Мъжът, който избра да отвори училище

Истинската история на Абдул Гафар Хан, който превърна воините в миротворци

Момчето, което избира друг път

Абдул Гафар Хан е роден през 1890 г. в село Утманзай, в днешен Пакистан, тогава част от Британска Индия. Израства сред пущуните – народ, за който честта, смелостта и защитата на семейството имат огромно значение. Но в традиционното общество, което го заобикаля, конфликтите нерядко се разрешават чрез насилие, а отмъщението може да продължи поколения.

Семейството му е земевладелско и сравнително заможно за местните условия. Той не произхожда от бедност, но израства далеч от големите политически и интелектуални центрове. Като млад получава възможност да постъпи в престижно военно подразделение на британската колониална армия. Това е път към признание, положение и власт.

Но той отказва.

Осъзнава, че дори като офицер няма да бъде третиран равнопоставено човешки с британците. И от него също ще изискват да третира другите неравнопоставено. Затова вместо да търси собственото си издигане в тази система, решава да работи за достойнството, развитието и образованието на своя народ.

На около 20 години открива училище в родното си село. Започва да обикаля други селища и да напомня на хората, че промяната може да започне отвътре – не с оръжие, а с образование, служене и зачитане на човешкото достойнство. (Gandhi Memorial Center)

Големият обрат – когато смелостта престава да означава победа над другия

През 1929 г. Гафар Хан основава движението „Худай Хидматгар“. Той отправя необикновено предизвикателство към мъжете от своя народ. Не ги призовава да бъдат по-силни от враговете си. Призовава ги да бъдат достатъчно силни, за да не отвръщат на насилието с насилие.

Участниците полагат клетва да служат на човечеството, да се отказват от отмъщението и да упражняват самодисциплина.

Движението постепенно достига приблизително 100 000 последователи. През април 1930 г. британските сили откриват огън срещу невъоръжени демонстранти в Пешавар. Ненасилствената съпротива е подложена на тежко изпитание, но движението продължава да отстоява принципите си.

Така човек, израснал в общество със силни воински традиции, показва, че мъжеството може да се прояви и по друг начин: чрез уважение, самообладание, постоянство, солидарност и отказ от отмъщение. (CNCR)

Какво постигa?

Гафар Хан става един от най-значимите съюзници на Махатма Ганди в борбата в надмогването на британското колониално управление. Но неговото дело има и друг, много човешки смисъл.

Той помага на хиляди мъже да преосмислят представата си за сила.

Не успява да премахне насилието от обществото си. Самият той прекарва много години в затвори и изгнание. Но доказва, че ненасилието може да бъде организирана, смела и действена обществена сила, а не просто мечта на отделни идеалисти.

Умира през 1988 г., оставяйки пример, който продължава да вдъхновява миротворци. ( New Books Published)

Посланието от неговата история

И един авторски извод на историята, а не дословен цитат от Гафар Хан.

Понякога най-голямата победа на един мъж е не да надделее над друг човек, а да преодолее в себе си необходимостта да надделява.

И когато открие тази сила, той вече не се нуждае от врагове, за да бъде смел и полезен.

Тогава може да използва смелостта си, за да създава МОСТОВЕ там, където другите виждат само стени и противопоставяне.

Три АХА-въпроса, които тази история може да събуди:

1. Кога за последен път избрах да разбера и уважа другия, вместо да му докажа, че аз съм прав?

2. Какво би се променило в отношенията ми, ако сега използвам силата си не за надмощие, а за свързване и повдигане?

3. Къде в живота си чувам тихият вътрешен глас, който ме кани да бъда миротворец, дори когато околните очакват от мен да се боря и да побеждавам?

Защо споделям тази история ?

Тя ни напомня за мъжете миротворци без да противопоставя мъжеството на мира.

Показва, че решителността, смелостта, логическото мислене, устойчивостта и способността за действие могат да служат не само на битката, а и на разбирателството. От избора ни във всеки един момент зависи с каква НАГЛАСА ще използваме силата си. Пазителска или властническа.

Гафар Хан е преди всичко обществен реформатор и лидер на ненасилствено движение, а не медиатор в съвременния професионален смисъл.

Споре мен е добър пример изборът му да откаже военната кариера и да отвори училище.

Това не означава, че мъжете-миротворци не могат да бъдат добри войни, напротив – но войни с миротворческа нагласа (т.нар. „твърда любов“), каквито са били всички знайни и незнайни мирни войни в човешката история. Това е конкретен житейски избор, в който отделното его-утвърждаване отстъпва пред изконните принципи и пред съзнателното служене на общността и човечеството.

А според теб?… 

*Източници: Gandhi Memorial Center – биография и International Center on Nonviolent Conflict – историческо изследване.

Подобни статии:

Мъжете в миротворчеството и медиацията

Обратни връзки от мъже-участници в Сертифициращото обучение за медиатори