с други, без вашето изрично разрешение, информация от/за проведената медиация.

Какво отличава медиацията от съденето или от арбитража?

  • При медиацията страните сами разрешават спора, с помощта на медиатор. В съдебната и арбитражната процедура решението се взема от съдия или арбитър, вместо страните.
  • В медиацията решението се взема въз основа на истинските интереси и дълбоки нужди на страните. И с уважение и изслушване на техните чувства и емоции. При съдебната и арбитражната процедура решението се взема въз основа само на приложимото право и на това, което могат да докажат.
  • Медиацията е неформална и гъвкава процедура, зависеща изцяло от удобството и желанието на страните. Съдебните производства се развиват по строга формална процедура (предвидена в закон или правилник, пропуските по която често са фатални за изхода на делото.

Предимства на медиацията?

  • Доброволна – започва по желание на страните и продължава докато те преценят.
  • Поверителна – всички проведени разговори и документи в процедурата са поверителни и не могат да бъдат разкривани от участниците в нея както на трети лица, така и на друг участник в процедурата по медиация, без изричното съгласие на страната, дала информацията. В защита на поверителността се подписват декларации за поверителност от участниците, а медиаторът има право да откаже да свидетелства в евентуален съдебен процес по същия спор.
  • Подпомагана от неутрално трето лице  – медиаторът е независим, обективен и безпристрастен експерт, който помага на страните да преодолеят напрежението помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение.
  • Бърза – процедурата по медиация се провежда в една или няколко срещи, в зависимост от сложността на случая и желанието на страните. След 2-3 срещи има яснота дали спорът може да приключи със споразумение.
  • Икономически изгодна –  тъй като времето за разрешаване на спора е кратко, таксата, която страните заплащат за медиация обикновено е малка в сравнение с обичайните разходи за разрешаването на един спор в продължение на месеци и години. Наред с това се спестяват допълнителните разходи, свързани със съдебното производство, както и време и енергия, необходими за разрешаването на спора.
  • Управлявана от страните – процедурата се провежда по правила, определени от страните, съвместно с медиатора, и във време и място, удобни за страните.
  • С резултат, изгоден за двете страни – тъй като страните сами вземат решение как да бъдат разрешени спорните въпроси помежду им, така, че да отговарят на интересите им, обикновено и двете страни са удовлетворени от резултата. Затова постигнатото в медиацията споразумение най-често се изпълнява бързо и доброволно.

Кога може да започне медиацията?

  • По всяко време и във всеки момент от възникване на разминаването/спора, когато страните  имат нужда и зрялост да потърсят съдействие от неутрален експерт с успешен опит.
  • И преди и по време на висящ съдебен процес и след него.
  • Препоръчително е това да стане възможно най-скоро при първите знаци за налично разминаване, при възникването на спора, с цел да се избегнат болезнени последици и влошаване на отношенията.

Какви първи стъпки можете да предприемете? (първа стъпка)

  • Прочетете информация какво представлява медиацията и питайте без задръжки. За въпроси се свържете с конкретен медиатор по електронна поща или телефон.

Предварителната консултация в рамките на 30 мин. е безплатна. В нея се обсъжда дали медиацията е подходяща за ситуацията ви и как преминава една процедура. Ще получите необходимата информация, включително колко би ви струвала процедурата по медиация – обикновено цената е на час. Първата консултация по никакъв начин не ви обвързва да продължите да работите с дадения медиатор или Център. Много е важно да продължите нататък, само, ако усетите, че това е медиатора и процедурата за вас.

В случай, че прецените, че бихте искали да използвате медиация за разрешаване на спора и/ли за изясняване и подобряване на отношенията, то вие самите или медиаторът може

  • да поканите другата страна по спора в процедура по медиация. Поканата може да бъде отправена от Вас, от Ваш общ познат или от медиатора с подходящия тон. След съгласието на другата страна и избора на медиатор, се организира
  • Първа обща среща по медиация в удобно за всички участници време и място. Подписват се съгласие за провеждане на процедурата и декларации за конфиденциалност (адвокатите на страните и други участници) и за безпристрастност (медиаторите).

Медиацията може да приключи с разрешение на спора още в първата обща среща. В случай, че са необходими

  • Следващи срещи (индивидуални и общи), вие заедно с другата страна и медиаторът определяте кога, какви и колко срещи ще проведете. Срещите се провеждат в удобно за вас време и продължават според времето и нуждите ви. Обичайно продължителността на една среща е между час и половина и три часа, с паузи, ако е нужно.
  • При постигане на споразумение (устно, писмено или писмено с нотариална заверка), медиаторът помага да го оформите ясно и недвусмислено, без да се намесва в съдържанието му.
  • Медиацията приключва успешно: – когато заедно решите, че сте удолветворени от постигнатото; когато сключите споразумение, от което сте взаимно доволни; или когато някоя от страните пожелае тя да бъде прекратена. В изключителни случаи, тя може да се прекрати и по предложение на медиатора. Медиацията може да се възобнови във всеки следващ момент по желание на страните и медиатора.

❣ Дори и да не бъде постигнато споразумение, ползите от проведената медиация са винаги реално измерими: диалогът между страните вече е налице и протича по-спокойно и градивно; и двете страни са много по-наясно какво е статуквото, къде точно са проблемните въпроси, какво е най-важно за всяка страна и какви са посоките и вариантите за решение. Дори след проведена медиация, която формално не е завършила със споразумение, най-често след като са освободили емоциите си и са си дали сметка за ползите за себе си от едно споразумение, страните сами постигнат договореност и уреждат отношенията си по-късно.

Кой може да започне медиация?

  • Всяка от страните по спор може да се обърне към медиатор или център за медиация (обединение на медиатори). За да започне процедурата по медиация е необходимо и другата страна по спора да се съгласи да участва.
  • Предложение за разрешаване на спора може да направи и съда. В производството при развод съдът е длъжен да напъти страните към медиация.
  • От самите страни обаче, зависи дали ще се съгласят да проведат медиация.

Кой може да участва в медиация?

  • Обичайно медиация се провежда с участието на страните и един или двама медиатори. Участието на двама медиатори е честа практика и има за цел взаимно допълване на областите им на компетентност и подпомагане чрез разпределяне на функциите, за да се постигне като краен резултат по-голяма ефективност на медиацията (особено в случаи на семейна медиация).
  • Освен страните по спора, в медиацията могат да участват и техни адвокати и други консултанти и експерти, както и представители на страните – вместо или заедно с представляваната страна.
  • Участието на адвокат не е задължително. В медиацията е важно самите страни да участват активно, да изказват своите мисли и чувства и да решават информирано. Но по правните въпроси консултирането с адвокат е препоръчително.
  • За да са сигурни, че равните им интереси им са защитени страните могат да се консултират с адвокат преди или по време на медиацията или да участват заедно със своя в процедурата.
  • Преди да подпишат споразумение, постигнато при медиация, е препоръчително страните да се допитат до адвокат.

Каква е ролята на адвоката в процедурата по медиация?

  • В процедурата по медиация адвокатът действа като изключително полезен консултант на едната страна – помага на клиента си да договори решение, което най-добре отговаря на правните му интереси. Забележете: на правните му интереси, преди всичко.
  • И прави това (дава правни съвети на клиента си) по всяко време – преди медиацията, във всеки момент от нея, или може да участва в нея заедно с него.
  • Информира и съветва клиента си за законовите му права, помага му да си изгради реалистична преценка за случая и възможните разрешения, силните и слаби страни, въз основа на фактите, закона, приетите стандарти и обичайни практики; консултира го при преценка на вариантите за споразумение; при приключване на медиацията адвокатът изготвя постигнатото формално споразумение; след медиацията, в случай на висящо дело, адвокатът внася спогодбата за одобрение от съда; а, когато се наложи, адвокатът може да съдейства за принудителното изпълнение на спогодбата.

Каква е ролята на психолога, психотерапевта и други консултанти в медиацията?

Те са винаги добре дошли да се включат като уважавани експерти с полезната си гледна точка и като партньори на страните (поотделно или заедно) по пътя им напред. Много често именно в медиация страните осъзнават нуждата си от работа с експерти и я започват на практика. Сътрудничеството между всички страни и участници в медиацията, включително различните специалисти, е силно насърчено от медиатора.

Как протича?

  • Провеждане на първа среща по медиация – обикновено първата среща се провежда с участието на медиатора/ите и двете страни. Възможно е на нея да присъстват и различни консултанти на страните. По време на първата среща страните излагат позициите си и започват една дискусия (различна от досегашните) по спорните въпроси.
  • Провеждане на последващи срещи, ако е необходимо – те могат да бъдат общи (заедно с другата страна) и индивидуални срещи на медиатора с всяка от страните.
  • Индивидуални срещи между медиатора и всяка от страните, при необходимост – в отделните срещи всяка страна обсъжда с медиатора силните страни и слабостите си по случая, интересите си, възможните разрешения и информация, която счита за поверителна спрямо другата страна. Информацията, споделена по време на отделните срещи, остава поверителна.
  • Приключване на медиацията – преди подписването на споразумение страните обикновено отново се събират в обща среща с медиатора, на която се уточняват клаузите на постигнатото споразумение.
  • Договореност / споразумение (спогодба) – след приключването на медиацията при постигане на взаимна договореност, страните си стискат ръцете съзнателно и/или подписват желаното от тях споразумение за уреждане на спорните въпроси.

Обичайният и желан завършек на медиацията е постигането на споразумение между страните – по всички или само по някои от спорните въпроси. В зависимост от предмета на спора, страните могат да сключат споразумението в устна или писмена форма или в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Медиацията може да приключи и без споразумение. Дори, когато не бъде постигнато споразумение, фактите показват самостоятелните плюсове от проведената медиацияподобрена комуникация между страните, по-голяма яснота по това какви точно са проблемните въпроси, какви са нуждите на всяка от страните и какви са вариантите за решение. След проведена медиация без постигнато споразумение, нерядко се случва страните сами в по-късен момент да постигнат договореност и да уредят отношенията си.

Какви са правните последици от Споразумението?
Споразумението обвързва като договор страните за това, за което са се съгласили в него. То обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора казва чл.16, ал.1 от Закона за медиацията. Споразумението няма сила на присъдено нещо, и страните могат да започнат впоследствие съдебен или арбитражен процес във връзка със същия спор. Независимо от това, страните обикновено изпълняват споразумението по своя воля, тъй като са го договорили сами и са преценили, че то отговаря на интересите им.
Ако искате споразумението да има сила на присъдено нещо, като тази на съдебната спогодба, законът осигурява тази възможност (чл. 18 от Закона за медиацията), след като:
–  бъде потвърдено от съд или арбитраж. Това може да стане както, когато медиацията е проведена по време на висящ съдебен процес – чрез включването на споразумението в съдебна или арбитражна спогодба, така и чрез започване на съдебен или арбитражен процес специално за включването му в съдебна или арбитражна спогодба;
– бъде направена нотариална заверка на подписите – когато споразумението се отнася до задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. В този случай въз основа на споразумението може да бъде поискано незабавно принудително изпълнение, чрез издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 417, т.3, във връзка с чл. 418 от ГПК).
Полезни връзки:

http://www.nambg.eu/

http://worldmediationforum.org

www.mediate.com

! Всеки случай, който споменавам, е съобразен изцяло с принципа на поверителност, анонимност и със знанието и съгласието на участващите в него страни.

Споделянето цели единствено и само практическо запознаване с реалните ползи от медиацията и всяка прилика с конкретни лица и събития, е неволна. !

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*