Омбудсманът насърчава ползването на медиация

Омбудсманът на България, Мая Манолова, иска да развие медиацията като средство за разрешаване на семейни спорове.

„Манолова обясни, че трябва да бъдат взети мерки на държавно ниво и да се формира и политика, която да доведе до реални резултати при използването на този подход при решаване на семейни спорове, както и спорове с потребителите.

Особено полезна ще бъде медиацията, когато се разрешават интересите на детето.

Трябва да пристъпим към нови законодателни решения, тъй като България е една от държавите със сравнително ранна нормативна уредба в тази сфера, както и не се използва широко. Да се популяризира този метод на решаване на спорове и да се създадат допълнителни законни предпоставки за по-широкото му прилагане. Да има и стимули за спорещите страни, като от институцията на омбудсмана предложиха, който ползва този метод да му бъдат намалявани съдебните такси.“

Експертната дискусия „Медиацията в България: проблеми и решения“ под патронажа на Омбудсмана, бе проведена днес на ул. Вашингтон № 22. Тя е част от Дни на медиацията 2016, организирани от доброволците при ЦСМ при СРС/СГС и НАМ.

Също така и при спорове между родители, свързани с деца и конфликти за малки суми задължително да се опитат да бъдат решени чрез медиация, а не направо от съда – това ще препоръча омбудсманът Мая Манолова на правосъдния министър Екатерина Захариева.

А моят принос към Дни на медиацията, е с реални медиации всеки ден. Медиацията е култура на спогодяване, вместо на война и осъждане и всички участваме в нейното градене. Нека заедно, всеки с каквото може, да подкрепяме добрите практики – за мира на всички ни!

Медиацията днес: двама братя, които взаимно не приемат съпругите си и непрекъснато се карат. А имат общ бизнес и са съседи, с всички неудобни последствия от това.

Част от диалога на втората ни и ключова среща, в двора на единия:

– Ядосан съм ти много! – удря по старата тухлена стена между къщите им и въздъхва: – Но пак те обичам, суек.
– И аз теб, тулуп такъв. – удря същата стена.
– И си обичам и жената. Въпреки, че не я приемате.
– И аз моята, въпреки, че и аз понякога не я приемам.
На устните им леки ъгълчета усмивка. Облягат се на стената.
– Дай си сметка, че я виждаш такава, каквато ти се иска да е.
– Прав си. – въздъхва, пускайки се от борбата. А ти не правиш така, нали?!
Въпросът увисва във въздуха. Взаимно въздъхване.
Стената се поклаща и… част от нея рухва.